Както и да звучи ужасно, на следващия ден, ако планът става това на практика, Тамсин отново да бъде булката Азиза. И той ще докосне тялото й с сбръчканите си ръце.
Но днес е различно. Днес, Тамсин - свободна жена, и тя прави своя избор. Скоро някъде заключени в пустинята. Защо не спаси дори и няколко приятни спомени от последния си независим живот? И не го дам на Азиз девствеността си, и Маркос. Съпругът й, разбира се, я бие, за да се научат, че Тамсин вече не е девствена, но тя не е непознат за болка.
- Готови ли сте? - Маркос й подаде кърпа.
- Да, - отговорих аз твърдо Тамсин. Тя е готова. Готови ли сте за една нощ на свобода и радост, преди да съсипе живота си в името на по-малката сестра.
Маркос й помогна да се измъкнем от банята и след като е доведен до огъня, увити тялото й с кърпа.
- Толкова по-добре - каза той тихо.
Маркос избяга с палец през меката си устна.
- Тамсин, не мога да ти обещая нищо. Ние ще прекарат нощта заедно, може би още няколко нощи. Но след това между нас няма да има връзка.
- Отлично. - Тамсин дори не мисля за това как да се срещне Маркос след брака си с Азис.
- Голям? - мъж изненада.
Тамсин не може да обясни всичко, дори и да искам.
- Маркос - с едно докосване на укор тя каза - но не мислиш ли, че вие говорите твърде много?
Минутите минаха бързо, а тя бе оставил твърде малко време, за да се насладите напълно на усещането за свобода.
- Ти си първата жена, който ми каза нещо подобно.
А вие сте първият ми мъж, умствено каза Тамсин. Тя не каза тези думи на глас, опасявайки се, че може да спре Маркос или дори го отблъсне,
Тя пусна ръцете й и пусна кърпа на пода.
Той вдигна Тамсин на ръцете си, не вдига поглед от устните й, и леко спуска върху леглото. Той отстъпи и се съблече.
Тамзин никога не е виждал гол мъж. Той беше голям и силен. Какво става, ако тя не успее да се угоди? Изведнъж ще се смея на нея неопитност? Тя започна да се изнервят.
Но когато Маркос падна на леглото и се притисна я, тялото му беше толкова топъл и нежен, всички нервността си някъде изпарява. Те са били сърце до сърце.
- Питам ви. - Тамсин прошепна тя наистина не знам какво питаше. Наблюдаваше филми и четат книги, но в действителност всичко се оказа съвсем различен начин.
Тамсин усети езика си между краката й. На първо място, движенията му бяха предпазливи, а след това все по-алчни и смели. Тамсин не е запазил крещи като тялото й започна да пулсира с удоволствие.
Маркос застана над нея, сложи презерватив и рязък тласък в нея.
Остра болка прониза момиче и тя извика неволно.
Маркос спря учудено я гледа втренчено.
Но Тамзин не искаше той да спре.
- Ти си девствена. - с един вид ужас той дишаше.
- Не мога да разбера. - учудването си нямаха граници. Той очевидно е бил изненадан, без да знае как да се държи. - Всичко, което съм чувал за теб.
- Опитвам се да кажа. - Тамсин го хвана за ръката и я целуна дланта му. - Чаках. Вие.
Като че ли не може да устои на изкушението, Маркос отново влезе в нея. Този път бавно.
Тя обви краката си около тялото му, като му позволява да прави с него каквото си иска.
Те лежаха в прегръдките си за дълго време. Тамсин току-що разбрах, защо той я беше предупредил, че възможните връзки между тях. След тяхната интимност тя се чувствала толкова сигурна, толкова възлюби, че иска да остане в ръцете му завинаги.
Но призори в Тамсин среща.
- Не бях прав за теб, - едва ли, каза Маркос. - Аз ви обвинява в ужасни неща, а ти се оказа девствена.
- Всичко е наред, не се притеснявайте.
- No. Аз ви отвлечен, обвинен в престъпления, свързани с други, обиждани и унижавани. Съжалявам, не бях прав.
- Не ми пука за моята репутация - Тамсин махна.
- Имам десет години те наблюдава. Би трябвало да знаеш по-добре, а не да се смята, че най-лошото. Ти дължа извинение.
Думите му бяха толкова тихи и срамежливи, с които Тамсин погледна Маркос: изглежда, че за първи път в живота си на всеки, който се извини.
- Какво искаш да кажеш? Аз не мога да си спомня: строша живота на невинни хора, за да получите това, което искате? - Изведнъж той отразява гнева в очите му. - Значи ти ми даде? Аз ви направи? Застрашени?
- Не! Ти си първият човек, което исках. И аз не съжалявам за нищо.
- Добре, не се притеснявай и не се обърне внимание на думите ми. Благодаря ви, - каза тихо Маркос. - Аз ще се определи, Тамсин. Обещавам. Всички оставащото време на престоя си тук ще живее като принцеса. Тъй като богиня.
Те целуваха в продължение на няколко минути и след това тихо замръзна, прегърна. Маркос лежеше със затворени очи, а устните му играе щастлива и палава момчешка усмивка. Той изглеждаше толкова млада, толкова щастлива.
Тамсин такъв човек може да обича.
О, не. Loving Маркос? Това е невъзможно! Между тях не може да има връзка. Друго нещо е, че като всяка жена, тя никога нямаше да забрави първата си човек. Това е всичко.
Необходимо е да се намери подземен проход и пеша. Today. Тя вече загубих много време.
- Това е. много стар замък, нали?
- Да, - замечтано каза Маркос.
- А къде, аз се чудя, е най-старата част на стаята?
- Трудно е да се каже. Castle и след ремонт. Това стена, предполагам. - Той кимна към мястото, където се е намирал на пожара. - Какво, скъпа?
- Винаги съм се интересувал от архитектура. Трябва да знаете, че. - Тамсин внимание привлече многобройни овални до камината, преоблечен като геометрични фигури и изпъкнали изображения на малки птици. Това може да се окаже една врата.
- Къде си? - Маркос я държеше. - Stay. Останете и спиш с мен.
- Имам нужда от пижами.
- Харесва ми това, че сега ти - мъжът се ухили.
- Но какво, ако си ме виждат хората гол?
Всички права защитени booksonline.com.ua
Свързани статии