Безспорно е в традиционния легалната дефиниция на субективно право като правно защитен интерес се отнася до субективно право на личността, което в действителност е само отражение на правните задължения на другата. Това определение е особено видно, характерни за традиционната правна дуализъм, контрастиращи право в субективния смисъл на дясно по обективен смисъл. Този дуализъм съдържа неразрешимо противоречие. Ако законът в обективен смисъл е в норма или системата от норми, изискванията на нормативната уредба, както и право в субективния смисъл е нещо съвсем различно от това, а именно интерес, целта и субективно право не може да бъде подчинена на понятията по отношение на едно и също родово тип. И това противоречие не може да бъде решен чрез признаване, че между целта и субективно право има връзка с определяне субективно право като цел на защитен правен интерес. Все пак, ако вземем предвид закона като норма или система от норми, субективното право не може да бъде сигурен (защитени от закона) интерес, но само за защита на интересите, което съществува в обективната закона. Тази защита е върховенството на закона, което се свързва с нарушение на този интерес към санкцията, тоест, установява правно задължение да не се скъсат интерес. Например, правното задължение на длъжника - да се върне на заемодателя получи заем от него. -Според правото на теория гаранция на кредитора - то е защитено от правните задължения на длъжника в интерес на връщането на кредита. Но правото му - като отражение на правото - няма нищо друго такова законово задължение на длъжника.
Свързани статии