фризьор
Един мъж влязъл в бръснарницата му, както обикновено, почиства и бръснат. Той разговаря с бръснаря, който го обслужва. Ние говорихме за различни неща и изведнъж разговора се обърна към Бога.
Бръснарят казал:
- Каквото и да се каже за мен, и аз не вярвам, че Бог съществува.
- Защо? - попита клиента.
- Ами защото този влак е толкова ясно. Просто излезте навън, за да се уверите, че няма Бог. Ако Бог съществува, как толкова много болни хора? Къде деца на улицата? Ако той наистина съществуваше, нямаше да има нито страдания, нито болка. Трудно е да си представим, любящ Бог, който позволява всичко това.
Клиентът се замисли за момент, но реши да запази мълчание, за да не се превърнат в аргументи. Когато бръснарят свърши работата си, клиентът няма. Излизайки от бръснарницата, той видял на улицата, обрасли и небръснат човек (като че ли не е имал прическа за възраст, той изглеждаше толкова небрежен). Тогава клиентът се връща в бръснарницата и бръснарят казал:
- Знаеш ли какво искам да ти кажа? Бръснари не съществуват.
- Как така? - попита бръснарят. - И аз не се брои? Аз съм бръснар.
- Не! - възкликна клиента. - Те не съществуват, иначе щеше да има обрасли и небръснати мъже, тъй като има човек, който ходи по улицата.
- Но въпросът не е в бръснари. Просто хората не идват при мен.
- Фактът на въпроса! - клиентът да е потвърдена. - И аз съм за една и съща: Бог е. Просто хората не го търсят и не отиват при Него. Ето защо има толкова много болка и страдание.
Свързани статии