Марина и Сергей Дяченко.
(Страница 1 от 31)
// - * - //
В началото, където пътят се абонирали линия над скалите, Ирена спря. От колата, за да погледнем в мъглата.
Провалът започва веднага след раираните колони пътната маркировка. В долната част е реалната провала седеше облак - дори и на пръв поглед плътен, struychatoe бавно се влива в себе си. Грей псевдопод, нараства над провала на ръба, се стопи в лъчите на изгряващото слънце - през размазани парцалите показа през планината, далечна гора, червен покрив на малко кафене, към който още десет минути ...
Поради въртенето внимателно - и в тези планини всичко отиде леко - погледна малкия син на леки автомобили. Когато планира Ирена спира и спря; зад волана имам оплешивяващ мъж - Ирена го някъде вече се сблъскват с това, обаче, във всички тези места някога се срещнат, хората не разполагат с много ...
- Какво не е наред с колата? Да ви помогнем?
Над широколистни струйки мъгла отлетя ритмично пляскащи крила, бяла птица. Гората се открояваше ясно - той е съставен от планина до планина, сякаш небрежно облечена шал.
- Ъ-ъ-ъ-ъ ... Съжалявам за безпокойството ...
Тя се събуди:
- Не, не ... благодаря ви. С машината добре.
Човекът колебливо убиване на времето. Възможно е той самият berates за неправомерно ревност. И се страхува да изглежда глупаво.
Халогенни разтопи. Скоро се появи камъни на дъното на провала и потока е между камъните.
- Благодаря ви, - каза тя, мисли за нещо друго.
- И те казват - изведнъж каза човекът, следвайки погледа й - да кажем ... Знаеш ли това знамение?
Червеният покрива на кафенето е предвидена слънцето, което води до херпес зостер светеха като макове.
- Те казват - мъж се изкашля - какво ще стане ако в средата на нищото за дълго време да погледнем в гъста мъгла - можете да видите на Твореца. Той ходи в мъглата, в облака ... Ти не си на Твореца, по случайност, охраната?
Ирина искаше кафе. Представи си една малка порцеланова чаша с дръжка линия, една малка, в противен случай, както е с два пръста, а не да отнеме до нея ...
А кафе до десет минути.
- За съжаление - каза мъжът отново, и втори зад Ирен мотор измърка сините му коли.
- Не, аз просто обичам това място - каза в празнотата Ирене. - Красива е, нали?
Blue машина се отстранява, клатейки си опашка изпускателната дим. Вероятно по споразумение.
// - * - //
Катедра филология е поставен в основната сграда - много голям и сочен, с административни офиси, с каменни харпии, охраняващи входа.
страница: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31
Свързани статии