Той присви очи.
- Нямаш право. Единственият ти грешка е, че не сте ми каза за това и преди. - Той се протяга и взема ръката ми в своята, така че ме държи на място.
Опитвам се да не забележите как ефектът върху мен от докосването му. Вълнуващ в гърдите ми желание болки, за да притежаваш нещо, което никога не съм искал да и преди.
- Иска ми се, че не си ми каза за това и преди - добави той тихо.
Той нежно води палеца си върху външната страна на ръката ми. Той най-вероятно го прави несъзнателно, но това е малко трафик толкова много за мен.
Докосването на противоположния пол, за да ми никога не са били леко. Нищо подобно не се е случило. Никога.
Той е нежен с мен на два пъти през последните няколко минути.
- Ти си някой друг, различен от мен, той ми каза какво е направил за вас?
Очите ми се разшириха от ужас само при мисълта за него. Все още бях в състояние на шок, че не можа да устои и признал за него в този, така че кажете на някой друг. не.
- тълкувам мълчанието си като "не" - заключава той тъжно поклати глава, - трябва да го докладва на полицията. Той не трябва просто да се размине с всичко, което е направил за вас.
- Какво? Не. - паника прати топката в снопове всичките ми вътрешности.
- Не! - Отговорът ми е толкова остър, че дори и от себе си, не очаквах. Аз се облегна назад, дърпа ръката си от неговата.
Йордания видя нещо в лицето ми, принуждавайки го да се предаде:
- Е, няма полиция. - Той сложи ръце на масата между нас. - Но след това направете следното за мен. - Не съм казал нищо, а той продължи: - Да не се скрие факта, че кълве ви отвътре. Трябва да говоря с някой, който имате доверие, като мен. Аз никога няма да съди действията си. Аз никога няма да те нараня. И никога няма да ви разочарова. Може би станах лайна в миналото, може би аз съм лошо отношение към други хора. на хора, които не заслужават злоупотреба, но аз никога няма да ти направя нищо лошо, никога. Обещавам.
Думите му са прости и искрен човек.
- Давам ти думата си. Което не прекъсва. - Устните му се подгъват усмивка.
Толкова искам да го повярвам. Вярно е.
Но проблемът е, че аз просто не съм в състояние да се доверят на никого. Моят Бог дал тази способност.
Аз не знам какво да му отговоря. Така че аз правя това, което правя най-добре - смени темата.
Усмихвайки се, кимам главата ми и питам:
- Какво ще правим сега?
Йордания Кафяви очи ме гледаха с любопитство. На част от секундата Мисля, че той ще продължи разговора.
Но той не го прави.
- След това - казва той - ще се пие повече текила.
Свързани статии