ПредишенСледващото

В чужбина по опция обикновено означава съгласие по силата на който едната страна се задължава да направи някои от възможността по искане на и във връзка с другата страна (например за покупка или продажба на актив) за посочения в периода на опция и / или при настъпване на определено в опцията обстоятелства.

Възникнал първоначално като деривативен финансов инструмент се използва за търговия със стокови и фондови борси, опцията е широко разпространена и извън него. Най-активните варианти се използват, когато структуриране на сделки с сливания и придобивания (УО), често е включена в споразуменията на акционерите като механизъм за излизане за безизходицата в управлението на дружеството, както и се използват и в други търговски отношения, като действа като механизъм за насърчаване на висшето ръководство на компании.

По-рано в България опция може да се използва само в рамките на разменните отношения.

Два основни модела на съдебната регистрация на опциите са често срещани в света.

Първият модел предвижда партия безплатно или за такса (премия опция) с до другата страна на офертата, за ограничен период за определени сделки (например за покупка и продажба) или сключване на договор за издаване на такова предложение (и последващото му издаване).

Другата страна може в рамките на посочения период и след другите условия, предвидени за оферта да упражни правото си на приемане, което ще доведе до сключването на този договор (основен договор). Важна особеност на това право на приемане е, че е sekundarny характер, т.е. тя може да се реализира без участието на страните, които издават офертата.

Според втория вариант на модела се издава директно като основен договор (т.е. не се използва схема с издаването на офертата и последващо приемане и частта веднага подпише един документ), в който едната страна предоставя на другата дясна страна sekundarnoe да изисква изпълнението на определен период от време и / или при / изпълнение на определени условия.

Доскоро тя не е залегнало в българското законодателство, нито една от тези структури, както и опция се разбира само по два начина:

а) като собствен капитал за сигурност, която дава право да купуват акции на компанията, която издава такива сигурност (опция емитент повикване), в съответствие с чл. 2 от Федералния закон на 22.04.96 номер 39-FZ "на пазара на ценни книжа";

Процедурата за издаване и разпространение на емитента на опцията, както и всякакви други ценни книжа на емисиите, е строго регламентирано от законодателството на пазара на ценни книжа. вариант на емитента не може да бъде издадена по отношение на който и да е актив, с изключение на акции на емитента. В тази връзка, този инструмент на практика не се използва в търговските отношения. По желание същия договор, който е производен финансов инструмент не може да се използва в почти обмен връзка. По този начин, доскоро регулационни българските извънборсови опции на практика липсва.

В тази статия, ние ще обсъдим тези нови механизми на българските права, приликите и разликите между, както и да сравнявате договора за опция и друг нов инструмент за българското законодателство - договор за абонамент, който има, на пръв поглед, подобен на характеристики на опции.

Възможност да подпише договора: неотменимо оферта

споразумения Вариант характеристики и перспективи за приложение в практиката, икономиката и живота

Първата част - за сключване на споразумения за предоставяне на едната страна до другата страна, неотменим оферта (право да сключва основния договор (или договори) при определени условия). Втората част - реализацията от приемането на офертата, издаден неотменимо. В този случай, за сключването на основния договор достатъчно приемане и не се нуждае от участието на страните, които издават офертата.

Според закона възможност да сключат договор, има следните основни характеристики:

Тя може да бъде предоставена или платени или безплатно;

Тя трябва да съдържа условия, които позволяват да се определят и условията и други материални условия на основния договор;

трябва да бъдат оформени първичен договор;

позволява прехвърляне на права по силата на опция (освен ако не е предвидено друго в опция).

С възможността да се възползва от възможността, само от едната страна с приемането (т.е. без участието на страните, които издават офертата), възможността да сключи договор е удобен дизайн за използване в схемите опция. Въпреки това, не трябва да забравяте да се съобразят с всички изисквания на действащото законодателство. права Например, по отношение на възможността да се сключи договор за покупка на акции, това означава предварително, за да получите необходимите корпоративни одобрения, отказите за предпочтително изкупуване и т.н.

В същото време, когато се работи с този инструмент е важно да се помни, за проблемите, свързани с практическото прилагане на възможността за вземане на договор, в случаите, когато основният договор е предмет на нотариална заверка и държавна регистрация. Като опция за договор трябва да бъде оформен основен договор, на практика може да има въпроси с нотариална заверка или държавна регистрация (и последващо реалност признаване) акцептиране, сертифицирани индивидуално (а не един документ, както е обичайно).

Тези промени се възползват от възможността за сключване на споразумение, в действителност, е невъзможно, поради факта, че упражняването на избора (сключването на основния договор) ще изисква подписването на общ документ, за който искате да участвате и от двете страни. По този начин, на приемането на една от страните, които предоставят на другата страна неотменим оферта няма да бъде достатъчно, за упражняване на опцията, която се разпада на цялата структура на механизма.

От всичко казано по-горе, можем да заключим, че възможността за вземане на обществената поръчка е с интересен дизайн за прилагането на схеми за вариант, но е ясно, че има редица съществуващи и потенциални проблеми и ограничения, които трябва да се вземат предвид при избора и използването на инструмента.

споразумение Опция: необходимостта от изпълнение

Въпреки подобен с опция за регистриране на името на договор, договор за опция е независим правен механизъм, не реализира чрез приемане по отношение на неотменим оферта, както и чрез изпълнение vostrebovanie на предварително подписан договор вариант (вж. Диаграма на споразумение за изпълнение опция).

По този начин, опционния договор е споразумение, при които една от страните може в срок на споразумението изисква от другата страна на комисията на предварително определени действия (за трансфер на даден актив, прехвърлянето на средства и т.н.).

Съгласно споразумението със закон опция може да се характеризира със следните основни параметри:

изискването за извършване на действия, може да се счита като обявена при настъпване на определени събития (като независим и не зависи от волята на страните), посочени в опция;

не се изисква да издаде акцептиране да направи, както се изисква от възможността да влезе в договор - е пряко споразумение опция;

в-закон директно постановява, че опцията може да бъде безвъзмезден характер, което означава, че не може да се предвиди заплащането на парична сума за дясната ръка, за да предявите иск по договора за опция, дори ако то е сключено между търговските организации (да се счита CC позиция на България за забрана на дарение между комерсиалното организации).

Класическа незадължителна схема, която съществува в английското право и са познати на българския бизнес, предполага, като правило, две плащания, като част от прилагането на:

плащане на премията на опцията;

Плащането по сделката (например, прехвърляне на активи).

Българското законодателство изрично предвижда възможността за плащане само премията опция в договора за опция, но не дава никакви плащания за извършването на човек, който е издал опция, съответното действие (сделка). По наше мнение, въз основа на принципа за свобода на договаряне, страните могат да установяват такса за извършването на такива действия. В същото време, като се има предвид липсата на пряка връзка с възможността да се начислява такса за техните действия в закона, отговорността за извършване на плащане може да бъде фиксирана в договора за избор и по други начини, всеки от които носи определени рискове:

1) Таксата за деяние, като част от премията на опцията. Тъй като от правна гледна точка, опционната премия не е да плати за действията си, има рискове в рамките на фондовите опции в извършването на определени действия. Например, в случай на предаване от човек на човек, човек на дефектни стоки под опция. Ако таксата за извършването на дейността (за прехвърляне на продукта) е включена в опционната премия, при изчисляване на размера на вредите във връзка с получаването на стоките от неадекватна пробен качество, няма да бъде възможно да се вземат предвид разходите, тъй като не е такса за прехвърляне на товари;

2) Таксата за деяние, като условие за упражняване на опцията. Рискът е описано по-горе във връзка с плащане за извършване на действие, като част от платената премия, по наше мнение, е от значение, както и за извършване на плащането, като условие за упражняване на опцията. Освен това, в този случай, таксата за действие може да се извърши само след като действието (поради факта, че изпълнението на опцията е предмет на изпълнение на условието, преди извършване на действие).

Тези методи на плащане за извършване на действието, може да съдържа и други рискове, които възникват във връзка с някои видове деяния, извършени в рамките на опцията. Ето защо, когато опцията бъде упражнена, е желателно да се направи оценка на оптималния начин на плащане за извършване на действия, в зависимост от това, което е трябвало да се направи в рамките на вариант.

Други аспекти

При изпълнението на договора за опция, какъвто е случаят с опция да подпише договора, може да има практически проблеми с нотариална заверка или държавна регистрация на опционните договори. Към днешна дата, във връзка с проверката на условията за упражняване на опцията е установена практика по въпроса, тъй като не е отговорност на нотариуси и публични органи. В допълнение, има ситуации, в които необходимостта от нотариална заверка или държавна регистрация на сделката сключва договор за опция, и дори невъзможно. Ярък пример за тази ситуация може да е сделка, водещи до прехвърляне на собствеността на акциите на дружество с ограничена отговорност. Тъй като прехвърлянето на права върху акции на дружеството влиза в сила от датата на нотариална заверка на сделката, освен ако не е предвидено друго в закона, нотариусът може да откаже да удостовери договора опция. Фактът, че в противен случай това ще доведе моментално прехвърляне на собствеността, въпреки условията, предвидени в желаната опция за този преход.

В сравнение с опция да подпише договора за опция договор в много по-малка степен, регулирани от българското законодателство. Такава нерешен е както положителни, така и отрицателни черти на този механизъм, от една страна, това дава възможност да се определят условията на опцията, от друга страна, тя е комбинирана с липсата на съответните съдебни и бизнес практики, които могат да причинят проблеми.

Вариант споразумение е обещаващ механизъм за изпълнение на избраната от него схема в рамките на българското законодателство с подписването на документ. С течение на времето, с оглед на увеличаването на трансфера на бизнес в рамките на българското законодателство, този механизъм е, по наше мнение, ще ефективно прилагане на избраната от него схема в българската правна рамка.

Допълнителни и абонатните договори: различията в правната природа

В рамките на абоната е споразумение, предвиждащо въвеждането на една от страните (партия) идентифицирани, включително периодични плащания или всяка друга разпоредба на правото да изисква от другата страна (на художника) на изпълнението, посочена в договора за условията, определени от абоната. Последният е длъжен да извършва плащания или предоставяне на друга изпълнение по силата на договора, независимо от това дали е било отправено искане да ги подходящото изпълнение на художника, освен ако не е предвидено друго.

Въпреки това, тези два инструмента изглеждат сходни, само ако не се навлиза в подробности. По наше мнение, основната разлика между възможността и съгласието абонаментът е техният фокус, или, от юридическа гледна точка, разликата в тяхната правна природа. От концепцията на споразумението за абонамент не е ясно какво се разбира под "даване", че абонатът има право да поиска от изпълнителя. По наше мнение, правната природа на договора за абонамент ще варира в зависимост от това какво се разбира под "осигуряване", ако става въпрос за услуги, правната си природа е подобна на платен договор за услуги, ако тя работи - че имат договор за работа и т.н. , В тази връзка, договора за абонамент представен един вид рамкова конструкция, предназначена за използване в комбинация с други видове договори.

По този начин, на договора за абонат имат различен правен характер и създава за цели, различни от опции, тя не е приложима за допълнителни схеми, особено като се има предвид наличието на специфични правила, които установяват два вида договори за опции като отделни инструменти.

Кратки изводи и препоръки

Обобщавайки по-горе описаните, трябва да се отбележи, че в българската нормативна уредба най-накрая имах възможността да упражнява схемите за опция с помощта на специални допълнителни проекти. По наше мнение, това е голяма стъпка в развитието на българското право, което, в съчетание с другите изменения, въведени в Гражданския процесуален кодекс, който позволява на българските адвокати използват ключовите механизми, използвани в страните от Западна Европа в структурирането на сделки. В същото време трябва да се забравя, че тези мерки имат редица недостатъци, включително лошото селище, наличието на конфликти между нови и вече съществуващото законодателство, както и не винаги ясно разграничение между допълнителните механизми и други инструменти на гражданското право.

Подкрепете проекта - споделете линка, благодаря!