"Записите на делата на древността» (VIII век)
Превод: E. Pinus, L. Ермакова, Meshcheryakov
Брат и сестра, съпруг и съпруга демиурзи богове Изанаги и Izanami мина над вратата на мост, дъгата, предотвратено копието в бездната, и с копие спадна скъпоценни капки, които се превърнаха в един остров; тогава ражда боговете и други острови. Така започва създаването на мита за Шинто - древна японска религия, се появи много преди пристигането на будизма в японските острови. В "Записите на делата на древността", събрани основните шинтоистки митове, като централната Япония слънчева митът за богинята Amaterasu - предшественик на императорското семейство. слънце богиня обиден от насилствена му брат се скрил в една пещера, и това беше тъмно в света. След безброй богове ками Ками - божества или алкохол по религия японската Шинто. - техните "осемстотин десетки хиляди" - ще съвета и да решат как да се спаси Аматерасу от пещерата: петел пее песента си, танци танци богиня в дълги мъниста и бие фута в една празна саксия, свещено дърво е украсена с огледала, колиета, хартиени ленти.
"Записите на делата на древността" се състоят от три свитъци. През последните две ще evgemerizatsiya - митове и легенди се превръщат в исторически записи.
"Историята на бамбук Кътър" (край на IX - началото на X век)
Превод: Владимир Марков
първият японски роман Monogatari на (буквално - "история за нещата"). Стари дървар отиде в планината и е в бамбук стволови малка момиче,, от която произхожда сияние, тя се дава името на Кагуя-Hime. Момиче тайно расте в семейство на дървар в далечните планини, новината за нейната красота се разпространява в цялата страна, се влюбва в императора. Въпреки това, момичето не е проста - тя е местно лице на Луната, отнасящи се до земята на престъплението; тя има рокля от пера, ако да го хвърли на раменете си - да забрави всичко, което се е случило с вас. Пернат рокля, рокля забрава - основното изображение на този роман, който все още се усеща в близост до приказката.
"Историята на една красива Otikubo" (X век)
Превод: Владимир Марков
Един от първите японски разкази Monogatari - японската история на Пепеляшка, момичето, което живее в малък килер (Otikubo) и женен за една благородна джентълмен. Магически мотиви преплитат с описанието на богатите живот имения, където на императора съветник живот, което много любящи дъщери и един неприязън. Необичани дъщеря нарича Otikubo - по име мизерна стаичка, където тя живее. Налице е в дома си, приятел - sluzhanochka. Otikubo чудесно играе цитра и владее игла, така че мащехата й я прави обшивка на цялата къща. Най-бедните плащат с пропуските, но способността да пише стихове умни незавидно положение в дома и деликатна красота. Otikubo съжалява злия си баща и е много добра с него.
"Ise Monogatari" Ise - име на място в Япония, но в текста не се споменава за него. Защо историята носи името си остава загадка. (X в)
Превод: Н. Конрад
Известни работа в жанра на разказа песен. Може би, написана от един от най-ярките двора на императорския двор и изключителен поет Ariwara не narihira, чиято огромна талант, красота, маниери, съвършенство в изкуството на любовта завладява много поколения любители на изкуството. Разказът е разделен на малки фрагменти от няколко изречения за две или три страници. пасаж център е стихотворение а - pyatistishiya резервоар и проза само предговора и послеслова към него.
Мурасаки Шикибу. "Историята на Genji" (XI век)
Превод: Т. Соколов-Delyusina
Сей Шонагон. "Възглавницата" (XI век)
Превод: Владимир Марков
Първият и образцовата дейност в есе жанра. Японският поканата този жанр ", след като на четката" (zuihitsu) - когато мисълта едва се справи с ръка. Един от най-популярните произведения на японците, е довела до много имитации на векове. Сценарист Сей Шонагон заяви: "Това забелязал една книга Забележете - н ablyudenie впечатление. всичко, което премина пред очите ми и се възбуждат сърцето ми, аз написах на тишината и самотата на къщата ми. "
Това plotless колекция от наблюдения, точни, ясни, остроумни и тъжни, написана съд дама императрица с неподражаем майсторство. Ето един пример:
"... Това, което наистина вълнува душата.
Мъж или жена, млада, красива е, в черни траурни дрехи.
В края на деветия или началото на десетата луна, слаб глас на скакалец, изглежда, той ви се стори.
<…>
Dewdrops пенливи в края на есента, като многоцветни скъпоценни камъни на малка тръстика в градината.
Събуди се през нощта или на зазоряване и да слушате рева на вятъра в река бамбук, дълго понякога цяла нощ.
Планинска в снега.
Двамата се обичат един друг, но нещо падна на пътя им, и те не могат да следват повелите на сърцата им. Душата е пълно със симпатия към него.
Как да се грижим сърцето лунна светлина, когато той заделим tochitsya през пролуките в покрива на паянтови бараки.
И все пак - викът на елен близо до планинско село.
И все пак - на светлината на пълната луна, за да маркирате всеки тъмен ъгъл в старата градина, плетен къдрава еньовче ".
Камо не Chōmei. "Записки от килията" (XII век)
Превод: Б. Goregliad
Друг пример за любимия японски жанр ", последвана от четка." "Записки от клетките", написана от един монах, който живее в колиба на хълм и е изолиран живял през целия си живот. Камо не Chōmei инициира литературната традиция отшелниците, аскетичен вид, отлепяне - вътрешен фокус. Независимо от високи планини, самотен монах видя с изключителна яснота всичко, което се случва в света, в столицата: природни бедствия, глад, земетресения, но и чувствата на хората, на красотата на природата, горчивината на живота. Скъпоценни език той привлича в тази plotless работа широкия картина на природни бедствия - и броя на глас кукувиче в планинска гора, гнездо врабче е, апартаменти в ръката на хвърчило, вегетиращи в хижа ракита.
Ниджо. "Uninvited история" (XIV век)
Превод: I. Лвов (Жофе)
Написано японски Манон Леско - съд дама на име Ниджо; разказ от първо лице и се извършва в дома на баща й - държавен съветник в императорския дворец, в манастира, в столицата и околностите му. В началото на своята младост в героинята се влюбва в императора, той е бил в продължение на много години, за да се скрие чувствата си, но дойде времето да, и той се нарича с нея: "Спомних си линия от" Сказание за Генджи ":" Заради любовта на суверенния мокри от сълзи с ръкава си ... "Един месец прави Той пребледня и се изправих, изтощен от плач, виждайки на императора ... "император любовта е променливо и ненадеждни, героинята преминава през трудни времена; влюбен в нея и другите господа, понякога тя ги дава отговор в замяна.
"Историята на Хейке" (XVI век)
Превод: I. Лвов (Жофе)
Военна история, самурай приказка за война между двата клана - Тайра и Минамото, като Войната на семейство Роуз Война на розите - поредица от династични въоръжени конфликти между фракции на английски аристокрация в годините 1455-1485 в борбата за власт. По време я е убил голям брой представители на английски феодалната аристокрация. в Англия. Враждуващи сили са разпределени както следва: на дивата източната част на страната е събрал огромна армия от варвари, водени от клана Минамото; на запад, в блестящото имперска столица - армия Тайра клана. Победата отиде на Минамото. Минамото бяха толкова силни, че те са изправени пред извити дървета и трева, Тайра се позовава на императорския двор. Япония скитал rhapsodists - монаси с lutes, те са били свидетели на кървави битки знатни къщи (или разказана по думите на свидетели) и пя за подвизите и славата в дворците на аристокрацията, на кръстопътя, на храмовете и светилищата. Монасите с lutes станаха изключително популярни в страната, където изкуството на разказвача винаги е ценен много високо. Огромен брой нерегистрирани устни версии на истории за едни и същи събития, много версии на фолк произход. Имаше вяра, че историите на битките успокоят душите на загиналите войници.
Иса. Поезия (осемнадесети век)
Превод: Маркова, ТА Соколова, Delyusina
Поетът Иса имаше трудно детство, репресивна си зло мащеха; бедност, разстройство го преследваше през целия си живот. Той винаги се застъпва за малък, слаб, болнав обичаше всичко крехка, краткотрайно. Неговата проста триредовите хайку, кратки стихове само на 17 срички, написани сякаш детето - нещастни и безкрайно талантливи. Ето някои примери:
О, не се мачка, дръж се! -
Тук светулки блестеше
Вчера вечерта в пъти ...
Мръсотия под ноктите.
Преди магданоза и
Някак неудобно.
На купчина скрап
Дали Red Ribbon самотен.
Пролетен дъжд.
Higuchi Ъ. "Колеги" (1895)
Превод: E. Dyakonova
Историята на младо момиче на 24 години, които са починали от туберкулоза, бях поразен от световната японски четене в края на деветнадесети век. След като писано този роман и няколко кратки истории, тя придобила известност като изключителен майстор на думите. Тя се нарича "фойерверки Едо по здрач Едо - старото име на Токио. ". На замайващо дълги изречения от неговата история го разказва за невероятната, художествени, съблазнителен и ужасяващ свят на квартал "червена светлина", където разврат съжителствали с целомъдрие, които продават любов красиви куртизанки - топла и безнадеждна любов на детски сърца. Higuchi Ъ е на едно от последните писатели, които пишат по един стар книжовен език Bungo, след като той вече е използвал говоримия език. Bungo но изпълнението й звучи изключително модерен, в духа на прозата на ХХ век.
Ишикава Takuboku. "Шепа на пясък" (1908-1910), "Сад играчка" (1912)
Превод: Владимир Марков
Починал рано от туберкулоза Ишикава Takuboku - един от най-любимите японски поети; той пише романтични стихове в новия вкус, но става известен pyatistishiya резервоар - кратки стихотворения в 31 срички. Тази форма съществува в Япония след VIII век. Въпреки това, през ХХ век, този млад човек, беден, сериозно болен, разстройство в живота, обременени със семейството си, успя да диша в нея напълно нов сили, така че древната поезия звучи болезнено модерно. Simple стихотворения Ишикава Takuboku нарича своя "тъжен играчка" (името и освободен след смъртта му, цистерната за събиране), те звучаха много силен в японската света, но след смъртта на поета. Ето едно стихотворение от "шепа пясък":
О, колко тъжно и да сте,
Мъртвия пясък!
Едва ли стискам ръката си,
Шумолене, почти недоловимо
Sypleshsya между пръстите си.
Джуничиро Tanizaki. "Възхвала на сенки" (1934)
Превод: M. Григориев
Всички романите и разказите на този изключителен японски писател на ХХ век са достойни за внимание, но аз предлагам на читателите на есето си "Възхвала на сенки", в което той прави сравнение между европейски и японски цивилизации. Tanizaki есето - най-доброто четене за някой, който иска да знае истинската Япония. Тук е един от цитатите:
"Европейците, виждайки японски хол, засегнати наивен си простота. Изглежда странно, че те не го виждам като всичко друго, но сивите стени, без декорации. Може би това впечатление е съвсем естествено за европейците, но това се оказва, че те все още не са решили загадката "сенки". Нашите дневни са подредени така, че слънчевите лъчи да ги проникнат с трудност. <…> Отразената от градината ни липсва в стаята чрез плъзгане рамката на хартия, като че ли се опитва да припадне дневна светлина само плахо проникнали в нашата стая. Елемент на красотата на нашата всекидневна е нищо повече от това как точно филтрира приглушена светлина. За едни и същи, за безсилен, самотен, несигурен светлината ... намерите тук си спокойно и се абсорбира в стените, ние съзнателно даде пясъчни стени мазилка цветни меки тонове. "
Юкио Мишима. "Златния храм" (1956)
Превод: Чхартишвили
Шокиращо, брилянтно роман, написан от един от най-удивителните писатели на ХХ век. Мишима пише голям брой творби - романи, пиеси, есета, запалени по фотографията и домакин на световното изложение на неговите творби, той дирижира симфонични оркестри, работи усърдно по тялото му, която през годините се превърна в идеална форма и започва да прилича на гръцка статуя. Уредил преврата, който бе победен в предлог за извършване на ритуал за самоубийство - харакири (правилно да се говори за "сепуко").
"Златния храм", най-известният му роман, базиран на истински инцидент в будистки храм, който е известен със сграда в Япония, грациозната си красота. Една малка дървена постройка на тиха езерце, покрити с позлата, се смята за шедьовър на архитектурата - в продължение на векове го привлече тълпи от ценителите на красотата. Начинаещият на храма го изгаря, като каза, че тя е твърде голяма за нашия свят. В призрачен образ на Златния храм в спомените на съвременниците - това е нещо по-ценно от самия храм.
Кобо Абе. "Жената в Дюните" (1962)
Превод: Б. Grivnin
Една прекрасна история за скромен ентомолог търсене на насекоми в отдалечен район на брега на морето сред дюни. Тя попада в странна село, където жителите сгушени в дъното на огромен пясъчник, където е лесно да слезе и, когато е невъзможно да се измъкнем. Героят е в капан в една яма, където той живее в колиба една жена - животът й е да се бори с пясъка, вечното, гранулираната вещество, проникваща навсякъде. Ако направите пауза за момент, пясъка ще се погребе под хора, сгради, живот. Селяните се препитават добив на пясък, вместо това се спуска в ямата на храна, облекло. Първо характер отчаяно се опитва да се измъкне от ямата, въпреки че аз разбирам, че това е невъзможно. След това започва да живее странен фантом живот на фона на разпадащата се пясък, клони с жената започва да обича странен любовта й течност. Тя се очертава една невероятна философия на местните хора, построена на патриотизъм, любов към това забравено от Бога място.
Свързани статии