Спомням си като дете възможността да говори продължително, по всеки въпрос е моя запазена марка. Така че, аз се изправих в тих моето семейство, и в компанията на връстници. Умения да даде подробни отговори на въпросите ми се сториха много полезен в изследването, а след това да работят. Като се започне да се говори за нещо, което човек съм дискретно скочи в друга тема и да издаде обезсърчават слушателите море от разнообразна информация. Това помогна да се измъкнем по-сложни класиране и изпити, както и отвлича вниманието власти от някои недостатъци и неуспехи.

Въпреки това, расте, аз осъзнах, че това е в контекста на предполагаемото предимство в повечето случаи е огромен недостатък. На първо място, аз съм разпределена информация често се използва срещу мен. Особено много проблеми се появяват, когато не говореше за себе си, а за другата - и със способността да пазиш тайна бях здраво. И ако това не се отнася до големите загадки - едни и същи, никаква информация за другата по-късно ще се усуче, да се превърне в клюки. и виновника за всичко това бедствие, аз бях при условие. На второ място, ми навик да казва много излишък възпрепятствана в общуването с приятели и личен живот. Винаги съм искала да споделя нещо, кажи нещо ново, за да изразят своето мнение по всеки въпрос в процес на обсъждане. Но с течение на времето разбрах, че отвън не е много интересно да слушам моя монолог - и тъй като хората, които действително искат да прекарват времето си в моето общество, имаше много малко.

Осъзнавайки, всички минуси неудържим бъбривост, аз се опитах да се отърве от този лош навик. Но всички опити са били напразни - за мен, както и преди, не се довери тайните, както и липсата на сдържаност при справянето непрестанно се намесва изградят силни връзки с хора.

И тогава аз станах домакиня, и аз трябваше да прекарват много време сам. Не повече от два-три часа на комуникация на ден - в следобедните часове и вечер. И цял ден - домакинската работа, телевизора, компютъра, книгата. Вече не искаше да споделят опит и мисли с други хора, дори от време на време другари и съседи - аз използвах, за да водят дневник, който мълчаливо ми простил откровеност и остротата в изказванията.