-- И вие имате нещо донесли със себе си? - попитах аз.
-- Нека да действа бързо, за да не му даде време да се възстанови и да се противопоставят - в края на краищата се казва, отчаян. Хванете го изненада.
-- Слушай, Уотсън! - изведнъж той говори баронет. - Какво ще кажете за Холмс? Запомни? "Нощно време, когато силите на злото триумфира."
И, сякаш в отговор на думите му, в далечината, в тъмните пространства на блата, там беше, че странен звук, който така ме порази, преди няколко дни за Grimpen тресавище. Вятър ни каза първият приглушен сумтене и след това рев, постепенно се превръща в мрачен вой. Това диво заплашителен звук се повтаря в същата последователност отново и отново, за пълнене е въздух. Баронетът хвана за ръкава, и можех да видя дори и в тъмното, мъртвешка бледност покри лицето си.
-- Боже мой, Уотсън, какво е това?
-- Не знам. Говори се, че тези звуци не са рядкост в блатата. Чувал съм ги.
отново вой спря, имаше пълно мълчание. Стояхме там, слушане трудно, но нищо друго не нарушава околната тишина.
-- Уотсън - каза баронет - това виеше куче.
Кръвното замръзна в жилите ми, за пренос на глас сър Хенри трепереше от страх.
-- Как те се обясни този звук? - попита той.
-- Но това е напълно невежи хора! Не ти пука как те го обясня?
-- Уотсън, кажи ми какво казват за него?
Аз се поколеба за миг, но въпросът е бил повдигнат, така че не е било възможно да се запази мълчание за мен.
-- Те казват, че буха Баскервилското куче.
Сър Хенри простена.
-- Да, той може да завие на кучето - каза той след дълго мълчание - но тя е някъде далеч, в другата страна.
-- Не мога да кажа къде беше вой.
-- Тя донесе на вятъра. Къде Grimpen Mire? Ей там?
-- Така че той е бил. Хайде, Уотсън! Ти самият мисля, че това виеше куче. Аз не съм дете. Не се страхувайте да ми кажеш истината.
-- По това време Стейпълтън беше с мен. Той казва, че така викат някои птици.
-- Не, това е куче. О, Боже мой! Има всички тези басни е истина? Трябва ли да застраши някои неизвестни опасности? Не мога да повярвам, Уотсън?
-- И все пак едно нещо - да се смее на такива глупости в Лондон, а съвсем друго - да чуе вой, стоящи в тъмните блата. И чичо ми? В крайна сметка, за тялото му намериха кучето пистите. Всички едно към едно. Не е страхливец, Уотсън, но кръвта ми тече студена от тези звуци. Чувствайте ръката ми.
Беше студена като мрамор.
-- Нищо, всичко върви утре.
-- Не, това виене никога няма да забравя. Igam Какво да правя сега?
-- Няма начин! Хвани колкото се хване злодей. Ние всички лов за осъдения, и чудовищен куче, вероятно стрелба за нас. Хайде, Уотсън! Нека всички приятели на игрите бързат тук в блатото, тя все още е невъзможно да се оттеглят.
Препъни на всяка крачка, ние бавно се премества върху. И в дясно и в ляво от нас прибрана в неясните очертания на тъмни скалисти хълмове. Ahead все още се издигаше малко жълта светлина. Няма нищо по-измамно от разстоянието в мрака на терена. Flame проблесна нещо на хоризонта, а след това само на няколко крачки от нас. Но най-сетне можем да видим светлината и осъзнавам, че сега е до него в близост. Това беше oplyvshaya свещ вмъква в процепа между скалите, която го предпазва от вятъра и от любопитни очи, оставяйки отворен само от страната, където е имало Баскервил Хол. Нашият подход скрита голяма гранитна скала. Ние се сви зад него и надникна навън. Беше странно да видиш тази единствена свещ в блатата! Жълт огнен език, блестящ върху скалите - и никакви признаци на живот наоколо.
-- Какво да правя сега? - прошепнах на сър Хенри.
-- Ще изчакаме тук. Той е може би някъде наблизо. Може би това ще изглежда.
Аз не завърши, какъвто го видях. В цепнатината, където гореше свещ, имаше ужасни сбръчкани следи от злото страсти предприятие, в което нямаше нищо човешко. Такъв човек, измазана с кал, наболата, всички в Cosmo
Свързани статии