Карта постмодерната маршрут "Москва

Карта постмодерната маршрут "Москва - Петушки" Бенедикт Erofeev

. В "Евангелието" ( "Влага новини") (1962 / Уен Yerofeyev се опита да възроди традицията на Ницше като автор на книгата "Тъй рече Заратустра" чрез укрепване пародия точка в края на 1969 или началото на 1970 създава поемата. "Москва - Петушки", която носи чест на писателя в неформалната

ФИНАНСОВО литературните кръгове и в чужбина, дава силен тласък на развитието на руския постмодернизъм. През следващите години Вен. Yerofeyev - един от най-колоритните фигури в литературния ъндърграунда.

проект за кражба на ръкопис попречи на изграждането на нов писател "Дмитрий Шостакович" (1972), като по време на завръщането си беше загубил вдъхновение.

През 1973 г. Вен. Yerofeyev пише есето "Василий Rozanov очи ексцентрични" през 1982 г. - "Саша Черни и другите", а през 1988 г. - "Моето малко Leniniana" чрез преобразуване на постмодерната база и този жанр.

За разлика Битова, позиция на "чист литература" литература, която поглъща есета, литература, културни изследвания с помощта на техния език, представител подземен Venedict Erofeyev за същия период е в обратна посока от есета ( "Бележки психо") и kulturfilosofii ( "Евангелие") - литературата. Както е написано в края на 1969 или началото на 1970 стихотворение "Москва - Петушки" Вен. Yerofeyev

Тя използва само един от езиците на културата - език литература, но това променя радикално. Авторът се позовава на хибридната citationality език полиглот под формата на колаж. Средно конотация, активен деконструктивистка работа доведе до многобройни "следи", се отнася до културното пространство - високо и корените на тревата, даде поемата семантичната кратност, необятност, дълбочината, която накара да възприемат "Москва - Петушки" като уникално явление на руския неофициална литература, но възходът най-малко вероятно тълкуване.

Vyporhnuv на ръцете на Уен. Yerofeyev, стихотворение, останали в света *, и ако има е публикувана колекция, която включва изучаването на това, направени в различни страни, изглежда, няколко пъти превишат нейния обхват и, предполагам, ще помогнат да се разбере по-добре механизма на тълкуване на множество постмодерен текст. Липсата на такава сбирка ще се опитам поне до известна степен по-близо до усещането за множественост, който е надарен с стихотворение Уен. Erofeeva като се свържете с интерпретации появи след публикуването през 1988 г родния **.

Тълкуване Сергей Chuprinin ***

"Москва - Петушки" - продукт, известен по целия свят *** * бестселър самиздат и tamizdat, ярко явление на "други" руската култура. Тази изповед на Руската алкохолик, е далеч от частен изповед съветската ъндърграунд. стихотворение произход датират от традицията на т.нар-близко до гражданите култура, фолклор (вицове, хумористични стихове, епиграми в духа на черен хумор), където сатира intermarried с "незаконно да". В това отношение поемата "Москва - Петушки" близо

* Към днешна дата, поемата преведени на трийсет езика.

*** CM. Chuprinin S. безстрашен честност // трезвост и култура. 1988 № 12.

Тълкуване Владимир Муравиев *

Стихотворението "Москва - На границата", продължава поредица от произведения на руската литература, в която мотив на пътуване реализира идеята за истината ( "Пътуване от Санкт Петербург до Москва» Radishchev: "Кой живее добре в Русия" Некрасов ", Chevengur" Платонов, и др.). Тя повдига нагоре, за да Prutkov, AK Толстой, Saltykov-Шчедрин късно традиции в употребата на т.нар protivoironii е важно качество Erofeev артистично послание. Protivoironiya - бивш руски ирония, изместена към всички руски, така да се каже, абсурдно, или по-скоро - на поръчката. Криви, той напълно губи граждански патос и православни обвинения. Protivoironiya, черен хумор - доминиращата стилистично стихотворение, което не много metaforistika да се четат.

Андрей Зорин счита стихотворение Уен. Yerofeyev в контекста на обществената психика, причинени от падането на илюзиите хипитата.

Тълкуване на Andrei Зорин **

В поемата "Москва - Петушки" е намерил един вид пречупване на традицията на карнавал култура, толкова популярен в онези години, съветските интелигенция, благодарение на книгата на Михаил Бахтин "Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса", тълкува в духа на опозиция. Един вид модерен заместител на карнавала е в стихотворение алкохол. Rabelaisian мащаб пиене експлойти, ругатни, и така нататък. Н. Създаване на страници стихотворение елемент на универсалната, свободен и свързан с "неофициален фолк истината" от смях, което красноречиво описан от Бахтин. Но смях "Москва - Петушки" няма победител и не покрива присъщ трагедията на продукта предизвикване изземване "Пътуване от Санкт Петербург до Москва» Radishchev. Вън идилично мит на официалната пропаганда. Yerofeyev контрастира чудовищно гротескна картина на пиян страната.

** Виж: А. Зорин Suburban обучават дълги разстояния // Write. свят. 1989 № 5.

тоталитаризма и конфронтацията се осъществява чрез езика. Вен. Yerofeyev не само съчетава с културното изтънчеността на повикващия груб. Той Torit път между двата центъра на съпротива чрез мъртвите слоеве izgazhennoy и клевета лексика, да ги счупи удари на ирония, той възражда традицията на фантастичен дума, да я използват по нов начин. "Москва - Петушки" - не само литературен паметник на наскоро починал епоха, но също така и доказателства за непрекъснатостта на литературния процес, свързващи миналото и бъдещето.

Андрей Зорин отпечатване на първата страница, наречена Вен. Yerofeyev класик на руската литература, е показал, важна "pokolenieobrazuyuschuyu" част от поемата си "Москва - Петушки" [168].

Описвайки критиката като литературен превод на границите отпуснатите непрочетено Александър Kavadeev създава въз основа на "Москва - Петушки" есе-палимпсест, тя е склонна да направи един почувствате духа на поемата.

Тълкуване Александър Kavadeeva *

Вен. Yerofeyev "неутрализирани" съвременна проза, тя подигра й изказвания груб смях товарач и монтажник.

Наталия Verkhovtseva-Drubek особено като се има предвид използването и в поемата на текста на Евангелието, има за цел да изясни целите на неговото пародия.

Тълкуване Наталия Verkhovtseva-Drubek *

Venichkiny гласи: "pohmelenie", "алкохол треска", "смърт" - пародия (непристоен) Passion. Страстите Христови - този начин на кръст, разпъването и смъртта. Въпреки това, пародия на Вен. Yerofeyev е като никоя друга богохулство ateistvuyuschih или "богохулно" тълкуване на библейските истории от постмодернисти. Вен. Yerofeyev като Ю Eichenwald пише, - представител на "апокалиптичен реализъм." Корените на световното му поглед - религиозен модернизма руските символисти, по-специално в езотерична концепцията на свещената Дионисиева екстаза (Вячеслав Иванов, Андрей Бели). Стихотворението изопачаване мотиви "потапяне", "пиянство", "екстаза". Ecstasy търсите символисти трябваше да доведат до Дионисиева принцип (разчленяването на тялото), за да се потопите в подсъзнанието сфера, до загуба на "I" - една и съща Yerofeyev се провежда в разгара на алкохол и убива герой. Вен. Yerofeyev актуализира религиозна философия Вячеслав. Иванова в светски дрехи, бурлеската история. Riddle възкресение е скрит в дъното на чашата на страданието и извън нашия свят.

Venichkina "Алкохолни философия" е еквивалентно на философията на страдание, присъщо на руския народ, тъй като това са "повтаря" в неговата трагична съдба на Страстите Христови. Parodia Sacra Вен. Yerofeyev под въпрос самото значение на тази философия на живота, пречупващи мазохистичен тип съзнание, тъй като личностни черти на тоталитарната държава.

Наталия Zhivolupova вижда изповед Venichka Yerofeyev метафизичен бунт срещу абсурд, триумфира в света, в която апокалиптичен хаос царува.

Тълкуване Наталия Zhivolupova *

Философски инсталация Venichka определи идеята на контракултурата, оставяйки царството на тъмната meonic свободата. Бягство към света на ирационалното, функция, която е адекватна в yavlya- стихотворение

etsya пиянство, - средствата, за да се нечувствителен към ефектите на реалността.

Страта на културните ценности представени различни цитати, контрастират в стихотворение басня серия - живот събития героя, изразявайки вътрешният хаос, безсмислието на съществуването. Можете да намерите прилики между поемата "Москва - Петушки" и "Бележки от лондонската" от Достоевски, както и някои ролка с "Престъпление и наказание", "Братя Карамазови", "лоша шега", "двойки". Приликата с "Бележки от лондонската" - в menippeynosti, с помощта на елементите * филипика, на монолога ** вътрешно редовно помежду си по отношение на вида герой paradoxalist. Общо отрицание, разкрива трагичната раздора: несъгласие жив, търсейки идеи от догматичните понятия - основа на философската позиция на героите на "Бележки" и "Петушки". Но като един вид етично перспектива на християнската етика правила присъства в съзнанието на героите. В Вен. Yerofeyev, обаче, направи пародия преосмисляне идеи за герои на Достоевски в поемата на световния travestiynom.

Петър Weill и Александър Жени даде съвместна интерпретация на "Москва - Петушки", а също така говори за работата индивидуално.

Тълкуване Петър Weill и Александър Жени ***

В своята литературна същност на "Москва - Петушки" - един фентъзи роман в утопичните му разновидности. Вен. Yerofeyev е създал свят, в който трезвеност - аномалия, пиянство - право и Venichka - пророк му.

Venichka дойде на света, за да се измие очите му плесенясал коктейл "Сълза Комсомолская правда", одухотворяват духовния обедняване в нетрезво състояние измислици свят.

Отдавна има света в Русия. И това създаде водка и книги. Хората живеят в несъществуваща е толкова просто, колкото в ком-

* Филипика (гръцки филипика - философски разговор, в разговора.) - един вид лекция, пародия пътуващи проповедници философи на древна Гърция на морални теми, където се редуват свободно стилистични елементи от различни жанрове, "сериозни" и "смешно"; жанр на античната литература; източника на християнското послание.

** монолог (Латинска solilocvium -. Монолог) - ". До себе си" жанр на античната литература, връщайки се към философските и морални бележки римския император стоик философ Марк Аврелий

налното плоска. Не за нищо, отдавна е пивоварната идеята: реалността на изкуството недвижими реалността на живота.

Не е ад, нито небето, не е само това, което е там и няма нищо по-лошо от това, и няма спасение.

Тълкуване на Александър Жени *

"Brilliant бърборене" - дефиниция на известния роман в стихове - може би идва в този известен стихотворение в проза.

Yerofeyev Не се доверявайте на логика и разум, и случайно съзвучие, игрови звуци, които свързват несравнимо. Всичко в поемата се римува с всичко - молитва с заглавия, Ликьор имена с имената на писатели, поетични цитати с нецензурни злоупотреби. Стихотворението не е една-единствена дума, каза в простота. Всеки ред в разгара си и гъмжеше замислена водка безпрецедентна вербална въпрос. Пияният герой с главата си потопен в протоплазмата на речта, оставяйки грижата за трезвен си нагоре.

Тълкуване Петър Weill **

Оригинален код разшифроване "Москва - Петушки" предлагат Вячеслав Kuritsyn.

Тълкуване Вячеслав Kuritsyna ***

Жп в Русия - не е средство за придвижване. Нейният опит като един от най-мистичните символи на страната. Може би това е в сферата на мъртвите. Влак - Лодка на Харон. Или той е царството на мъртвите, или нещо такова, разположен на ръба на събуждане и кът за спане. Да предположим, че Venichka Yerofeyev мъртъв. Това не е по-малко логично,

отколкото да се предположи, че той е жив. Той, най-малкото, пиян с първата до последната страница, че е време, в изменено състояние. Чрез "истински" блесне "други" в този свят, ние виждаме светлината друга - точно положението на влака комбиниране, свързващ окончания и начало, черни и бели, на живот и смърт. Ако Venichka мъртъв, пътуването му може да се види като метафора на скитащи души в задгробния живот. И петте елементи от пътуването на подземния свят, имащи отношение към православната канона: Завръщането-mytarstva- небето-ада намирането на места - присъстват в стихотворението (един poluisklyucheniem). Би било наивно да се очаква, че "Москва - Петушки" строго повторение структура задгробен живот скитащи душа. Но с допустима изменена схема изчиства в работата на два пъти: на нивото на цялото стихотворение, а в едно от деня, предшестващ непосредствено Venichkinoy одисея.

Когато човек умре, душата му отговарят ангели - всеки си спомня, че те се появяват в "Москва - Петушки" на първите страници. Стихотворението започва с "дни на връщане" - това е махмурлук, и повтори една след друга сцена, "бивш" живот. "Изпитание" (за което се казва, думата "poluisklyuchenie"), т.е.. Д. Душата бори сцени с някои мистериозни сили, а не толкова много, и като че ли те са разпръснати в целия текст Ло. Venichka съдени нито ангели, нито демони. По време на поемата Venichka само прави, че е отговорен за себе си Бог. Художникът е срам, че той не може да направи живота по-добър и по-чист. Никой не учи нищо (поучителни жест с известно време здраво свързано с тоталитарния жест), вината и страданието Yerofeyev готови да поемат - и поема. Освен това сърце експонат рай. Това е благословил Петушки където никой molknet пеене избледнява и жасмин. След рай душ покаже Ал; това отнема повече от половината от поемата. В ада на поемата сякаш три обиколки. Първият - населението на колата, тези представители на Русия, с когото трябва да Yerofeyev докато са далеч времето влака. Второ - по-малко очевидна - твърди, че чрез отсъствие. Най-забележимата липса на поемата - липсата на молитва и участие на нашия свят след смъртта на пътническия влак. Третият - "революция в Eliseykove" - прозрачен модел на "руски бунт". След преминаване на тези три кръга Venichka наистина идва вече в настоящето, а не в ада на мемоари. Когато Venichka дойде - не края на линията, и в Москва, той се срещна на улицата ужасни и четири (четирите конниците на тъмнината?) И бяга от него в една ужасна нощ природа, най-накрая ще има Кремъл - символ на ада - и ада ще надделее. По това време, както изглежда, съдбата на Venichkinoy на душата е решен, вдигна четиредесета му стъпка (на четиридесетия ден душата е посветена на мястото си). Ние знаем какво ужасно чака края си. За чиито грехове са изгубена душа Venichka Yerofeyev?