Англия, 1835
- Това не може да бъде! - Лейди Мередит Brookshire развълнувано мина през хола, стиснал юмрук в наскоро предаде съобщението.
- Мога ли да погледнем в писмото? - попита леля си, нетърпеливо протегна ръка. - Докато все още не сте унищожена.
Мередит погледна смачканата писмото на топка и бързо премина на леля си, гледайки като че ли е отровна змия. За нея това съобщение звучеше смърт звън.
Те го намери. Тази нова Господ Brookshire. В писмото не се каже, където той е намерен, но беше ясно, че скоро ще падне върху главите им. Като хищник, усещайки нова плячка.
"Това е, което е причинило осъждането на техните адвокати е, че той е починал" - тя се усмихна мрачно. Противно на твърденията си, те все още не го иска. Проклетите адвокати. Защо им е отнело толкова просто следвайте буквата на закона?
Леля Елинор заглади писмото, и колкото повече я, толкова по-объркан израз на лицето й се чете.
- Но, скъпа, не е той мъртъв?
Мередит продължи да ходи из стаята, триене челото си, в опит да се спре започва главоболието.
- Ако не е призрак ще дойде при нас, Никълъс Колфийлд е жив и здрав и ще отстоява наследството му. - Тя спря, осъзнавайки, че е ясно, отколкото са в предстоящото пристигане на Никълъс Колфийлд. Разруха. Бедността. Обречеността тежък камък падна на сърцето си.
Той трябва да са били изгонени от къщата на вдовицата на своя полубрат и живее с нея й няколко роднини. И тогава какво? Те не са имали друго семейство, което може да ги BS подслон. И Едмънд не оставя нищо на нея след смъртта му. Тя не очаква това от него, въпреки че той от години я проявява внимание и грижа му. Освен това, тя не е имал представа, че мъжът й ще умре толкова млад. Той е само тридесет и пет, а той го е забелязал по време на техните чести срещи, изглеждаше доста здрави и силни.
Тя стисна юмруци намалиха ръцете му.
- По дяволите, Едмънд! Да съпрузи не заделят дял от наследството на съпругите си?
- Да не се кълна, мила моя, не се говори лошо за мъртвите - упрекна я леля Елинор. - Особено сега, докато говорим, а той без съмнение ще се чувствате мъките на преизподнята в ада.
Необичайни леля гняв, причинени Мередит усмивка. ноздрите леля Елинор трепереха от възмущение.
- В края на краищата, той накара да преминем, Всемогъщият едва ли му даде доброжелателен поглед на Страшния съд.
- Той не ме принуди да се притеснявате. - Лъжата смъкна език Мередит с практикува лекота. - Той не е бил жестоко или зло. Той е просто ... - Тя млъкна, търсейки подходящата дума. След като го намери, тя сви рамене: - Просто липсва.
- Седем години! - нетърпеливо напомни леля. Гневът й върху неговите действия Мередит беше познат, но все пак неприятно.
- Аз съм доста доволен от този начин на живот. - Пак лъжа е отишло с езика си. "Lifestyle"? Или по-скоро трябва да кажа "самота". - Много жени биха били щастливи да се отърве от тежкия хомот на съпрузите си.
- Но за мен той предизвика много страдание. Погледнете тези ужасни рокли. Не е добре да не показва милост към мъртвите, дори и да поквари сърцето си, но той ще отговори на тези ужасяващи нашите рокли. - Лельо смъкна здраво колосана черен плат я траур рокля. - Не мога да нося черно за една година. И още повече, че в траур за него. Аз нямам черна шапка.
Мередит погледна роклята си и се намръщи. Леля й беше прав. Нищо не може да украсяват такива чудовищни рокли, и на последно място подходяща шапка.
Леля Елинор огледа Мередит недоволен поглед:
- Изглеждаш като призрак. Имаш доста отслабнал.
Мередит въздъхна със съжаление докосна бузите й, знаейки, че ако не бяха разпръснати над луничките й, кожата й щеше да е бяла като мляко. Черна рокля не й пречи да е като призрак.
- Ние не сме в Лондон. Тя настройвате - продължи леля Елинор. - Кой ще ни осъжда, ако ние скърбим, да кажем ... три месеца? - Тя сви рамене тънките й рамене. - Всички знаеха, че сте имали лош брак. Никой няма да ни съди за малка нарушение на правилата.
- Имах много щастлив брак. - Мередит се втренчи в леля си, тя беше неприятно нейното изявление, че "всеки знае." Ако всеки знаеше, че е само заради лелята на жалба са били известни около настройвате.
- Чудесно! Той неприлично ви пренебрегнат.
- След като го намерите неприлично - Мередит припомни твърдо държи спокойно, какво е научила през годините. Имаше дни, когато тя почти вярваше, че години на пренебрегване не трябва да я разстрои, - това бяха дните, когато леля й не беше там.
- Ужасно. Начинът, по който той си тръгна, просто ужасно! - Лельо продължава с безмилостен таран. - Аз не Обзалагам харесва тази графика. Може би това е за добро, че старият Господ не доживея деня, когато синът му си тръгна.
- Е, Ърл, със сигурност ще бъде на наследниците, които той винаги е искал. - Мередит седна на дивана, отпадане ръцете му безпомощно. - Само от друг син.
- Трябва да имаш тези наследници. Ако Едмънд беше поне малко съпруг, ще трябва сега ще има една дузина бебета. Дори не се сключва брак ... брак ... не konsumirovat
Свързани статии