Министерството на данъчната и митническата тарифна политика и върху отчитането за целите на изчисляване на данъка върху доходите на разходите за ремонт на наети сгради съветва по следния начин.
Правните отношения между страните, произтичащи от договора за наем, при спазване на разпоредбите на глава 34 от "Под наем" от Гражданския кодекс на България (по-нататък - от Гражданския кодекс).
Според параграф 1 от член 422 от договора за граждански кодекс България трябва да спазва задължително за страните по правилата, установени със закон и други нормативни документи (задължителни стандарти) и се прилага към момента на сключването му.
Въз основа на член 433, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс на Република България договор, предмет на държавна регистрация, то се счита за сключен от момента на регистрацията му, освен ако не е предвидено друго в закон.
В съответствие с член 606 от Гражданския процесуален кодекс на Република България по силата на договор за наем (лизинг имущество) на лизингодателя (наемодателя) се задължава да предостави на наемателя (наемател) имот за плащане за временно притежание и употреба или за временно ползване.
Важно условие за сключване на договор за наем е периодът, за който е сключен. Ако договорът за наем е сключен за срок не по-малко от една година, то е предмет на държавна регистрация и се счита за сключен от момента на регистрация (стр.2 st.651 Гражданския процесуален кодекс).
Ако правите промени в договор за наем на сградата (стая) или структура по отношение на удължаване на срока на договора е по-голям от срока, посочен в параграф 2 на член 651 от Гражданския процесуален кодекс, такъв договор също подлежи на регистрация.
В съответствие с параграф 1 от член 610 от договора за наем на ГПК България е за срок, определен в договора. Ако не е посочен срок на лизинговия договор на договора, договорът за наем е сключен за неопределен период (стр.2 st.610 Гражданския процесуален кодекс).
Регистрация на договори, сключени за неопределен период, гражданското право не е предвидено.
Според параграф 1 от член 260 от Данъчния кодекс на България (по-нататък - Кодекса) за разходите за ремонт на дълготрайни активи, произведени от данъкоплатеца трябва да се третират като други разходи и признават за данъчни цели в периода на отчитане (данък), в който са направени в размер на действителните разходи. В съответствие с параграф 2 от член 260 от Кодекса предвижда, че разпоредбите на член 260 от Кодекса се прилагат и за наемателя разходите за амортизируеми дълготрайни активи, ако не е предвидено в договора (споразумение) между наемателя и компенсацията на наемодателя за тези разходи от страна на лизингодателя.
Код ограничава периода, за който лизингополучателят има право да вземе предвид натрупаната амортизация на такова имущество за срока на лизинговия договор.
По този начин, тъй като договорът за наем е сключен за неопределен период, разходите за ремонт на наетия нежилищна сграда отчитат от лизингополучателя, за да се изчисли разходите за данъци на доходите, докато една от страните не обявява прекратяването на договора за наем.
Ние също така информира, че настоящото писмо до Министерството не съдържа правни норми, не се уточнява на нормативните изисквания и не е правен акт. Писмени обяснения застъпничество Министерство на финансите на Република България по прилагането на данъчното законодателство на България има и не пречи на данъкоплатците ръководят от нормите на българското законодателство на данъци и мита по смисъла, различен от интерпретациите, посочени в настоящото писмо.
Заместник-директор на отдела за данъчни и митнически Тарифна политика на Министерството на финансите на Република България A.S.Kizimov
Свързани статии