Хамлет - стихотворения на Юри Живаго в контекста на роман

2.1. "Животът е живял - не на полето ход"

2.1.1. "Хамлет"

Rumble утихна. Отидох на сцената.
Облегнат на рамката на вратата,
Хващам в далечното ехо
Какво ще се случи в моя живот.

Бях инструктиран здрач нощ
Хиляди бинокъл на оста.
Ако е възможно, Авва, Отче,
Махнете тази чаша минало.

Харесва ми идеята си на инат
И аз съм съгласен да играе тази роля.
Но сега има и друга драма,
И този път, аз бях уволнен.

Но изложени на ежедневни дейности,
И неизбежно края на пътя.
Аз съм сам, всичко удавяне в лицемерие.
Живот за живот - не е поле.

"Г-н amlet" завършва баснята "светски" парцела и носи романа на друг chronotopic сфера.

Името на стихотворението се отнася предимно за "Хамлет" от Шекспир. Но това не е единственият интертекстуална ролката. Ако обърнете внимание на ритъма на стихове на Пастернак (ямбичен трохей "отрязан" в стиховете дори на една сричка), лесно намери своя ритъм прототип на:

Аз излизам сам на пътя;
Чрез мъглата кременлива път блести;
Тиха нощ. Пустинята слуша Бога,
И звезда с звезда казва. [54]

Този вид ритмичен и мелодичен позоваване на Лермонтов посочи KF Taranovsky, нарочени "Хамлет" на Пастернак от малкото в съветската литература серия от поетични "ехо" на самота Лермонтов, което е ясно "не е в хармония с възрастта." Според Taranovskiy това "стихотворение, изцяло свързани с" цикъл Лермонтов "и временно да я затвори, така да се каже". [55] Всъщност връзката с текст Лермонтов се намери тук, не само на официално ниво. От петте изброени Гаспаров assotsiatsiy- тема "цветове" в своята съвкупност образуват "семантична хало" хореичен пентаметър [56]. в "Хамлет", има три: 1) на пътната / път ( "... аз отидох на сцената", "... неизбежен край на пътя", "Животът е живял - не на полето движение"), 2) през нощта ( "Бях инструктиран от мрака на нощта ..." ) и 3) живот / смърт ( "... Какво ще се случи в моя живот", "живот е живял - не на полето ход"). Лесно е да се забележи, че първата и третата нишки (път / път и живот / смърт) до края на поемата символично се преплитат, сливат заедно.

На 1-ви куплет живот, свързан най-вече с времето. Полученият 1 # 8209; ст динамичен пространствен асоциация свързани с етапа на изхода на лиричната, почти веднага, 2 # 8209; ст "неутрализира" него (характер) статично положение:

През 2 стих, това външно статично подчертава, разширяване на границите при пространство преглед: сега тя е не само на сцената, но и враждебно настроени към стои сам на нея актьор - аудитория. Изглежда, че в залата - единственият активен предмет на дейността в тази строфа. Илюзията се дължи на синтактично инверсия, подчертавайки вербална компонент на една сложна символична сравнение "," хиляда бинокъл по оста "(= аудитория / World) -" здрач на нощта "(= тъмнина / зло)", създаване на векторно изображение на "оста" - лъч, насочен към актьор:

Бях инструктиран здрач нощ
Хиляди бинокъл на оста.
Ако е възможно, Авва, Отче,
Махнете тази чаша минало.

Трета строфа свързва какво ще се случи "в ерата на" лирична актьор, с думите "план" за "ролята", "драма". Семантичната обхвата на думата, разбира се, е много широк. Семантична доминиращ в този случай се дава от "евангелски" (относително казано) контекста - двата елемента (3, # 8209, и 4 # 8209; т) на предходната, 2 # 8209; ия ст и 3 # 8209; m ст последващо, крайна 4 # 8209; първата строфа - в пълно съответствие със закона на единството и компактността на серията стих:

И накрая, 4 # 8209; на втория куплет живота и е свързана с възрастта. и с пространството в същата степен:

Но изложени на ежедневни дейности,
И неизбежно края на пътя.
Аз съм сам, всичко удавяне в лицемерие.
Живея живота - не е легло (IV, 515).

Времето и пространството вече е ясно надхвърлят координатната система, която е резултат от чисто конвенционални, ситуационен chronotopic реалност на поетичен текст, и започват да се отнася до конкретните реалности на романа на реалността, представянето им по напълно различен, символично разбиране. Тази строфа - контрапункт, който съчетава символиката на театър / живота / и начина, по който новозаветните алюзии подробен метафоричен характер. Нейното четвърто стих, дума по дума, без каквато и ритмична инверсия възпроизвеждане на известния руски поговорка придобива двойно значение. От една страна, своя собствена актуализирана bukvalno- "назидание", което означава на поговорката и фигуративна и метафорично значение, дадено от контекстното сдружение "живот - начина, по който" [57]. От друга - поговорката придобива ново значение, като става външен израз на действието за трансфер на поемата символично вечен план на личността и исторически фон. Стихотворението въвежда елемент на лирическата специфика, проектиране своята история, така да се каже, "на руска земя." Лирична герой - "Руска Хамлет" - отнася архетипната символика на собствения си живот и събитията от романа реалност. Става ясно, кой ще трябва да мине през този живот и се съберат Часът е вън.

Хамлет отдавна е твърдо установена в световното културно съзнание. "Сега" Хамлет "- е не само текста на Шекспир, но и паметта на всички интерпретации на тази работа", - заяви Лотман [58]. Достатъчно е да се припомни известната поема Blok "I - Хамлет. Расте хладнокръвно ... ", с дата 1914 # 8209; м годишно. Неговият герой измъчван от мисълта за трагичната живота на безнадеждност:

I - Хамлет. Кръвта ми тече студена
Когато тъче измама мрежа
И в сърцето - първата любов
Alive - уникален в света.

Ти, Офелия,
Животът ви отне студа
И погине, принц, в родната си земя,
Blade отровен избит (2, 215).

Интересно е да се отбележи тук е една много важна разлика. характер Блок, "Принц", до последния момент пази сърцето образа на мъртвия Офелия - и се е самоубил "в родната си земя, / Blade отровен намушкан." В поемата на Пастернак никакви външни "на терена", реалности, сочейки към връзката с "Хамлет" на Шекспир (единственият "пряка препратка" е заглавието на стихотворението). Но kontseptoob-веднъж-yuschee интертекстуална взаимодействие [59] И все пак има тук, доказателство за което може да служи като отделен сюжет линия на романа на Пастернак. "Ако Юрий Живаго може да бъде свързано с Хамлет <…>, на Evgraf Живаго към него - Фортинбрас: той е предопределен да се запази паметта на брат си, за да спаси работата си, за да се осигури бъдещето на дъщеря си, - каза А. Лавров [60]. От представянето на Хамлет "са <…> ключът към създаване и разбиране на Юрий Живаго ", изображението [61].

Тази паралелна осигурява друг архетипната алюзия - смъртта на баща Юрий Живаго е. Ролята на коварния Клавдий (пълзеше към спящия цар с "проклета блян сок в буркан", [62] и да го отрови) в тази "драма" извършва адвокат Комаровски той припой Андрей Живаго и умишлено го провокира да се самоубие. Можете да зададете на други сцени и сюжет на роман линия, датираща от изображенията на трагедия безсмъртната Шекспирова, и ни позволява да разберем защо герой на първия цикъл стихотворение zhivagovskogo сравнява с Хамлет.

Но това не е само в тези тематични архетипната алюзии. Позовавайки се на Пастернак, "Бележки за Шекспир" (1942):

"Когато <…> изведнъж се намира на монолога на Хамлет, всеки изглежда, че това, което той сам казва, още преди години 15-20 реклами, когато е бил млад »(V, 323). [63]

Ние също така обърна внимание на страница от дневника на Юрий Живаго, който намери по-късно сред документите му:

"" ... непрекъснато, ден и нощ от стената най-шумната улица е най-тясно свързан с модерен душата, тъй като в началото на увертюрата в мрак и мистерия, все още изпуснат, но zaalevshimsya светлини Рампа за театрална завеса. Постоянно и непрекъснато разбъркване и тътен над вратите и прозорците са с градски изключително голямо въведение към всяка от живота ни. Точно в тези условия, бих искал да пиша за града. "

Оцелелите поетичен тетрадки Живаго не отговаря на тези стихове. Може би поемата "Хамлет" спада към тази категория? »(IV, 486).

Всъщност, записът в дневника се възприема като все още не са проектирани, но вече утвърдена в общия поетичен идея. и текстът на поемата - като изразните средства. Но за нас тук важно друга точка. В статията "A Характеристика на блок" (1946 г.), Пастернак говори за "Hamletism" Block, определяйки го като "естествено спонтанно, нерешителен и недиректно духовността", и заяви, че "Hamletism" неизбежно доведе "... с драматизация на всички Blok реалистични писма" (V, 363) [64]. Асоциация "град-живот сцена, съдбата на рок-роля", която е в основата на поемата се отнася началото на духовния стремеж на героя с Blok "Hamletism", която в този контекст се разглежда като начален, все още до голяма степен спонтанно, непредсказуем в своята последици етап от духовното и творческото развитие на Юрий Живаго. Стихотворението е, по всяка вероятност, е написана от герой в последната година от живота си. и може би дори няколко дни преди смъртта му. Във всеки случай, дневник влизане, в която се представя поетичен идея (ще се върна към него - виж § 2.3.2.), Тя е направена по време на този период.

Интересни и поетичен и жанр характеристика, която дава Пастернак романа си: "Мисля, че формата на разгърнати театъра на думата - не е драматична, но това е фикция" [65]. Преди всичко, обърнете внимание на думата "форма". Поета идентифицира "проза" не "театър" и дори с "дума" като такива, но с "форма (т. Е. Най-вероятно заедно с общ тип. Специфични видове и" разширена "динамично удължен. Вербализирани изпълнение) "Театър в думата ''. Семантиката на "театър" и "думите" замърсяващи такъв начин, че получената в резултат на понятието не могат да бъдат намалени до "драма" или конвенционалния "драматично" интензивността на действие [66]. Театър-в-думата символизира живота-в-света. Театър и мир са неразделни като неразделна живот и словесно изкуство.

Символиката на театъра бяха създадени редица "етап" от сравнения и метафори и алюзии (включително Шекспир), намира в "Доктор Живаго" концептуална статус.

Съдбата на героя на романа - това е неговата "роля" в тази "драма", който играе на сцената на живота. Тази "драма" герой дълбоко чужденец; той не иска да участва в него, макар и интуитивно чувства, че е налице дълбоко, но те не се реализира от провидението смисъла ( "инат намерение"). Трагедията на положението на героя улавя евангелие "агонията в градината", което отново бе последвано от думите на театъра и "светски" лексикон, което показва готовността си да се подчиняват, за да продължи "роля" в края ( "... Ако е възможно, Авва, Отче. / Bowl през миналия отнемат . // <…> Но изложени на ежедневни дейности. / И неизбежното края на пътя ... "; Ср "... Авва, Отче! Всичко е възможно при тебе; премахнете Ме с тази чаша; но не и това, което аз искам, но както Ти искаш "- Марк. 14: 36) [67]. Интересно е, че в първия (vosmistishnom) версия на поемата "Молитва в градината", не е имало евангелска символика бе представен само загатващ (знак "лицемерие" от 3 # 8209; стих 2 # 8209; втората строфа), а основната тема е решен по различен ключ:

Тук съм всичко. Отидох на сцената.
Облегнат на рамката на вратата,
Хващам в далечното ехо
Нещо, което ще бъде в моя живот.

Този шум е широкообхватно действие.
Аз ги играе във всички пет.
Аз съм сам. Всички удавяне в лицемерие.
Живея живота - не е легло (IV, 639).

... един единствен парче
Не се отдръпна от лицето,
Но за да бъде жив и жив само
Alive и малко преди края (II, 150).

Театърът на живота е противоположния полюс на смисъл - ". Театралност" На "театралността" Живаго казва в глава 12 # 8209; втората част 4 # 8209; г ( "неизбежността на спешна"), казва Гордън, че "той е видял на предната страна на императора":

"Придружен от Великия херцог Николай, императорът ходели облицована риба. Всяка сричка на неговия мълчалив го поздравяваха като rasplyasavshuyusya вода в люлеещото кофи, повдигнати експлозиите и изблици на гръмотевичен prokatyvavshe-Gosia ура ".

От царят чака исторически думи ( "- Той трябва да каже нещо такова като мен, моя меч и моите хора като Вилхелм, или нещо в този дух, но бъдете сигурни, за хората, то е задължително."), Но Николай смутен мълчи:

"... беше в руски природен и трагично над тази вулгарност. Наистина, в Русия е невъзможно театралност. Поради това е театралност, не е? »(IV, 122). [69]

Всичко това и казва shestnadtsatistishny "Хамлет". Отношение на състава и архитектурен структурата на най-ре "Стихове на Юрий Живаго" Този кратък текст (което е един вид символични "най-чист" прозаични части и глави) заема особено положение: той са включени и частично вербализиран тези образи и (Leith) мотиви, които ще продължи да се определи разполагането на "поетичен" на сюжета на романа.

[54] M. Yu Лермонтов Coll. Оп. 4 тона. М. Вярно е, 1969. Т. 1. P. 341-342.

[57] Интересно е, семантиката на отрицание като такъв, е формално, съдържащи се в частица "не" ( "на живо - не си отивай"), в този случай служи само за идентифициране на контекстно-метафоричен смисъл (живот - е "по трудния начин, който е да отидете на героя" ).

[60] А. V. Лавров "Съдбата напречно на" S. ... 250.

[61] К. М. Polivanov Pasternak и съвременници. С. 264.

[64] курсив Pasternak.

[68] Alfonsov VN Pasternak Поезия. С. 295.

[69] Заслужава да се обръща внимание на полемична насоченост на епизод ясно да се види, когато се сравняват с един от фрагментите от романа на Горки "Животът на Клим Samghin". Ср "... В района се изпълни с такова горещо, оглушителен рев, че Samgin потъмнее в очите." Даване на себе си силата на лоялността на вятъра премина през тълпата, герой-интелектуална коленете Горки: "Изключително докосване го удариха като цар и царица там, на балкона. Той изведнъж се почувства увереност, че този малък човек, богати, натоварени наслада на хората, че ще каже някои исторически, <…> прекрасни думи. Не този, той очакваше това ... "(Горки AM живота на Klim Samgin // Горки AM Coll. Op. В 18 m. М. GIHL, 1960-1963. Т. 13. S. 369, 370). Не са "исторически" думи на Николай II тук също не казват - на огорчение и разочарование Samgin, който, за разлика от живите, той е готов да "театралност": "" Да, един малък човек - мислеше си той, не без горчивина. - Иван Грозни, Петър - те биха казали, ще намеря думи ... "

чувстваше <…> измамени ... "(Пак там, стр. 371).

Свързани статии

Хамлет "и романа" Доктор Живаго "