В това, което може да стане на турнира
Аз самият се прояви. Покажи ми каската, Иван.
Иван му дава каска.
Broken чрез и разграбени. невъзможно
Сложете го на. Трябва да получите нова.
Какво удар! Граф Delorzh дяволите!
И ти го възстановява реда:
Както на стремената, вие го ритна,
Той лежеше мъртъв на ден - и е малко вероятно
Възстановени.
И всичко това е направил той не загуби;
Неговата лигавник непокътнат венециански,
И гърдите му: една стотинка не го заслужава;
Другият не се случва да купуват.
Защо не с него свалих каската веднага!
И аз ще се свали, когато той не е бил засрамен
Аз ще дам на херцога. Damned Ърл!
Той е по-добре да имам точен изстрел.
И имам нужда от рокля. Последният път,
Всички рицарите седяха в атласа
И кадифе; Бях сам в бронята
За хергцогски масата. разубеждаване
Аз всъщност, че турнирът е нещастен случай.
И сега, че да кажа? За бедност, бедност!
Как унизително е сърцето на нас!
Когато тежката му копие Delorzh
Той ме удари каската и се качи минало,
Ритнах главата му с отворена
Емир ми се втурна като вихрушка
И той хвърли граф двайсет крачки,
Как малък страница; всички дами
Те стана от мястото си, когато тя Клотилд,
Покриване на лицето му, неволно извика:
И славата на моите вестители взриви -
След това, никой не мислеше за причината
И моята смелост и сила чудесно!
Аз съм луд за повреден каската,
Героизъм, че е виновен? - алчност.
Да! Не е трудно да го хване тук
Под покрива на една с баща ми.
Какво лошо ми Емир?
Той куцаше.
Отиваш на него все още е невъзможно.
Е, няма нищо общо: купи залива.
Евтините и пита за него.
Евтините, но няма пари за нас.
Всички казват, че няма истина на земята.
Но няма истина - и по-горе. за мен
Така че е ясно, като обикновен мащаб.
Аз съм роден с любов към изкуството;
Дете е по-висока
Ракети орган в нашата стара църква,
Слушах и слушаше с удоволствие - сълзи
Принудителната и сладки течаща.
Отхвърлих бездействащите забавленията рано;
Наука, чужденец музика, бяха
Омраза към мен; упорито и арогантно
От тях съм абдикирал и предаден
Една музика. Трудно е първа стъпка
И скучно първи път. преодолеят
Аз началото на бедствие. занаят
Сложих на пиедестала на изкуството;
Аз станах майстор: пръсти
Дадох послушни, суха владеене
И верен на ухото му. Звучи поразяваха
Аз razyal музика, като труп. Вярвах
Аз хармония с алгебра. след това
Вече не смеех, в науката за сложни,
Предаде на блаженство на творчески сънища.
Започнах да правя; но в мълчание, но тайно,
Не смееше да мисли повече за слава.
Често, след като седи в мълчание клетката
Две, три дни, и да забравяме сън и храна,
След като вкуси сълзи радост и вдъхновение.
Изгорих моята работа и студено наблюдаваше
Както ми мисли и звуци, ми раждане,
Пламнал със светлина дим изчезна.
Какво да кажа? Когато голям Глук
Той се появи и отвори за нас нови тайни
(Deep, завладяващ тайни)
Знаете Хвърлих всичко, което преди е знаел,
Какво е толкова любители на, което е толкова горещо вярваше
И ако не весело го последва
Примирено, като този, който не е наред
И тезгяха се изпраща на другата страна?
Яростно, интензивно постоянство
Аз съм най-накрая в изкуството на безкрайна
Той е получил висока степен. слава
Аз се усмихнах; Бях в сърцата на хората
Съзвучие намери своето творение.
Бях щастлив: Наслаждавах се на мирно
Тяхната работа, успех, слава; също
Благодарение на усилията и успехите на приятели
Моите другари в чудния изкуството.
Не! Никога не съм знаел завист,
О, никога! - по-ниска, когато Пичини
Способен да улови дива слуховете на Париж,
По-долу, той чу за първи път
Аз Iphigenia началните звуци.
Кой ще каже на горд Салиери е
Някога завижда презряна,
Змия, хората потъпкани, на живо
Пясък и прах дълбае безпомощно?
Никой не. А сега - той ще каже - аз сега
Завист. Завиждам; дълбоко
Болезнено ревнив. - небесата!
Къде правота, когато свещената дар,
Когато безсмъртен гений - не като награда
Изгаряне любов, всеотдайност,
Напразни усилия, ревност, изпратени молитви -
И това осветява главата на някой луд,
Празнуващите бездейства. За Моцарт, Моцарт!
Аха! Видях те! и аз исках
Вие се шегуват неочаквано удоволствие.
Ти си тук! - Дълго време нали?
Now. Отидох при вас,
Нес ви нещо, което трябва да се покаже;
Но ходене пред хана, изведнъж
Чух цигулката ... Не, приятелю, Салиери!
-Смешно-стар ли нещо
Никога не съм чувал за ... сляп цигулар в механа
Играна VOI Че sapete [4]. Чудото!
Не може да се устои, водех цигулар,
За да се отнасяте към изкуството му.
Моля ви!
Включва сляп старец с цигулка.
От Моцарт, за да ни нещо!
Старият човек играе ария от Дон Жуан; Моцарт се смее.
И вие можете да се смея?
О, Салиери!
Може ли да е истина, и ти сам не се смееш?
Не.
Не е смешно, когато един художник безполезно
Аз петно на Мадоната от Рафаел,
Аз не се смея, когато презрение палячо
Travesty засрамва Алигиери.
Fuck, човече.
Изчакайте един и същ: това си ти,
Аз пия здравето ми.
Можете Салиери,
Извън всякакви. Дойдох при вас
По всяко друго време.
Какво ми донесе?
Не - това; дреболия. В онази нощ
Insomnia ми ме измъчваше,
И в главата ми дойде при мен два или три мисли.
Днес аз ги нарисува. исках
Me чуя вашето мнение; но сега
Не е нужно да.
О, Моцарт, Моцарт!
Когато не бях до теб? седна;
Слушам.
Моцарт (на пианото)
Представете си ... някой?
Е, поне аз - малко по-млад;
Любовта - не е твърде много, но малко по -
С красота, или с един приятел - дори и за вас,
Имах забавно ... Изведнъж: погребален визия,
Nezapny мрак, или нещо подобно ...
Е, да слушате.
Бяхте привеждане това с мен
И той може да остане в хана
И да слушате сляп цигулар! - Боже мой!
Вие, Моцарт, са недостойни за себе си.
Какво дълбочина!
Какво смелост и каква хармония!
Вие, Моцарт, Бог, и че той не знае;
Знам, че съм.
Бах! нали? може би ...
Но, Боже мой гладен.
Слушайте: ние обядваме заедно
В механата на Златен лъв.
може би;
Радвам се. Но let'm прибере у дома, за да разкаже
Съпруга, за мен това е за вечеря
Без да чака.
Аз чакам за вас; Ами виж.
Не! Не мога да устоя споделям
Съдбата ми: Аз съм избран за негов
Стоп - не всички сме умрели,
Ние всички сме свещеници, министри на музика,
Аз не съм сам със славата Ми ... глухите
Какво добро е, ако на Моцарт ще бъде жив
И все пак, за да достигне нови висоти?
дали той ще се повиши нивото на техниката? Не,
Тя ще падне отново, тъй като тя ще изчезне:
Наследник ние няма да го напусне.
Какво добро е това? Като херувим
Той ни донесе някои небесни песни
Така че, с която разгневи безкрили Desire
В нас, chadah пепел след летят!
Така отлети също! Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Ето отровата, последният дар Isora.
За осемнадесет години съм го носех със себе си -
И често животът ми се струваше, откакто
Непоносимата рана, и аз често седеше
С безгрижни враг за едно хранене,
И никога да не шепота на изкушението
Не се поклони I, въпреки че не съм страхливец,
Въпреки, че дълбоко възмущение,
Въпреки, че малко любов живот. Аз се бавеше.
Като жаждата за смъртта ме измъчваше,
Това умра? Представях си, може би живота
Аз ще nezapnye подаръци;
Може би ме посети наслада
И творческа вечер и вдъхновение;
Може би, това ще създаде нов Хейдън
Great - и да ги ползват ...
Както пируваха с гост омраза,
Може би Представях си, най-лошият враг
Naidoo; може би боли Evil
По мое арогантен височина взрив -
Тогава няма да се загуби, подарък Isora му.
И съм бил прав! и най-накрая намерих
Аз съм моя враг, а новият Хейдън
Драго ми е upoil чудесно!
Сега - че е време! скъпоценния дар на любовта,
Ела днес в чашата на приятелството.
Специално стая в хана; Пиано. Моцарт и Салиери на масата.
Това, което правим днес Pasmurov?
Вие сте прав, Моцарт, нещо разстроен?
Обяд е добро, хубаво вино,
А вие сте мълчалив и намръщен.
Честно казано,
Моят Реквием ме притеснява.
А!
Пишеш Реквием? Колко време е това?
Много отдавна, три седмици. Но странното случай на ...
Не казвам, че на тебе?
Така че слушайте.
Преди три седмици, дойдох късно
Начало. Казаха ми, че този знак
Зад мен някой. Защо - не знам
Цяла нощ аз си мислех, който ще бъде тя?
И това, което той видя в мен? На следващия ден същият
Дойдох и не ме намери отново.
На третия ден, аз играех на пода
С моето момче. Щракнах;
Излязох. Един човек, облечен в черно,
Поклони учтиво поръча
Аз Requiem и изчезна. Аз седнах веднага
И той започва да пише - и от този момент за мен
Аз не дойде да ми черен човек;
И аз се радвам: че съжалявам за част Б
С работата си, макар и съвсем готови
О, Реквием. Но в същото време, аз ...
Срам ме е да го призная ...
Me денем и нощем не почива
Моят мъж в черно. Следвайте ме навсякъде
Подобно на сянка, той се преследва. Тук и сега
Мисля, че той е бил с нас той трети
Той е седнал.
И пълен! от страх, че детински?
Прогони празна мисъл. Бомарше
Използва се да ми кажеш: "Слушай, брат Салиери,
Като черни мисли идват при вас,
Пускам една бутилка шампанско
Ил perechti "Сватбата на Фигаро".
Да! Бомарше е, защото си приятел;
You "Tarara" защото той е написал,
Славно нещо. Има един мотив ...
Аз съм всичко това като каза, когато аз съм щастлив ...
Ла-ла-ла-ла ... О, това е вярно, Салиери,
Бомарше, че някой отровен?
Аз не мисля, че е твърде смешно
За тези превозни средства.
Той е гений,
Подобно на теб и мен. Гений и злото -
Двамата са несъвместими. Не е ли вярно?
(Хвърля отровата в чашата на Моцарт.)
за вашия
Здраве, едно, за искрен съюз,
Биндер Моцарт и Салиери,
Двама синове хармония.
Чакай,
Чакай, чакай. Ти пил ... без мен?
(Хвърля салфетката на масата)
(Той отива на пианото.)
Слушай, Салиери,
Моят Реквием.
тези сълзи
Първо изсипете: и двете болезнено и приятен,
Сякаш съм извършило тежко задължение,
Като че ли лечебната ножа имаше отделение
Страдат член! Един приятел на Моцарт, сълзите ...
Не ги игнорирате. Хайде, побързайте
И все пак звучи изпълни душата ми ...
Когато всичко, за да можем да се почувства силата
Хармония! Но не, той не би могъл след това да б
И светът е да съществуват; Никой не може да не е станала
Погрижете се за нуждите на ниско живот;
Всичко ще бъде предадено на изкуството на свободен стил.
Ние малцина избрани, късмет празен ход,
Пренебрегването презряна употреба,
Едно, чудесен свещеници.
Не е ли вярно? Но сега съм болен,
Мен нещо трудно; Аз отивам заспя.
Сбогом!
да заспите
Дълга, Моцарт! Uzhel Но той е прав,
И аз не съм гений? Genius и подлост
Двамата са несъвместими. Това не е вярно:
А Bonarotti? или приказка
Тъп, безсмислено тълпа - и това не е
Slayer Ватикана създател?
Това произведение, което се предполага, че е със статут на "обществено достояние". Ако не е, и поставяне на материали нарушават правата на някой друг, а след това, моля да ни уведомите.
Можете да прочетете книгата? Спечелете това!
Напиши на администратор група - Сергей Макаров - пиша
Свързани статии