Това е демонът, нетърпеливи да отнеме нечий душа. Обикновено демоните вземат душата, те се обединяват в депресия. Това не е изключение ...

Видях един демон момиче стои и се усмихва. Демон се приближи към нея и попита:

- Защо се усмихваш?
- Щастлива съм с моя любим! Чакам го, той трябва да дойде скоро! - каза момичето.

Аз трябва да кажа, че демоните, като ангели, са в състояние да управляват събития. Демонът махна с ръка и момиче отделена от любимия си. Тя се усмихна.

- Защо се усмихваш? Аз ви отделих!

- Ти ни разделя, но не са предприели щастливи спомени, за което съм му благодарна!

Аз трябва да кажа, че демоните, като ангели, са в състояние не само да управлява събития. Demon отново махна с ръка и го взеха в паметта си.

Тя се усмихна.
Демонът беше изненадана:

- Аз взех паметта си! Ти не знаеш кой си, не помня любимите си хора! Защо усмивка на лицето си.

- Не си спомням кой съм аз. Не си спомням близки. Но, не мога да ги намеря отново, отново се чувствам любовта! Това е добре - да намери нови чувства!

- И така, какво се е случило! Чувствата!

И той взе способността на момичето да се чувства, като сърцето й студено и безразличен. Тя се усмихна.

- А сега какво? - извика демона.
- Аз не се чувствам нищо. Усмихвам се, защото никой не мога да не сега боли! - каза момичето.

Демонът я погледна отново махна с ръка и се отдалечи. И за да момичето се приближи на любимия си, прегърна я през раменете.

- Благодаря ти, скъпа, а след това изведнъж студено някак си се носеше. Не мислите ли? - прошепна тя.
- Мисля, че усмивката ви ще се стопи на леда! - каза младият мъж.

Тя се усмихна, момчето я целуна. Ръка за ръка, отиде до магазина. След гледане на демона.

"Уау, оптимист. Нищо, по мое век е пълен с други отчаяни "- демонът изръмжа и тръгна да търси друга жертва.

Прочетете притчата за щастието на другите