Името на България
Конституционният съд на Република България, включваща председателстващия BS Ebzeeva съдии NS Купър, GA Хаджиев, AL Kononov, LO Krasavchikova, SP Mavrina, YD Rudkin, AJ Сливи, VG Strekozov, VG Yaroslavtseva,
с участието на адвокат MG Раскин - представителни гражданите KA Ineshin, NS Никонов и "Nizhnekamskneftekhim", адвокати EA Gataullina и AR Султанова - представители на АД "Nizhnekamskneftekhim", постоянен представител на Държавната Дума в Конституционния съд на България EB Mizulina, представител на Съвета на Федерацията на Конституционния съд на Република България - JD EV Виноградова, пълномощен представител на президента на Република България към Конституционния съд на България MV Krotov,
Причината за разглеждане на делото са оплакванията на гражданите, KA Ineshin и NS Никонов, както и "Nizhnekamskneftekhim" нарушение на конституционните права и свободи на разпоредбата на чл 336 ГПК България. Основанията за разглеждане на делото е бил открит в несигурност въпроса дали българската Конституция съответства на кандидатите обжалваното статута.
Тъй като всички жалби се отнасят до един и същ въпрос, на Конституционния съд на Република България, като се ръководи от член 48 от Федералния конституционен закон "На Конституционния съд на Република България", се присъединява към делото на тези жалби в едно производство.
След изслушване на съдия-говорител LO Krasavchikova, експертно мнение - JD VV Яркова, експертно мнение - JD EA Борисова, като разгледа документите и другите материали, Конституционният съд на Република България
1. Съгласно условията на член 336 от Гражданския процесуален кодекс на България, конституционността на което се оспорва от гражданите KA Ineshin, N.S.Nikonovym и "Nizhnekamskneftekhim", решенията на всички съдилища в България, приети от първа инстанция, с изключение на мирови съд на решения, партита и други лица, замесени в случая, касационната жалба може да бъде подадена.
По този начин, окончателното решение по съществото на делото, е причина за обжалване на OJSC "Nizhnekamskneftekhim" до Конституционния съд на България, все още е висящо. В същото време, както многократно е посочвал, Конституционния съд на Република България, Българската конституция (член 118, 125 и 126) не позволява замяната на граждански, административни и наказателни дела за конституционни производства. В допълнение, по смисъла на членове 96 и 97 от Федералния конституционен закон "На Конституционния съд на Република България", оплаквания от граждани и сдружения на граждани признават валиден средства за защита съгласно конституционните процедури само при условие, че конституционните права и свободи на жалбоподателите са нарушили със спорния закон се прилагат или са предмет на заявление в техния случай - в такива случаи е необходимо и подходящо начин да се отстранят нарушенията е отричане на противоконституционни разпоредби за нищожен.
Тъй като в този случай ", Nizhnekamskneftekhim" все още е възможно да се защитават правата си в съдилищата в съответствие с нормативната уредба по граждански процес, производството по жалбата му по силата на параграф 2 от член 43 и член 68 от Федералния конституционен закон "На Конституционния съд на Република България" е прекратяване.
Лицата, замесени в случая, не обжалва решението по обжалването, но жалбите, подадени от KA Ineshin и NS Никонов, на Ленинский районен съд в Уляновск върнати на кандидатите във връзка с факта, че те не отговарят на условията за подаване на жалбата, защото те не са били замесени в случая, и предложи да се обърнат към съда надзорен орган. Надзорният обжалване NS Никонов е върнат без разглеждане по същество.
1.3. Както следва от членове 74, 96 и 97 от Федералния конституционен закон "на Конституционния съд на Република България", жалбите на гражданите относно нарушение на конституционните права и свободи, на Конституционния съд на България преразгледат конституционността на които са обект на разпоредби, лечението само до степента, до която те са били прилагани в кандидатите, както и да повлияе на техните конституционни права и свободи; Конституционният съд на Република България трябва да вземе решение по случая, като се оценява както от буквалното значение на разглеждане на нормативни актове и значението, което им настоящите практики за прилагане, както и въз основа на своето място в системата от норми.
По този начин, предмет на настоящото дело е безспорно разпоредба на член 336 от Гражданския процесуален кодекс на България, това не предполага - в рамките на значението, дадено от практиките на правоприлагащите органи, - правото да се подаде касационна жалба от лица, които не са замесени в случая, въпросът за правата и задълженията, за които е решен съд от първа инстанция, ако лицата, участващи в случая, не обжалва това решение на съда на втора инстанция.
По смисъла на тази правна позиция, и въз основа на съответните разпоредби на членове 1, 2, 18, 45 и 118 от Конституцията на България, който задължава България като правова държава, да се създаде ефективна система за гарантиране на защитата на правата и свободите на човека и гражданина чрез правосъдие, е неразделна част от нормативната съдържанието на правото на съдебна защита като универсален характер, това е правото на заинтересованите лица, в това число не са свързани със случая, за да се обърне към съда за защита на неговите права и свободи са нарушили nepravos dnym преценка.
3. спорната разпоредба на член 336 от Гражданския процесуален кодекс на Република България предоставя правото на касационно обжалване на съдебните решения, които не са влезли в сила, страните и другите участващи в случая, като по този начин за определяне на правната стойност на правото да подадат жалба, като условие за започване на съда на втора инстанция. процесуалните му правна цел е да се преразгледа не влезе в юридически сила съдебни актове бе най-бърза и ефективна, а защото - основният и най-важен начин да се гарантира правилно решения, използвани за защита на правата на лицата, нарушили или не са защитени от съдебната система, така че - по справедливост - да гарантира, гарантирано от Конституцията на Република България правото на съдебна защита, включително незаконни или неправомерни действия на съдебната власт.
Съгласно член 347 от Гражданския процесуален кодекс на България апелативен съд проверява валидността на решението на съда от първа инстанция; това е в интерес на легитимността на апелативния съд има право да проверява решението на съда на първа инстанция в своята цялост. Нарушенията или погрешно прилагане на материалния или процесуалния закон са основа за отмяна на решението е на съда от първа инстанция като незаконен (параграф 4 от член 362 от Гражданския процесуален кодекс на Република България), нарушението или неправилно прилагане на процесуалните правила е основание за отмяна на решението на първоинстанционния съд само при условие, че това е нарушение или неправилно прилагане води до или може да доведе до неправилно решение на делото (член 364 от Гражданския процесуален кодекс на Република България).
Съответно, Първоинстанционният съд разглежда делото по същество въз основа на пряк изучаването на всички известни доказателства се изискват, за да се определи точната структура на лицата, замесени в случая, т.е. има интерес от резултата, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по този случай, така че - въз основа на конституционните разпоредби за равенство на гражданите пред закона, гаранции за съдебна защита на правата и свободите и за изпълнението на производството на основата на равенство на страните - бяха предоставени тези лица равен обем процесуални права, като например правото да бъдат своевременно уведомени за времето и мястото на производството, право да участват в производството, да подават възражения до съда, да прави изявления и odataystvami, свързани с производството, като дава обяснение (членове 113, 148, 150 и 153 от Гражданския процесуален кодекс на Република България).
Това задължение за съда изпълнява и двете на базата на пряка индикация на процесуалното право, значението му, както и въз основа на възникнала по време на разглеждане на необходимостта от случаите се дължи на цели гражданското производство, посочени в член 2 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, независимо от това дали съответното процесуално действие от лица, инициирана, замесени в случая, защото на втората част на член 12 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, от това следва, че е в съда, да се осигури независимост, обективност и безпристрастност, администрира п Процеси, създава условия за пълното и цялостно разглеждане на доказателства, за установяване на факти и правилното приложение на закона за разглеждане и решаване на граждански дела. По този начин, по силата на раздел 43 CPC България трети страни не правят независими претенции по отношение на предмета на спора, те могат да бъдат включени в инициативата на съда.
Както следва от втората част на член 364 от Гражданския процесуален кодекс на България, решението на съда на първа инстанция по отношение на правата и задълженията на лицата, които не са били доведени до делото, и по този начин са загубили възможността да участват активно в гражданския процес и да влияе върху неговото развитие и за развитие, т.е. , нарушение на правилата за задължително процесуално съучастие, е от абсолютните основания за отмяна на съдебно решение на касационна инстанция съд, който е длъжен да отстрани нарушението на процесуалните норми по право, независимо от аргументите жалба, подадена от лицата, участващи в случая, в защита на собствените си интереси и да не са съгласни с решението на съда по отношение на тяхната права и задължения (включително липса на жалба лице, което не участва в случая).
Заинтересованите страни, които не са участвали в делото, не са лишени от правото си да се обърнат към съда, ако съдебната акт нарушени техните права и законни интереси. Българската Гражданския процесуален кодекс предвижда за тях няколко начина за съдебна защита. По-специално, правото на съдебна защита може да бъде постигнато от тези лица, както и в нарушение на материалния закон - защитени от предявяване на самостоятелни действия в Първоинстанционния съд (първа и втора част на член 3, първата част от член 4, член 131 и 132 от Гражданския процесуален кодекс на Република България), както преди влизането в сила на съдебния акт, който е решен въпросът за техните права и отговорности, както и след това, и задължително съдебно акт не е пречка за лечението им в съда за защита на нарушени права и законни интереси (част четвърта от член 13 от Гражданския процесуален кодекс България), - решението по-рано постановено без тяхното участие, но по отношение на техните права и задължения, няма да бъде в новия процес, както следва от втората и третата части на член 61 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, в ущърб стойност.
Съществуването на едно лице по отношение на правата и задълженията, които Първоинстанционният съд е решен въпроса без участието си в случай, правото да подаде надзорния обжалване не във всички случаи са достатъчни за осигуряване на реална защита на нарушените права, защото, след изпълнението на изпълнение решение на съда може да има пречки фактическа и правна природа, изключва възможността за възстановяване на първоначалния (включително имота) позицията на такъв човек, по-специално, когато не се допуска завъртане от изпълнението на решението на съда (част трета от член 445 от Гражданския процесуален кодекс на Република България).
За случаите, когато правото на съдебна защита се осъществява от лица, които не са замесени в случая, въпросът за правата и задълженията на която е разрешено от съда, чрез подаване на самостоятелен иск в Първоинстанционния съд, че само по себе си да предяви иск не може да спре изпълнението на правно на решението на първоинстанционния съд (тъй като, за разлика от редица други правни системи, твърденията не са предвидени в българското процесуално право срещу решението за изпълнение), а корекцията на съдебното ГРЕШКА и защита и нарушена преценка на правата на тези лица ще се извършват в много по-дълъг срок.
Следователно, липсата на хора, които не са свързани със случая, въпросът за правата и отговорностите, които са разрешени от първоинстанционния съд, съответната процедурна възможност значително намалява до нивото на изпълнение на конституционното право на съдебна защита, би било в противоречие с конституционните целите на гражданското производство, поради което не позволяваше Той се смята за съдебната процедура, като ефективно средство за защита. Въз основа на тази разпоредба на член 336 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, според която решенията на всички съдилища в България, приети от първа инстанция, с изключение на мирови съд на решения, партита и други лица, замесени в случая могат да се подават касационна жалба, не следва да се разглежда като цел да изключи за тези, които не са свързани със случая, въпросът за правата и задълженията на която е разрешено от съда на първа инстанция, възможност за използване на механизма на решението за касационен съд приема, без тяхното участие.
5. При изпълнението на изискванията на членове 18, 19 (част 1), 46 (част 1), 47 (част 1) и 123 (част 3) Конституцията на Република България и ръководят конституционните принципи на справедливо правораздаване, федерален законодател дава приоритет на защитата на гражданското съдебно производство нарушени права, свободи и законни интереси на гражданите, установени безусловното задължение на втора инстанция съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, независимо от аргументите на жалбата, ако съдът разрешава въпроса за правата и задълженията на физическите лица, д повдигнат по делото (член 347, параграф 4 от първия параграф на член 362, параграф 4 и на част втора на член 364 ГПК България).
Въз основа на тази наредба, не се отразява пряко се свързва с по инициатива на лицата, замесени в случая, премахване на двора на второ решение инстанция на първоинстанционния съд на основанията, посочени във втората част на член 364 от Гражданския процесуален кодекс на Република България, на втора инстанция съдът може да не отказва на лица, които не участват в Всъщност, въпросът за правата и задълженията на която е била одобрена от съда на първа инстанция, при провеждането на касационната проверка на съответните основания за отмяна, направена от съда на решения на първа инстанция.
Това не изключва възможността за подобряване на федералното законодателя съществуващата правна регламентация като процесуалното положение на лицата, които не са замесени в случая, въпросът за правата и задълженията на който се анализира чрез първоинстанционния съд, както и процедури за осигуряване на баланс на процесуалните права и задължения на всички страни по съответното процесуално правна (в включително като се има предвид защитата на правата на лицата, замесени в случая).
По този начин, разпоредбата на член 336 ГПК България не противоречи на Конституцията на България, защото - от конституционна и правна неговото значение в системата на действащото законодателство в гражданския процес - не поема, в отсъствието на жалбата на лицата, участващи в случая, отказът на съда на втора инстанция да приеме за разглеждане подадена в законоустановения срок на молба на лицата, които не са замесени в случая с касационната проверка за такова основание за отмяна на решението на първоинстанционния съд, ка за разрешаването на въпроса за правата и задълженията на лицата, които не са замесени в случая.
1. За да се признае позицията на Гражданския процесуален кодекс член 336 България, според която решенията на всички съдилища в България, приети от първа инстанция, с изключение на решенията на магистратите, партита и други лица, замесени в случая, касационната жалба не противоречи на може да се подава от Конституцията на Република България като позицията заглавие - в конституционната и правната му значение в настоящата система за гражданско процесуално право - не поема, в отсъствието на жалбата на лицата, участващи ръководства в случая, отказът на съда на втора инстанция да приеме за разглеждане, подадена в законоустановения срок на молба на лицата, които не са замесени в случая с проверката на касационно за такова основание за отмяна на решението на първоинстанционния съд, тъй като разрешаването на въпроса за правата и задълженията на лица, които не привлечени за участие в случая.
2. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване, влиза в сила веднага след обявяването, действа директно и не изисква потвърждение от други органи или длъжностни лица.
Конституционния съд
България
Свързани статии