Здравейте, ние можем да докладва следното на въпросите, поставени от вас.
Съгласно чл. 1064 от Гражданския кодекс на България (по-нататък - от Гражданския кодекс) за вредите, нанесени на личността или имуществото на гражданите, както и за вредите, причинени на имуществото на юридическо лице, се дължи обезщетение в пълен размер до tortfeasor.
може да бъде наложено задължение право на обезщетение на лице, което не е tortfeasor.
По силата на чл. 1068 GC България юридическо лице или гражданин компенсиране на вредите, причинени от неговия служител при изпълнение на труда (за услуги, работа) отговорности.
По този начин, на лечебното заведение е длъжен да обезщети вредите, причинени от неговия служител лекар.
Размерът на увреждане (увреждане) трябва да се настрои да се документира. В ситуацията на размера на щетите се определя от размера издирен със съдебно решение и сте платили в начина на изпълнение.
Поради ч. 2 супени лъжици. 61 GIC България факти, установени от правно сила решение на съда по делото, смятани за задължителни за съда. Тези обстоятелства не доказват новия и не подлежи на оспорване с друг случай, свързан с едни и същи лица.
В съответствие с член 1081 от лицето на Гражданския процесуален кодекс на Република България за компенсиране на вредите, причинени от друго лице (служител при изпълнение на своята служба, работа или други работни задължения, с лице, управляващо превозно средство и т.н.), има право на регрес (прибягва) на тази лице сумата, платена, ако един размер не е зададен от закона.
Съгласно чл. 238 от Кодекса на труда на Република България (по-нататък - КТ) работникът или служителят трябва да възстанови на работодателя, го накара да насочи действителни щети. Приходите (пропуснати ползи) събирането на работника не е предмет.
Под прякото действителните вреди се отнася до реално намаляване на паричните активи на работодателя или влошаването на това имущество (включително собственост на трети страни във владение на работодателя, ако работодателят е отговорен за съхраняването на имота), както и необходимостта за работодателя да направи разходите или ненужни плащания за закупуване, възстановяване на активи или на обезщетение за вреди, причинени от служител на трети лица.
В съответствие с чл. 241 TC България за обезщетение на работника или служителя може в рамките на средните си месечни доходи. освен ако не е предвидено друго в този кодекс или други федерални закони.
По силата на чл. 242 TC България пълна финансова отговорност на работника е негово задължение да възстанови на работодателя, причинени преки действителни щети в пълен размер.
Материал отговорност в пълен размер на щетите може да се дължи на работника само в случаите, предвидени в този кодекс или други федерални закони.
Съгласно договора Списък на пълната отговорност в областта на здравеопазването може да се сключва само с висши медицински сестри на здравни организации. Такова споразумение се сключва с лекар не може да бъде.
Законът съдържа списъци на служителите пълната отговорност дори и при липса на такова споразумение отговорност.
Съгласно чл. 243 отговорност TC България в пълен размер на щетите се възлага на работника или служителя в следните случаи:
1) когато, в съответствие с този кодекс или други федерални закони на служител назначен финансова отговорност изцяло за вредите, причинени на работодателя при изпълнение на служебни задължения на служителите;
2) недостиг на ценности, които са му възложени от специален писмен договор или получена от нея по един документ;
3) умишлено увреждане;
4) увреждане на влиянието на алкохол, наркотици или други токсични вещества;
5) щети, причинени от престъпни действия на работниците, създаден от съд присъда;
6) повреда в резултат на административно нарушение, ако е инсталиран на съответния държавен орган;
7) разкриване на информация, представляваща защитена от закона тайна (състояние, услуга, търговска или друга), в случаите, предвидени от федерални закони;
8) увреждане не е служител при изпълнение на служебни задължения.
По този начин, при липса на обстоятелствата по чл. 243 TC RF, лекарят е отговорен само до размера на средната месечна работна заплата, а работодателят не може да му предостави регреси за голяма сума. В противен случай, съдът отказва да изисквания по отношение на възстановяването на регрес в размер на повече от средната месечна заплата.
Свързани статии