La Belle Dame ДАНС Мерси - за случайни записи

Предишен ◈ Следващото

За Knight, че те оскърбят?
Какви са вашите скърби?
Изсъхнали тръстика в езерото,
И птиците мълчаха.

За Knight, че те оскърбят?
Можете припадна от болка.
Смятате катерици хамбар е пълна,
И поле компресия.

Лице, намокрена с роса,
Изтощен и блед,
И по бузите руж рози
Изсъхнали напълно.

Срещнах едно момиче, на поляната -
Красива фея на май.
Vzvevalas бриз
А верига на злато.

Аз слаломира между ароматно й венец:
Със сведен поглед, въздъхна
И с лек стон ме
Тя погледна нагоре.

Аз я сложи на седлото:
Me наведе плахо,
Това е цял ден с мен по начина,
Пеех песни.

И корените на треви и див мед;
Тя ме е намерил -
На чужденец, странен език
"Любовта", каза.

Тя дойде с мен в пещерата,
Плач и траур,
И аз съм луди очи
Затворен, целувки.

И приспани - Горко ми! -
Бях на тихата лоното,
И последният сън: Сънувах
На дива склон.

Той се появи бледа като смъртта
Бях военна сила,
Вика: - La Belle Dame без Merci
Можете пленени!

Застрашени изсъхнали усти
Безсилен длан.
И аз се събудих на сутринта
На дива склон.

И така, аз се скитаха сам
Без власт, в тиха скръб.
Изсъхнали тръстика в езерото,
И птиците мълчаха.

(Сергей Sukharev превод)

Защо тук, рицар, вие се скитат
Едно, намусен и бледо лице?
Севлиево, в езерото е мъртъв,
Не мога да чуя птиците.

Какво жестокост мъка
Вашата душа е шокиран?
Hollow катерица е препълнена
И реколтата се отстранява.

Бледа като лилия, челото,
Бръчките - по следите на горещи сълзи.
Скръбта преследвани с хлътнали бузи
Цветът на избелели рози.

Срещнах едно момиче, на поляната -
Дете завладяващ феи
Това е гъвкав стъпка кръста, просторни,
Дик очи блестят.

Аз слаломира между венец. Аз съм тънък фигура
гирлянди от цветя, увити,
И странен поглед, каза: обичаш,
Въздишка Thomen беше.

И за дълго време отидохме в ливадите
Ние я имам на своя кон,
И гласът, изпълнен с странно очарование,
Аз съм пее песен, приказка за мен.

Обичаше - див мед
И моята скромна храна.
И гласът каза тихо да ми -
"Обичам те."

Отидохме в него пещера. там съм
риданията й чути.
И странно диви очи
Целунах.

Има след това приспани
Тя ме - о, горко ми е! -
Изпаднах в последния сън
В изгнание.

Deadly бледи царе
И видях, че рицарите.
"Пазете се! La Belle Dame без Мерси
Любовница на ваш! "

Заплахи ужасен крещящи
Обезумял хор от гласове.
И сега - аз се събудих в страната
Самотни хълмове.

Ето защо аз се скитат
Едно, намусен и блед,
Тук хълмовете. Тревата е мъртъв.
Не мога да чуя птиците.

Но въпросът е, както винаги, не в стих, а на снимките, генерирани балада Кийтс. Сравнително малка и загадъчна, тя просто е направил всичко развълнуван прерафаелит общност. Кой не само е написал / привлече безмилостен лейди!