Така член 181.3 от Гражданския процесуален кодекс на Република България установява, че решението на събрание е нищожно по силата на признаването му като такъв от съда (оборима решение), или независимо от това признаване (незначителен решение).

Среща Невалиден обжалваното решение, ако законът не означава, че решението е нищожно. С други думи, ако няма основание да се приеме нула за вземане на решение и празнотата, от това следва, че може да е унищожаемо.

Освен ако не е предвидено друго в закон, решението на срещата е незначителен, ако тя е:

1), прието по въпроси, които не са включени в дневния ред, освен ако срещата присъстваха всички членове на съответния гражданско-правна общност;

2) взети в отсъствието на необходимия кворум;

3) прие по въпроси, които не са свързани с компетентността на Общото събрание;

4) в противоречие с принципите на обществения ред и добрите нрави.

Поради тези причини решението е нищожно, независимо от неговото признаване като такъв от съда. За други нарушения на закона, решението е унищожаемо

решение на събрание да се състои невалидни от съда в случай на нарушение на изискванията на закона, включително и в случай, че:

1) тя е основно нарушение на процедурата за свикване, подготовка и провеждане на влияние върху волята на участниците в срещата;

2) лицето, което говори от името на участника, правомощията са отсъствали;

3) нарушение на равните права на участниците в срещата в поведението си;

4) е основно нарушение на правилата на протокола, включително правилата за писане на протокола.

Лицето, което има право да оспори в съда решението на събранието, член на съответното гражданско правната общност не участва в заседанието или гласува против приемането на обжалваното решение. Въпреки това, решението на събранието не може да бъде обявена за недействителна, ако вотът на лицето, чиито права са засегнати от обжалваното решение няма да повлияе на решението и решението не води до значителни неблагоприятни последици за лицето.

Заслужава да се отбележи, че законодателят възлага на лицето, оспорване на решението на събранието, задължението да уведоми участниците в аванс на съответното гражданско правната общност за намерението си да се хареса на такъв иск в съда и да им се осигури друга информация, свързана със случая. Това е свързано с невъзможността да се обърнат към съда, за в бъдеще да не се присъедини към участниците в такова действие. Изключение е, освен ако съдът признава причините за това лечение с уважение.

Като се има предвид тези разпоредби, заедно с предварително въведени промени в закона за държавна регистрация на юридически лица и индивидуални предприемачи, сега е процедурата за липсата на регистрация ще бъде много по-лесно.

По отношение на давността, а след това на изискванията за признаване на решение, празнотата е специален термин: решение на събранието може да бъде оспорено в съда в срок от шест месеца, считано от датата, на която лицето, чиито права са нарушени от решението, е знаело или е трябвало да знае за това, но не по-късно от две години от датата, когато информацията за решението станаха публично достояние на членовете на съответното гражданско-правна общност.

Адвокатът на клиентите правна агенция "JUS KOGENS"