Като такива, китайската азбука не съществува. Китайците пишат техния език, използвайки китайски йероглифи. Традиционно азбука китайската пинин може да се нарече - на преносна система на йероглифното писмо, използвайки латинската Extended.

Китайската писменост, както и много други, е първият изобразително. Това означава, че думите са изобразени с прости чертежи. С течение на времето, на езика става по-сложна и чертежите са опростени и постепенно се превърна в това, което виждаме днес. Всеки символ има значение. Повечето думи са съставени от два символа, а някои от едни и същи. Азбука на система за писане, наречена, разбира се, е невъзможно. Азбука - е просто набор от символи (букви), които представляват звуци или срички. Сами по себе си, буквите нямат смисъл.

Пинин официално приета през 1958 г. на петата сесия на Националния народен конгрес. От 1979 г. тя се използва широко като Латинска транскрипция на китайски имена и имена. През 1982 г. тази система е одобрена от Международната организация по стандартизация (ISO). Тази азбука се преподава в китайските училища. Проучване пинин важно за чуждестранни студенти в Китай, тъй като без него е много трудно да научат езика.

Има друга система фонетично писане за предаване на произношението на китайските думи. Преди транскрипция пинин използва Wade-Giles и джуин. Също така, можете да използвате международната фонетична азбука. Въпреки това, той е по-малко удобно.

То включва всички пинин букви от латинската азбука, с изключение на V, които се заменят с # 220;. В него се използва активно диакритични знаци. Китайският език е тонален, т.е. същите гласните могат да бъдат изразени по различни начини. Тонове са обозначени с горни.

Символи, вместо което е на стойност един диамант с въпросителен знак са digraphs CH, SH, ж. Те са включени в азбуката за правата на буквите, но не са кодирани в Unicode като един знак.