Приказка за зло куче.
Тогава една сутрин дойде куче уморен от работа, на вечер тя насрещно при студен дъжд, namayalis, nalayalas дрезгав, тя беше толкова уморен, че дори не успя, но лежеше на дивана, просто извади по-дълбоко в любимо одеяло, само очите й затворен като човек, на вратата започна глоба на бележката: "и-и-и. Oo-OO OO-. "
Angry куче. - Кой не ще ми позволи да спя? Който пее под вратата? - Rr-сълза!
Тих. - само за да чуя дъжда закрепване на тротоара.
Куче одеало да приключи до главата му погребан във възглавницата, заспа.
И след това отново на вратата донесе фино-pretonko, тъжно-pretosklivo: "И-и-и. Oo-OO OO-. "
Кучето изръмжа заплашително, излая на висок глас, тъй като много чаши в шкафа скочиха и дрънчаха.
Отново, всичко беше тихо - само чуете вятър тананика, но тътенът на гръмотевиците.
Кучето задрямал, тя започва да се види сладък сън - зелена трева, синята топка, а след това отново. "И-и-и. Oo-OO OO-. "
Кучето не може да го понасям, стана от дивана. Отворих вратата - Кой пищи, виене кой кой е на собствениците са загрижени! - Пусни докато непокътнати!
Просто не виждам никого. Силен дъжд излива стена, вместо на пътя на потока пените, а не една душа наоколо.
Кучето е искал да се върна в къщата, той чува отново - тихо-тихо някой показва "И-и-и. Oo-OO OO-. "- търси, и на верандата, сиво коте седи от ниското стъпало. Mahonkiy- premahonky с дланта на децата. Космите по него не е сухо. Той седи и горчив плач: "И-и-и. Oo-OO OO-. "
Какво пищи на прага ми? Какво pischish? - попита заплашително глас, огромен куче. Коте в страх буца се сви, стана по-малко врабче.
О, не ми се яде, моля те! Моля, не се яде!
Боли ме, че трябва да има едно глупаво коте. Отговори ми, защо не избяга, когато ръмжи? Или пък не се страхуват?
Страшен. О, колко е страшно! Само гръмотевиците дори по-лошо.
Така че, защо седиш тук? - Пусни дома. Къде е вашият дом?
Котето отново плака горко.
Аз нямам дом.
Тогава тичам на собственика.
Не домакин в мен.
-Е, това се случи, така или иначе, вие нямате нищо за под фалшиви врати залепени така се накисва. - коте трепереше повече от всякога от този страшен глас.
-Но къде да отида?
-Колко? Под покрива. В топла къща.
-Къде мога да се възползвам от тази у дома?
-Така че тук е - пред вас. Елате бързо, все още не е студено.
-И не яде?
-Той каза, че едно и също - аз не ям котенца, бургери са много по-вкусни.
Котето колебливо скочи с една степен по-висока, а след това още един, след това се премести от другата страна на границата и дори не забеляза как той се озова в уютна стая.
Куче заключи вратата, извади на гръдния кош голяма пухкава кърпа със синя ивица и се увива бебето в него, така че от намотка, се подаваше само розов нос толкова зелени очи.
И едно коте, след като тя става суха и топла. Къщата миришеше вкусно, защото кучето вече е бил зает в печката. Тя затопля мляко в тенджера, намерено бюфета много малка чиния, след насинена парче бургери и се излива върху гореща супа. Но нито за мляко или супа с чоп коте не е разбрала му износени в жегата, и той заспа върху мека бяла кърпа със синя ивица. Едно куче никога отново легна, тя все още си седеше там и се загледа в сив пухкав гломерулите.
Куче цяла нощ не спя цяла нощ отиде от ъгъл до ъгъл, и въздъхна тежко, защото е много трудно - и изведнъж се вземат, за да се откажат от работата, която е дала много години от живота си, за да хвърлят градина, където тя си спомни всяка клонка, всеки пирон в оградата. Тя погледна към Коте и продължавах да си мисля, мисля, мисля. На сутринта след закуска, изведнъж, неочаквано за себе си, тя предложи:
-Знаеш ли, дъждът спря, слънцето грее ярко, и нека си ти и аз отивам на разходка в парка?
-Но нека си - съгласен съм с бебето си.
Те вървяха един до друг - огромен червенокос Dogmeat и незначителен Грей коте и никой от тях не се отдръпна и не изпадайте в паника. В парк коте гони пеперуди и водни кончета и играе с децата на криеница, а кучето се втурна през тревата с децата, тя хвърли синя топка, същата тази синя топка, която тя искаше, бе заловен и върнат, а след това децата започват да се катерят на него като един хълм, а след това обременена като кон и на свой ред се качи върху пясъчните осеяния пътеки.
И всичко е наред на този ден - и коте и едно куче, а децата и техните майки. Само един много сериозен и отговорен леля каза, че това не става такъв ужасен и голямо куче, ръководена сред децата без намордник, защото може да ги зарази с микроби или дори страшно да се мисли захапка. Леля каза много впечатляващо и стриктно, така че котето се крие зад едно легло, децата се скри зад майка, майка скри зад кучета и кучетата изръмжа силно и ядосано леля си. Леля вдигна показалеца си: "Е, аз предупреди:" Но след това дойде директорът на парка, и каза:
-Всеки, това куче не е заразна и не хапе. Не се притеснявайте, това е доказан куче, аз я написа книга със син печат, тя казва, че днес Big Шаги Dogmeat работи в нашия град парк на добро куче. Леля изсумтя, но какво да се спори.
Свързани статии