Leningradites мой, не децата ми направи, не,
Не Jambul I, където съм аз, за да старец, кълна се.
Вие сте мои братя и сестри, и очите си светлина
Светва трънливия път на живота.
Leningradites ми, вие, и гордостта и болка,
Трохи от човечеството, а центърът на вселената.
Аз съм в столицата и във всеки село
Прекланям се пред знамето на коляното си.
Припев:
Две свещи в светлините на масата, като Rostral колони маяци.
Колко зими, колко години, срещам зората,
Мисля, че на вас, скъпи мои сънародници.
В сърцето ми ти гордо влезе като Нева на парад на кораби.
Има ли някой от вяра и не се нуждаят от друго,
Сън град едно ни далеч от родината си.
Аз питам съдбата не ме отхвърли
От брошури и директно от статуята на горделивите.
И нека сърцето ми завинаги хапе змия
На което конят лежи здраво.
Нека на Хеър остров на часовника
По обяд изстрел отекна напомня пушки.
И нека небето кораба в пълен платно
Някога се втурва да чакат неговите хора.
Припев:
Две свещи в светлините на масата, като Rostral колони маяци.
Колко зими, колко години, срещам зората,
Мисля, че на вас, скъпи мои сънародници.
В сърцето ми ти гордо влезе като Нева на парад на кораби.
Има ли някой от вяра и не се нуждаят от друго,
Сън град едно ни далеч от родината си.
Leningradites мой, не децата ми направи, не,
баща Дан, за да ни сам, и не се нуждаят от друг.
Нека все лети в горещ кон,
До края на века ние - децата Петров.
До края на века ние - децата Петров.
Свързани статии