"В края на Христос, вече не се говори като младоженец, но като съдия" (Холцман). Последните думи, "в които ще дойдат на Човешкия Син" не е някои кодове, а може би и те се добавят към оригиналния текст. (Синай, BL 33 C копт. Sagid. Sirosinaysky) и текстът на пълна стих Джером думата "време". Но въпреки това увеличение и неистински, тя може да служи като тълкуване на думите "нито деня, нито часа."
В стих 13 се обяснява цялата същност на притчата за десетте девици. Той не говори за това, което хората трябва да имат различни добродетели като милосърдие, състрадание и така нататък.
14. Защото Той е като един човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си
(Лк. 19:12). на български език "Той продължава", подчерта той. Тези думи не са в оригинала. Буквално: "Защото, както един мъж и излизането на собствения си народ, свиква своите слуги, и им даде имота си." Това показва, че има една клауза, която започва с "как да" (# 974; # 963; пи # 949; # 961;), а основната клауза не. В нашия славянски тази гръцка форма предава съвсем точно (без главното изречение), "като на един човек, заминаващи призования притежават роби, и им рече му стоки", и т.н. В много преводи, стари и нови, и няма основна клауза. Така че в Вулгата :. Sicut enim хомо peregre proficiens vocavit безредукторни suoset tradidit illis Бона SUA "на английски език (А. В.) прави следното допълнение: За царството на heavenis като човек при тръгването си за допир свиква своите слуги, и т.н. . (за небесното царство прилича на човек отива на далеч, който свиква своите слуги, и така нататък. в този превод е от основните и второстепенни клаузи, но най-важното не е същото с превода на български език. от това можем да видим колко трудно е да се предадат точно на руски 14 .? о Каква реч, се нарича сложно дума: anantapodrton, че не е сантилитра varyah и не всички граматики, а това означава neotdacha, възвратен ;. липсата на съответствие на предходната реч Тези обороти са открити и на други места в Новия Завет (например, Марк 13:34.); те се наричат също елипса (намаляване) или aposiopezisom ( подразбиране) и се използват за реч кратко. същия израз е често използван в еврейската Мидраш (Merck).
частица # 947; # 945; # 961; (Тъй) се свързва с предишната стих 14; но стойността на това не е лесно да се обясни. По всяка вероятност, връзката е както следва: вие знаете ни деня, ни часа, и ходи не само за девойки, както е посочено в предходната притчата, но също така и на слугите, които един човек е разделена имението си. Защото (# 947; # 945; # 961;), когато той отиде в далечна страна, а след това се нарича, и така нататък. Разликата от притчата за талантите на притчата за десетте девици, е, че през последните изобразен "частна държавна" членове на Христовото царство, докато първият е обозначено с личния си дейност. Златоуст сравнява притчата за девиците и талантите с притчата за вярващите и злия слуга (24: 40-51). "Тези притчи са сходни с притчата за слуга все още е грешно, погълна господаря си." Под "негова собственост" не казва тук недвижимо имущество, както и само пари. От това, което казва още г-н: (. Член 21 и 23) "Аз ще те поставя в продължение на много неща", че е възможно да се заключи, че той дори не беше сравнително бедни, и при тръгването си за чужбина, той инструктира слугите си, само част от своята собственост.
В Лука. 19: 12-27 подобен притча е по-рано във времето и в друг контекст, че притчата за десетте мини. Въпросът дали идентичен притча на паунда с притчата за талантите е много трудно. Някои смятат, че те да са две различни притчи поради някои различия. Това включва, на първо място, разликата от време и място. Притчата в Лука каза, че имало до входа Ерусалим, и е адресирано до хората и учениците. Смята се, че историческата основа за това са били известни обстоятелства за присъединяване към престола на Архелай, когато той трябваше да отиде в Рим и да се молим там на наследяване (виж Герхард Schürer 1 :. 442). Притчата в Матей е част от крайната есхатологично реч на Христос; в тази притча не е намек за "човек на семейството", "чиито граждани мразен." Тя каза, че е бил в непосредствена кръга на учениците. Но, от друга страна, много близки сходство в изразите, както на разговора (макар и не буквално), особено ср Мат. 25: 20-29; Лука. 19: 16-26, не позволява да се откаже от идеята, че тя и другите притчи са единственият вариант на същия притчата. Самоличността на двамата притчата признат от много сериозни учени. В този случай, преглед на Матей като "хомогенен и компактен", признава оригинал; и Лука се каже, се съчетава с притчата за талантите, друга притча, а именно на непокорните граждани. Сега, разбира се, е много трудно да се реши, тъй като тя е в действителност. С оглед на разликите основно изрази вероятно да са били изречени по различни поводи, при различни обстоятелства и по различно време на две отделни притча. В това и вие трябва да се спре, тъй като по-нататъшни решения не разполагат с достатъчно материали. В Mk. 13: 34.35 се срещат само лек намек за обстоятелствата, изложени в притчите Матей и Лука.
Свързани статии