- Това би било ме по някое време да посетите различни страни. - Яша искаше - или да се срещнат истински магьосник.
Яша не е имал представа, че много скоро ще се случи нещо необикновено.
Яша прочетете за дълго време, докато изведнъж чу някакви странни звуци. Той слушаше: звукът беше като цирей кана, "Пъф, издишването,-влакче".
Заек стана много се интересуват от това, което библиотеката може да направи такива звуци. Той дори се чувствах малко плашещо в началото. Но любопитството преодолели страха, и той отиде, за да разберете кой е този, кълба! Заека е, звукът се усилваше. Изведнъж видях заек във фоайето на библиотеката червен локомотив със златен тръби и златни фенери! Светлини горяха ярко и излязоха на комина дим. Всичко това означава, че двигателят е на път да удари по пътя.
-Къде локомотив пара може да отиде от тук? - интересуват Яша.
И в този момент на локомотив пронизително бръмчене. Тогава прозорецът се отваря и в нея е имало необичайно човек. Това е един стар човек, той имаше вид на лицето и очите, които гледаха заек с хитър, на върха на носа му е смешно очила. Тези зайци никога не видях, че са малки и квадрат. Дори и старецът беше доста дълга сива брада. Беше облечен в мека риза в полето, на върха на която сив плетен елек носеше. На главата му тъмно зелено кадифе капачка носеше.
"Същият капачката като дядо ми!" - искаше да плаче Яша, но в този момент старецът говори.
- Здравейте, Яша! Чакам ви, седни скоро, че е време да отида.
- Здравейте .... - объркано каза Яша - Откъде ме познаваш?
- Знам, че всеки, който е дошъл тук. Знаеш ли кои са сладки? Това е най-доброто настроение, които поддържат реда в къщата. И аз - библиотеката. Моето име е Константин. ние трябва да побързаме сега, ние сме в очакване на много важни неща за вършене! Направо може да ми - ние ще инспектира библиотеката.
Заек Яша се присъединява към формацията на парен локомотив. Най-локомотив съдийски сигнал и направи ревностен започна. Заек погледна през прозореца и видя, че изведнъж рафтове с книги станаха огромни, изглежда, че те ще получат до небето.
При зайците Яша имаше толкова много въпроси, че той дори не знаят, какво да питат първо място. Но самият Константин започна да се каже:
- Тук съм за поръчката.
- И как да пазят реда? - каза заек Yasha.
- Знаете ли кой чете. - учуди Яша.
Заек Яша кимна.
- Освен Того каза Константин - Не знам само, който чете, но мога да кажа, че би било интересно да се прочете! Аз разказва библиотечния персонал, книгите, които са на мястото си. Това е много важно, че книгите са всеки на негово място. В противен случай, за тези, които наистина се нуждаят от нея ще бъде трудно да го намеря. И все пак аз избирам книгите, които са болни и че трябва да се лекуват. И след това да ги изпращате на библиотекарите за възстановяване.
-Книгите са болни. - отново учуди Яша заек.
-Разбира се. От времето, когато те са малко по-объркан. Тогава реставраторите правят за нова книга с твърди корици, а книгата идва обратно на рафта.
След локомотива просто изпъди книговезница, която миришеше на лепило и хартия. И на масата под натиска на лежеше до "санаториуми" книга.
След локомотивът спря до вратата, на която е написано "за съхранение на редки книги."
- И какви книги се съхраняват тук? - каза заекът Яша в библиотеката.
- Тук - само най-редките - каза Константин - те се наричат "Любопитно".
-Какво означава това? - попита Яша.
-Рядкост - това означава, че тази книга - единствената в света. Ето защо, само на служителите на библиотеката може да получите тук. Разбира се, тези книги са понякога напускат границите на магазина, те отиват на посещение в други книги на други страни, а понякога дори и на други континенти. Но след това винаги се завърнат у дома.
- Като имате тук е интересно! А къде сме сега? - попита Яша.
- Ние - в читалнята. Тук можете да прочетете списания и вестници. Баба ти, например, обича да дойда тук. Той гласи различни списания за почистване, а понякога дори пише от любимите си рецепти.
Тук Яша смятат, че двигателят започва да се движи по-бързо и по-бързо.
- И можеш да питаш? - попита Яша.
- Знам - смях библиотека - дърпайте кабела!
Тогава заекът Яша извади кабела и не е весела свирка, а след това се появи ярка светлина и в някакъв момент, Яша не виждам нищо. И тогава изведнъж се озова седнал в самия стол, на който седеше с такова удоволствие, беше вече тъмно навън, и срещу нея стои фенер любимата си библиотекар Мария Ивановна.
-Е, приятелю, ние сме затворена! Вие се прибера вкъщи. Върни се утре.
-Благодаря ви, със сигурност ще дойде.
Свързани статии