Извън стените на Верона живот се срещат никъде другаде,
Но ада, чистилището и мъчения.
изгонен от живота, дали да осъди смъртта -
Аз съм тук, няма разлика не виждам.
Когато ми каже за него,
Ти си ми подаде брадвата върху поднос,
За мен с глава, за да намали усмивка.
Каква милост! Това е отмъщение.
Простора има малко над Жулиета.
Куче, мишка, всяка дребна риба
Те живеят под него и има право вид с нея,
Но не се Romeo. В торни мухи
Много по-голяма тежест и стойност
Than Romeo: те имат право да
В контакт със снежнобял чудото
Dzhulettinoy ръце и да открадне
Благословия устата си срамежлив,
Но не се Romeo. Това не може да бъде.
Той е в изгнание, и лети пълен!
А ти каза, че експулсирането - не смърт?
Може би ме отрови, или намушкан,
В пустословие, че досаждам.
Изгнание! Exile - експресия,
Отговаря крещи в ада.
Закон за четири, сцена от първите,
Когато имам правото да се има доверие да спи,
Той ми обещава голяма радост.
Аз съм развълнуван и щастлив през целия ден.
Някои животворна сила
Струваше ми се, да се носят над земята.
Имах мечта. За жена ми беше,
И аз бях мъртъв, и мъртвите, гледане.
И изведнъж, от горещите устните на нея стигнах до живот
А земята беше обявена цар.
О, как любовта дава живот наистина,
Когато така анимира мисълта за него!
Balthazar включва ботуши с шпори.
И, Balthazar! С новини от Верона?
От моя монах не букви?
Е, като жена? Какво е дом? Както Жулиета?
Разкажи ми повече. Това е само нея.
И всичко е наред, ако не е лошо.
Жулиета, днес ние ще бъдем заедно.
Помислете как да го направи.
Как ще направите творчески нещастие!
Спомних фармацевт. той живее
В района. На другия ден, когато го видях.
Прецени тревата. Тънък старец,
Всички изтощен от нужда, в дрипи.
В аптека костенурка, крокодил
И пълнени други морски чудовища.
Около рафтовете оскъден, определени
Глинени съдове, празни кутии,
Въжени отпадъци, тревни семена
И влажни розови сладкиши.
Жалка глупост, че трудно
Опитахме се да даде на външния вид на стоката.
След това се появи мисълта за мен:
Б. Когато имате нужда е в отровата,
Които забраняват продажбата
Законите на Мантуа, страх от смъртно наказание,
Недоволен, че ще го продаде.
Подобно на начина, по който аз си мислех за това!
Сега той ще трябва да ми помогне.
Тук, изглежда, просто си барака.
Днес е празник, магазинът е затворен.
Актът на четвъртия, на втория етап
Давам. Кой е той? Тя трябва да се използва, за да надникне.
Роднини на Mercutio, лошото граф на Париж!
Какво, когато бяхме езда,
Уважаеми ми каза, хора?
Не е за това дали предстоящата женитба
Жулиета и Париж? Или не?
Може би за мен в съня си мечта?
Може би аз прочетох с мъка
По искане на самоубийството? Дай ми ръката си.
Ние сме в книгата на бедствията върху една и съща линия.
Ще лежи в величествена гробница.
В гроба? Не, блестящ дворец.
Сред неговите лъжи Жулиета
И изпълва със светлина криптата.
Легнете, мъртъв, погребан мъртвите!
Поставя Париж в гроба.
Преди да умре от смях на други находки.
Свидетели го наричат забавно
Сбогом, лято мълния. сега
Аз ще проверя, мълния а тези огнища.
моята любов! жена ми! край
Въпреки, че ме бива, мед, дъха си,
Не се справят с хубостта си.
Не сте спечелили на стандарта на живот
Той изгаря устните и бузите,
И смъртта бледо флаг все още не е повдигнато.
А ти си тук в червен саван, Tybalt?
Каква радост ще предам на теб!
Виж, след като се предаде
Сега се боря си убиец.
Прости ми! Жулиета, за които
Вие сте толкова красива? Мога да се сетя,
Това ангелът на смъртта ви хванаха жив
И господарката продължава да е заключена.
При болка от тази мисъл остане
И никога от тази тъмнина аз няма да отида.
Тук ще се спра в обществото на сърца
Новите ви камериерки. Оставам тук,
Тук почива вечно, тук аз ще отхвърля и рамене
Репресивна иго на злите звезди.
Радвайте се, че преди края на очите!
Последният път, когато го obveyte ръце!
И устните, ти, предверието на душата,
Заснемане на дълга целувка
Със смъртта на отворен договора ми.
Тук, тук, намусен Carrier!
Това е време, за да се прекъсне очукан кораб
С тичане започне на скалите.
Аз пия с теб, любов!
Вие не лъже,
Фармацевт! С целувка да умра.
Първо действие, сцена на третата
Нощен ядосан и деня тайно
Бои боя облаци.
Как пиян, геврек рисунка,
Тъмнината Останки тръгна във всички посоки.
Докато роса на слънце не е изчезнала
И имайте рано сутринта мъглата,
Аз ще изпълня вашата ракита kuzovok
Лечебни отвари и билки сънливи.
Земята - майката на всички породи, тяхното предназначение.
Tomb и отново - люлката си.
Всичко, което е върху него, целият свят на своята Зелена
Глътни го, опирайки се на гърдите на майката.
Това е Неговото творение без номер
Специални свойства разпределени.
Какво невероятно сила
Парцел в камъка и положи цветя!
Не е такъв влакна,
Което няма да е горд с това,
Както вие няма да намерите такава база и,
Там, където нямаше нищо лошо.
Полезен по целия път, но не и във времето -
Всички обезщетения се превръщат в менгеме.
Например, този цветни съдове:
Един от тях добри, други лоши.
Нейната цветове - изцеление аромат,
И листа и корени - най-силната отрова.
Така че половината ни душа сплит
Духът на доброта и злото своеволие.
Въпреки това, тези, в които побеждава злото,
Зейналата смърт черно кух.
Трето действие, сцена на третата
Трето действие, сцена пета
За срам! Hush! Сълзите не идват
Нещастието. тя е принадлежала
Семейството и небето. Сега само го
Той го притежава. Има Жулиета по-добре.
Ти си дъщеря на смъртта не е запазен,
И небето свети вечен живот.
Вие сте направили всичко силата да,
Жулиета да издигнат в светлината,
Защо плачеш, виждайки дъщеря си
Така че, високо над облаците в небето?
Знайте, малко те обичам дъщеря си,
Когато не е щастлив, че тя е рай.
Ти се моли за щастието желателно?
Най-щастливото умират по-рано.
Uymem си плач и както обикновено,
Ще се къпете тялото с розмарин
И носи в нея сватбена рокля в храма.
Природата slabodushna и вика:
Но умът е твърда, и ума печели.
петия акт, на мястото на третата
Аз ще бъда кратък, къс и добре
За дълго историята на моя дъх.
Сведете на партерния Romeo - съпруга
Жулиета, а тя - съпругата на Ромео.
Аз тайно ги увенчан, а на този ден
Tybalt убит, а смъртта му - причината
Експулсирането на младоженеца. За него,
Вместо да плаче за брат си Жулиета.
След това, за да спрат тези сълзи
Ти каза й да се омъжи за Париж.
Тя дойде при мен, че съм помогнал
Отърви се от втория си брак,
И, че тя се е самоубила.
Аз използвам знанията си,
Дадох спане хапчетата си. Докато чаках,
Тя заспа сън, като смърт,
Написах писмо до Romeo,
Това, че той дойде за нея тази нощ,
Когато отслабената ефект от употреба на алкохол,
И той взе със себе си. За съжаление, брат на Джовани
Вестителя Си, не може да вземе писмото
И аз съм с гръб, заседнал в Верона.
След това, в продължение на един беден затворник, за да порите,
Когато тя се събуди,
Самият аз отидох и си помислих за подслон
Нейният да се обадя Romeo, в килията си.
Въпреки това, когато отидох да я
Само за няколко минути, преди да се събуди,
Вече сме срещали тялото
Кой е починал от Париж и Ромео.
Но тук тя стои. Аз, колкото мога,
Аз го наричам с желание и
Смирете се пред съдбата, но шумът от външната страна
Внезапно бях принуден да избяга.
Тя не искаше да напусне
И, както изглежда, той го е убил.
Това е всичко, което знам. Тяхната тайна брак
Известен медицинска сестра. Ако инцидентът
Аз съм виновен, като че, нека клепачите ми
Съкращаване в името на справедливостта
Няколко часа преди края.
(Ръководител на семейството Capulet; възраст - средно)
Акт първи, втори етап
Ще повторя това, което казах:
След дъщеря ми беше все още доста дете,
Тя все още не е четиринадесет.
Все още чакам малко две godochkov,
И ние ще разкажа дъщеря на булката.
Трето действие, сцена пета
Свързани статии