Образът на езика и речта.

Важни събития на изображението

На теория, не е механичен сбор от образи образен език и образност на речта, която се основава на принципа на противопоставянето на езика - словото. Както беше отбелязано от AI Poltoratsky, независимо от факта, че условията парадигматичните или асоциативните и syntagmatic или линеен, се считат за създаването на модерната лингвистика, необходимостта от диференциация на образцовата и syntagmatic серия мълчаливо разбира и вече са стари. Това се доказва от самия език: "на езика и не се мисли като за самоличност и поради това имат различни имена, които могат да се видят в различните езици на света", тези имена са в индоевропейските езици различен semantikoetimologicheskuyu природата: "език" - неотменимо човешко тяло " реч "- дума, която бе говорил, казвайки: прехвърлено на друг."

Език изображения са обект на изследване на лексиката, реч - езикови стилистика.

Език изображения се разглежда като факт на езика, като семантичен имот, свързан с режима на езиковите единици (OI Blinov, GN Sklyarevskaya, EA Yurina). Езикови фигуративни средства, регистрирани в речника, и са възпроизведени в речевите изказвания непроменени.

Композиция смисъл определя като "ценности ниво, предава тълкува съзнание колективен говорител базирани асоциативни-образна модели бетон сензорна разбирането на този въпрос чрез метафоричната характеристика на този вариант на този въпрос."

образна структура стойности разделен на три основни структурни компоненти, които корелират с три структурни елементи на изображението - референта, агент и база "форма denotata стойност", "оформени асоциативни стойности", "характер оформени стойности".

Езикови фигуративни средства се разглеждат в контекста на структурата и извън контекста. Те служат като обект на изследване на лексиката, лексикографите, фразеология. Те също така не се пренебрегват и Lingvostilistichesky проучвания (IR Halperin, Vanyashkin ДВ и др.).

За разлика от общата употреба, езикът на изображения, вербална изображения контекстуално дължи; това е за ситуацията.

Реч е разделена на не-фантастика изображения, който се фокусира върху определена ситуация, и художествено (литературен) изображения.

Арт реч образи "е налице, в пресечната точка на две системи: естетическото, nadyazykovoy (художествена) и езика (лингвистично дизайн), проявявайки" единството на целта (обектно-логично) и субективни (емоционални и релационни) моменти в процеса на човешкото съзнание отражение на околната обекти в света и явления. " Вербална изображения се определя като "един вид художествено отражение на реалността по език означава" настъпили "в случай на създаване на специален вид семантична връзка между двете езикови единици, когато материалното знака на езикова единица е свързана със стойността на другия." Такива асоциации имат случаен характер. Реч на изображението е от значение само в рамките на определен езиков или извънезиковата контекст и, като правило, не е възпроизводими - ". Метафора за настоящия момент"

Разликите в структурата на езика и словесни образи отбелязани много лингвисти (IR Халперин, А. Фьодоров, IV Арнолд, VN Telia и др.). Те се намират на семантична, именителен, функционално ниво. По този начин, в структурата на метафора семантична разлика се крие във факта, че езиковото метафора, като правило, е обективна, отразява подлежат-логично връзки, а художествената метафора е субективно в това "сближаване на най-отдалечените обекти." Разликата в условията, определени от именителен възпроизводимост езика на метафората и липсата на такава способност в областта на метафората. Функционалната разлика е, че езикът е метафора за комуникативни цели и изкуство - естетически цели.

Именителен и семантични характеристики на изображението определя степента на интензивност на своето действие: по-голяма степен на интензивност на моделите реч, в сравнение с езика, поради далечното съчетани в своите концепции и тяхната новост. това се дължи и на високата степен на обективност агент на изображението и голям брой съвпадение признаци на сравними обекти.

Unusualness и почти неограничено разнообразие на речта за разлика от езиковите изображения, представляващи "шаси монета езиково разговорно" определя висока степен на изразителност. Несъответствието между понятия съответните референт агент и реч изображение води до "напрежение", което се изразява в "закъснение" процес на декодиране на съобщение, което води до високи стилови ефекти (VN Telia ES Aznaurova, NE Alova, C Z. Vanyashkin и др.).

Освен това семантично, именителен, функционални и стилистични разлики езика и речта на изображението, има чисто граматически различия. Език на изображението, обикновено се изразява с думи, фрази, най-малко - просто изречение. Речта рядко се ограничават до един прост изречение, характерни за различни определения за него участват клаузи инерция.

Като цяло, реч традиционно характеризиращ оригиналното изображение, свежест, яркост, блясък, модел, изразителност и езиковото изображение дължи на свойства като модел, стереотипия, конвенционални, избледняване, ниска степен на експресия.

Редица настоящото изследване потвърждава факта, че словесната образност първичната във връзка с езика на изображения. Точно както "на езика на интерфейса човешкото съзнание се проявява само чрез извличане на езиковите единици от действителната акустични реч" език образи "кристализира" от речта на изображения.

Говора модели, възникващи като нещо, причинено от ситуацията, защото на точността на своя дисплей могат да се съхраняват и възпроизвеждат членове на определена езикова общност, и по този начин да стъпи на езика, отидете в категорията на език.

Степента на обикновено, на езика на изображения е различна плътност. Развитието на изображението има етапи, преходът от ниво на ниво реч език. Традиционно, на степента на обичайните изображения оценява от скала в три етапа.

Преход изображение се счита от обикновено, от време на време явление. Такъв образ не е изолиран случай, тя постепенно се превръща в употреба глас, обаче, това не е толкова стабилна, за да влезете в речника. Хвани картинката в процеса на трансформация на езика, на речта - проблемът може да се окаже невъзможно.

Третият етап на "еволюцията" на изображението започва с фиксиране в речника. Изображението става собственост на езика става USUS.

С преминаването на изображението в категорията на образен език постепенно замира. "Степен на изображения е обратно пропорционална на степента на стойност." От постоянното използване на изображенията постепенно изтрити и се превръщат в нови значения на стари думи (ДВ Vanyashkin BN Головин, ES Aznaurova и др.).

Окончателно, символично етап се характеризира с пълна загуба на изображения.

Основният критерий за опазване дума изображения е възможността да се използва думата в буквалния и преносен смисъл. За метафори трябва да бъде наясно с това двойствеността. Ако думата се използва само в един смисъл, изображението престава да бъде мода и става знак етимологичен метафора на губи изображения.

На примера на метафора М. Черно отбелязва, че ако изображенията изглежда "бъдат отстранени пропуските в речника буквални имена", се оказва успешна, тя бързо изчезва, превръщайки се в буквален смисъл. Такова обучение са напълно загубени изображения, наречена мъртва метафора. JR Сърл посочва, че "Използване оксиморон, можем да кажем, че мъртвите метафори - това са метафори, които са оцелели. Те умряха от постоянна употреба, но това показва, че те отговарят на определени семантични необходимост. " М. Блейк се противопоставя на понятието "мъртъв метафора", защото това не е метафора. Той предлага своя собствена класификация на метафори в изобразения степен: активен, действащ [активна], «спящ" потенциал [спящ], изчезнал, изчезнал [изчезнал]. Тази класификация съответства на трите етапа на развитие на изображението в теорията на JL Lyasoty и LA Корал.

"Умиране" образ - обратим процес. "Dead" начин, в действителност е престанало да бъде начин, може да се възроди, но изчезнал, потенциалният изображението може да се активира. Друг Sh Bally говори за "рециклиране и съживяване мъртъв образ", "UPDATE изображения".

Основната цел на съживяване мъртъв образ, превод на езика на изображението в категорията на словото, е да се увеличи експресивност, увеличаване на ефективността на експозицията. Механизъм съживи изтрити изображение се разбира като възстановяването и подобряването на лошо възприемат семантични езикова двойственост оформени средства чрез създаването на контекстуални условия, които прилагат и преносими, а първоначалното значение на езикова единица. Основната получаването съживяване изображения разпределени метафори употреба език в част разширява изображението. "Разширяването на метафората-често се използва за регенериране на изтрити или да започне да замъгли изображенията." На примера на вестниците текстове ДВ Vanyashkin определя пет основни начина за съживяване на изтрити изображение. Те включват следните методи: 1) използването на езика на метафората като част от разширената образ; 2) избор на език на фигуративни средства, принадлежащи към същата семантична областта; 3) Идентификация на езика на стойност метафора, като го контрастен neobraznogo синоним; изрично се позовава на факта, че използвате лексикална единица е метафора; 4) използването на допълнителни-лингвистично техники: снимки и карикатури, които илюстрират буквалното значение на езика на метафората. Тези техники, с изключение на екстра-широко използвани в литературата.

Така че, език и вербална образи в състояние на взаимна преход. "Avtologiya и изображения vzaimopronikaemy: metaphorization генерира нови езикови единици, както и речта практика генерира нови изображения."

Важно свойство на изображенията е неговият динамичен характер, който се изразява в метафора, т.е. образуването на нови изображения, PE метафора, т.е. преосмисляне профилни елементи и demetaforizatsii, т.е. загуба на изображения.

Проучването изследва как реч, език и образи. Ние изхождаме от предположението, че основната разлика между стереотипите, които са включени в явленията на системата на езика и творческо използване на тропи не съществува; и двете са изградени върху една и съща логика.