Лондон на Възстановяването. Тук, в кралския двор зад умен интриги, негово величество Чарлз II се промени безброй любовници и под патронажа на изкуството, както и дипломатите на Франция и Испания са сред тайна война. Тук правило порока и присвояване. Когато човешкият живот е евтин, и убийството, извършено на дневна база. Но след това, ние трябваше да се изправи на добре познатия адвокат сър Орландо Trelawney и приятелят му, брилянтен дилетант патера Еремия Bleksho, това хвърля в изненада дори тях. Мистериозна престъпник убива известния лондонски магьосница Маргарет Лакстън. Дъщеря й, красивата Ан чудо избягал също толкова ужасна съдба, той е твърдо отказа да отговаря на въпроси за инцидента. Защо мълчи? Кой покрива? И най-важното, което може да го свърже с убиец? В търсене на отговори на тези въпроси и бащата на сър Орландо Еремия започне собствено разследване - и това разследване ги отвежда до най-тъмните квартали на Лондон скитници, любителите на ярките имения и приятели на царя ...
Настройки.
Лицето й бе безкръвна. Когато всичко свърши, силата изведнъж я изоставил. На омекнали колене, тя бавно започна да се плъзга надолу по стената на хамбара. Bound краката студено и надупчена болки в тялото достигнали мътна съзнание сякаш отдалеч. Тя седеше и гледаше с празен поглед пред себе си, без да може да се движи с пръст ...
Странен шум в далечината я накара да трепне. Набързо свирене, тя се опита да покрие голотата й, по-строг затегне елече. Отчаяно исках да скочи, да избяга от това място, но краката му отказваха да се подчиняват. Подобно гонена животно, тя се сви в ъгъла, загледан духове очите на вратата. Всеки. Той не се върна - вероятно получи това, което искаше. Но утре или вдругиден, той отново я waylaid ... и ще пожелаеш!
Изведнъж тя се е почувствала издига от земята студа. Опитах се да дръпне да се изнесат чорапи, но стегнати пръсти няма да се подчиняват.
- Ан! Ан! - имаше гласа на майка си. - Ан, къде си?
Изскърца врата плевня.
- Ан, защо не се оттегли? - попита разтревожен майка, идва по-близо.
Дъщеря поглед казала всичко.
- Какво се случи? Той отново да ви безпокоят? Той ще го направя.
И тогава се появява отново ужаса момиче - тя избухна в сълзи. Майката я прегърна, прегърна я и се опита да я успокои.
- Аз ще го потърсят сметка, - обеща тя, нежно гали главата на дъщеря си. - Тя ще ви оставят на мира, ще видите. Повече от вас, той няма да докосне.
Капакът на смъртта, толкова дълго заплашително надвиснала над Лондон, изглежда, за да изчезнат. Всичко лятото в язвата бушуват, като хиляди и хиляди на жертвите, и само пристигането на зимата отслабва смъртоносната примка. За някои няколко седмици градът е съживи към нормален живот. Много от тези, които са напуснали бреговете на Темза паниката в страх от мор, се върна. Хората не могат да чакат, за да вземат на изоставената делото. Отваря вратите на семинари и сергии на търговците бяха пълни с хора, изчезнал пусти улица, между плочките, които вече са започнали да пробие по зелената трева. Хората вече не се избягват един друг, когато те се срещнаха с радост започна да говори, спря да говори, да споделят натрупаните по време на отсъствието на новини.
Две фигури в вълнени наметала път през непроходимия бяла каша. Преди беше едно момче с горелка, като осветяваше - Беше късно вечерта. Как е възможно съдбата облагодетелствани тези, които са останали в тази нощ на четирите стени, а един не е необходимо да карам на улицата! Акушерка Маргарет Лакстън не може да си позволи такъв лукс. Когато я изпрати, тя избяга от къщата и се затича в дъжда, на вятъра, и в жегата, и студено. Децата, родени, а не до времето. Маргарет Лакстън, забави, се обърна и започна да изглежда през очите на Ан, не се справи с него. Маргарет се опита да научи занаята си и дъщеря толкова често я взе със себе си.
- Давай, давай, момиче! - извика Маргарет Лакстън. - Не може да губим от поглед на момчето, а не мъжкарана нас плъзгайте по Смитфийлд.
От под капака смъкнаха над челото му Ан погледна в очите й мъченик.
- Всичко ще бъде наред - успокои майка си. - Повярвай ми. Моето лекарство ще помогне за преодоляване на нещастието. А поне малко търпение и всичко ще свърши. И баща ми не забеляза нищо.
Като ръката на дъщерята, тя отново тръгна напред. На Пай Corner ги чакат malchishka- спътник.
- За дълго време, момчето? - попита Маргарет Лакстън.
- Не, сега тук завийте надясно по Кок Лейн и помислете, вече е дошъл, - каза той нетърпеливо назад и веднага се втурна напред.
Снегът валеше, така че стройна фигура веднъж разтваря в белезникава мъгла. Разликите са само факел светлина, която, като по-голямата светулка танцуваха напред. Акушерката се опитаха да изравнят, дърпа за ръката на дъщеря, но момчето се състезава на леден мост на пълни обороти. Чанта с неусложнена инструмент за акушерки, виси на рамото на Маргарет затруднена ходене и да ги насочи бързо, като катерица, вече се обърна Кок Лейн. Факелно изчезна от погледа му. Акушерка нетърпеливо задърпа ръката на дъщеря си, и ускори крачка, влачеше.
Когато стигна до ъгъла, Маргарет Лакстън забави и надникна в снежна каша. Къде се е случило с проклетата малко дявола?
- Хей, човече, къде си? - извика тя и, които не получават никакъв отговор, хвана ръката на Ана и изтича напред, опитвайки се да хвана момчето. В объркването, че не е забелязал един куп - един от местните жители, имайте пилета, имаше навика да се разклаща изпражненията на птиците, на улицата. Спънах си, Маргарет Лакстън едва не падна, но като по чудо успя да се задържи на краката си. Задъхан, тя се спря и се огледа в недоумение. женски поглед падна на клечка заби в купчина. Дърпане й, тя започва да се разгледа в другия край, а след това му се усеща. Той все още е топло и миришеше на изгоряла смола. Жената веднага разбрах, че това е най-факела, който извършва момчето.
- Какво е това? - промърморих аз смутено акушерка. - Защо ще гасят факела? И това, което се е случило с момчето?
- Какво е това, мамо? - нетърпеливо попита Ан.
- Не знам, скъпа, аз не знам ...
Имаше един кон цвилене. Маргарет Лакстън слушах, се опитвам да разбера, където звукът идва.
- Изглежда, че за нас е дошъл някой - тихо каза тя и дръпна дъщеря си с него. - Хайде да отидем от тук скоро, не ми харесва всичко това.
Ан мълчаливо последвано майка си. Тя гледаше наоколо. В сенките на алеята къщи се издигаше тъмен силует. Той беше човек с шлифер и мърляч шапка над очите му. От неговия зловещ вид и майка си и дъщеря не беше сам. Маргарет Лакстън, замразени в място, се опита да направи от непознатия.
- Дяволът ... - промълви тя.
Силует преместени, страна на мъжете изчезна под прикритието, но веднага се появи и върна на тях ... Нещо се стрелна, имаше един рев ... Маргарет Лакстън без стон се срина на тротоара. Тя почина веднага ...
Falling, тя дръпна ръката си от дланта на дъщеря си. Ан погледна към майка си, че не вярва на очите си. Маргарет неподвижно лежи върху скалите, покрити със сняг. Тя стана ужасен поглед в търсене на минувачите, а след това се втренчи в убиеца. Той отново бръкна под наметалото си и в следващата секунда, грабна второто пистолета.
Ан избяга крещи. Тя се понесе по Frostscale мост, се препъна, падна, а след това отново се изправи и се затича нататък, плаче непрекъснато, докато позволено власт.
Сър Орландо Trelawney бил вдовец. Преди осемнадесет месеца, първата съпруга на съдията умира при раждане. Петнадесет години тя споделят радостите и скърбите с мъжа си, постоянно вика към Господа, че най-малко един от слабите техните наследници успяха да оцелеят най-ранна възраст. Но Бог нареди по различен начин. На всеки две години, Елизабет ражда още един нехранимайко. Endless бременност и запушен труда крайно изтощително крехка жена, но тя не е имала навика да се оплакват от съдбата. Последното дете, тя издържа под сърцето й коства живота. Сър Орландо са загубили не само любящ и търпелив компаньон - той е мъртъв и се надявам да се изчака за дете, плът, кръв от кръвта му, Трелони, който мечтае за него, тъй като в първия ден на брака.
Овдовяване се обърна към сър Trelawney чисто брашно. Lonely живот в огромна къща на Chenseri- Лейн изсветлява освен че рядко идва пратеник, беше непоносима за него. Когато най-накрая otbezumstvovala чума и стомана в Лондон, за да се върнете на бежанците от аристокрацията, въпреки че се издигаше призрачен, но все пак се надявам. Разпространяват слухове, че, да речем, един съдия от кралския двор в цялата търсенето
Всички права защитени booksonline.com.ua
Свързани статии