Какво проза четат в конкурса за рецитация, че всеки ахна?
Кратко есе Борис Кригер "Безсмъртие".
Или можете да вземете (дори и на тази възраст) Андре Мороа в неговите "Писма до непознат." Има много хубави парчета, подходящи за момичета.
Освен това, трябва да имате в момента е точно на възрастта, когато то е много полезно да се чете "Писма до непознат."
и в камък и глина, семена умират.
И след като тя падна от вятъра един семето, и то сгушена в дупката
между камък и глина. Дълго време тя била забравена семена, а след това препълнени
мана, тя се разпада, се освобождава от тънките кореновите власинки, изкопан
ги в камък и глина, и започва да расте.
Така че аз започнах да живея в света, която малко цвете.
Нямаше какво да го ядете на камък и глина; дъждовни капки, които са паднали от небето,
Те отидоха на върха на земята и да не проникне до корена си, и цвете всичко е живял и е живял
и израства постепенно по-висока. Той вдигна листата срещу вятъра, а вятърът утихна
близо до цвете; на вятър upadana на частици глина прах, че вятърът подадена с черно
мазнини земя; и праховите частици е храната цвете, но прашинка са сухи.
За тях и цвете овлажни цялата нощ охрана роса, и се събраха да го спадна до
техните листа. И когато листата tyazhelel роса, цвете ги свали, и падаше росата
надолу; Тя навлажнява черно точици разкопките, която доведе вятър и ерозира
мъртъв глина.
През деня цвете охрана на вятъра, а вечер роса. Той работи ден и нощ, за да живее
и да не умре. Той вдигна големите си листа, така че те да могат да спират вятъра и събиране на роса.
Все пак, това е трудно да се яде от едно цвете прах, който падна от вятъра, и
дори и за тях да се събират роса. Но той се нуждае в живота и надделя търпение
болката от глад и умора. Само веднъж на ден цвете се радвам, когато
първия лъч на утринното слънце докосна уморените си листа.
Андрей Платонов "Неизвестно цвете" (Приказка с нестопанска цел)
Подкрепете проекта - споделете линка, благодаря!