Джен - в центъра на историята на действието или парцел, без значение на романтичната линия
Пясъчна буря, Lionblaze Yarolika и да намерят коте. Кой знае коя е тя и как ще се отрази ThunderClan външния си вид?
Публикация на други сайтове:
Надявам се да се радвате! Действието се развива след книгата "Сънрайз" трети цикъл.
-Myatnolapka, толкова съжалявам! Аз трябваше да ви защити! Събудете се, моля те!
-Кученце?
-Аз идвам при вас днес, след като Съветът!
-Не, чакайте, какво се е случило?!
-Чао!
Myatnolapka искаше да се изправи и да работи, след като лисицата, но краката й бяха тежки, тя не можеше да види нищо около себе си, само мъгла.
-Не ме вземе, един стар човек на борда, но нищо, мила моя Myatnolapka, аз ще остана с теб, докато Спароу няма да се върне.
Myatnolapka ужасени очи се разшириха, а след това затвори очи срещу отблясъци. Оглеждайки се наоколо, тя осъзна, че лечителите в една пещера до него лежаха мирно заспал Purdy. Myatnolapka опита да се изправи, но краката й не изглежда да слушате. В отчаян опит да се събуди Myatnolapka Purdy. Той потупа очите му в шок:
-Казах го сънувам? Myatnolapka! -Purdi скочи и започна припряно я ближе. -Как си, нищо, всичко мина.
-Purdy, какво се случи?
Purdy спря и погледна Myatnolapku, той не скри сълзите в очите му, той докосна опашката:
-Ти не си спомням нищо. промърмори Purdy. -by ви нападнат от вълк, ужасен звяр, той е като куче, огромно куче. Wolf е силна, като язовец. Той ви ухапа, а вие заспа за дълго време.
-Колко се успах?!
-Три луни, три луни. -Myatnolapka в ужас погледна себе си, Purdy също забелязах това. Вие сте се променили, израснал.
-Как да ядем? А, аз не можех да ходя по гаден място! -Има Myatnolapka хванат движение в края на пещерата, тя изсъска и настръхна.
От мрака се прокрадна странна котка, задните си крака безжизнено влачат по земята, тя се премества до предните лапи, като по този начин да се движи. Котката погледна учудено Myatnolapku:
-Здравейте, аз и ти Iglogrivka Myatnolapka, знам! -Koshka запълзя към постелята си и някак си седна Myatnolapka погледна на задните си крака, Iglogrivka изглежда да го забележат. -О, със сигурност! Ти не знаеш! Паднах на едно дърво, изходът нея, тя е на опашката махна едно дърво в предната част на пещерата. -Имам счупен гръбнака, а аз не се чувствам задните крака.
Myatnolapka страхува преобърна в гнездото си, изведнъж гръбнака й е счупен, също? Защо не може да си позволи да стане?
-Не, не. -Iglogrivka успокои Myatnolapku. -Vorobey каза, че мускулите ви стават отчуждени от движението, а вие ще трябва да ги месят.
Myatnolapka внезапно си спомни думите Purdy:
-Purdy, защо си с мен? Защо не си със старейшините?
-Аз отдавна ти каза -Purdi започна да погледнете краката си като виновен коте. -Remember, сте намерили майка ти? -Myatnolapka кимна. -Това е дъщеря ми, се оказва, аз съм си братовчед! -Purdi плахо погледна в очите Myatnolapke и въздъхнаха с облекчение, не е нищо друго, освен нежност и благодарност.
Iglogrivka започна да кажа какво се случи в лагера на всички времена. Purdy говорихме около две нови Ученички: Golubichke и Iskrolapke. Щяха да си поприказва по цял ден, но чух войните върнати на борда. Тук Myatnolapka спомни лисицата.
В пещерата дойде Спароу. Той погледна равнодушно на малки групи, се проведе в гнездото си, легна и затвори очи.
Iglogrivka, Purdy и Myatnolapka спогледаха в пещерата за няколко секунди настъпи тишина. Тогава Спароу му отвори очите:
-Голямата звезда предци! Той скочи и се затича към Myatnolapke. Ти си буден.
вика му чул целия лагер, като първата се завтече на кучето и Myatnolapka потръпна под погледа му.
-Myatnolapka. прошепна той.
Пещерата стана Peplogrivka, я файърстара и ледени висулки. Myatnolapka осъзнах, че много котки се опитват да се изкачи в пещерата, но мястото не е достатъчно. Спароу силно изсъска изобщо:
-Ако не искате да се задуши, да излезе от пещерата, ми беше позволено да остане само файърстара и Iglogrivke, останалото излезе! Все още имате време да се види достатъчно!
Myatnolapka забелязал тъгата в очите й светнаха файърстара. Спароу се приближи до файърстара и прошепна нещо в ухото му, файърстара кимна и се приближи до Myatnolapke.
-Много се радвам, че си буден. -Ognezvezd погледна Iglogrivku, тя поклати глава. Спомняте ли си Blackberry?
Myatnolapka въведена кафява котка, с кехлибарени очи:
-Да, разбира се, това е предвестник!
Файърстара тъжно погледна Myatnolapku и изцеден:
-Той почина, той почина борбата с вълка.
-О, не! Не, не, не. Вината е моя, моя грешка.
Файърстара погледна Myatnolapku:
-Ти не си виновен, но най-важното друго, очите ви, те са. Той -ognezvezd безпомощно погледна Спароу, който сви рамене. Ние не знаем какво е то, но BlackBerry след като е ухапан, те са абсолютно еднакви.
Свързани статии