Преди няколко години, аз бях прибирал от университета. Настроението ми беше просто перфектно, аз приключи сесията на глобата и щеше да се вози с приятели на почивка. Когато влязох през малка уличка в близост до болница, очите ми случайно уловени на едно момиче седи на една пейка.

Тя седеше сам на лицето й показа, че тя е на път да плаче. Не знам защо, но аз седнах до нея и попитах дали мога да направя нещо, за да й помогне. Момичето не отговори. Приближих се до нея и предложи бонбони, се случи да бъде в чантата ми. После се обърна към мен и извика, аз прегърна раменете. Ние говорихме с нея за всичко почти час, но тя не ми каза това, което тя не е наред. Заедно, ние сме дошли да се спре, тя ми помаха и отиде в автобуса.

Няколко години са минали, тъй като това събитие. По мое почивен ден, отидох на разходка в алеята и видях красива жена държеше ръката на много хубаво момченце. Изведнъж той извади писалката си от майка ми, и се затича към пътя. Аз го настигна, опасявайки се, че той вече е ще бъде точно на пътното платно, и каза:

- Скъпа, моля те, не някога да избяга от майка си. Тя е много уплашен да те загубя.

Момчето кимна и ме прегърна, а аз му подаде парче от бонбони, потупване по главата. В този момент, майка му дойде при нас.

- Андрю, да кажем, че леля ви благодаря много - каза жената, по някаква причина, с разтреперан глас. - Точно заради това си жив.

Погледнах очите й и бях изненадан да научи, че същата момиче, утеши в парка преди няколко години. Момчето изглеждаше объркан след това към мен, а след това на майка ми, но чинно й благодари, превръщайки бонбони обвивка. А майка му ме прегърна и през сълзи прошепна: "Благодаря ви, благодаря ви много ..."

Подобно на този пост? Подкрепа Faktrum клик: