ПредишенСледващото

ВАС Пленум на България изяснени въпроси относно прилагането на чл. 14.10 от Административнопроцесуалния кодекс на България "за незаконно използване на търговската марка"

Керенски Иля Timoshin Станислав. Експерт Фирма "консултант", www.consultant.ru

Boutique превод A +: Нуждаете се от превод вчера?
Резервирайте с нас днес! »»

Този обширен документ, който уточни, третейски съдове за разглеждане на дела за административни нарушения в областта на строителството, поддръжка и ремонт на сгради, незаконно използване на търговски марки и др.

Ние, в тази статия, Интересно е, че част от решението, в която сте посочи България специално за привеждане към административна отговорност за незаконно използване на търговска марка (Чл. 14.10 от Административнопроцесуалния кодекс). Пленум разглежда следните въпроси:

- които могат да бъдат подведени под отговорност за неправомерно използване на търговска марка;

- това, което е изразено нарушител вино;

- когато нарушението се счита за да бъде завършен;

- какви доказателства трябва да бъдат признати за валидни.

Припомняме ви, че в България правната защита се ползват не само търговски марки, регистрирани от Федералната служба за интелектуална собственост, патентите и търговските марки, но надлежно регистрирано в една от страните от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Сега тази организация включва 184 страни. В допълнение към търговски марки са правно защитени марки за услуги и наименования за произход. Административна отговорност за незаконно използване на всички тези средства за идентификация, предвидени в чл. 14.10 от Административнопроцесуалния кодекс, озаглавен "Незаконно използване на търговска марка." Освен това, терминът "търговска марка" се използва, но ще бъде разбрано от всички средства за идентификация, посочени по-горе.

Както бе обяснено от Пленума на Върховния арбитражен съд, по смисъла на чл. 14.10 от Административнопроцесуалния кодекс на Република България, отговорен за незаконното използване на търговска марка може да се случи само при условие, че по темата за търговската марка на престъпление незаконно възпроизведен. Това важи и за случаите, когато търговска марка незаконно поставени не само върху самия продукт, но също така и върху опаковката или в документацията, придружаваща продукта. Незаконно използване на търговска марка, призната въвеждането в обращение на стоки, неправомерно обозначени търговска марка на внос на такива стоки на територията на България за въвеждането в обращение, както и продажбата на стоки, които вече са влезли в обращение. Престъплението, извършено от внос, се счита за приключила, след като движението на стоки през митническата граница на България и фуражи (както при внос и при износ), на митническите власти в митническата декларация и (или) документите, необходими за поставяне на стоки под митнически режим, условията на която предупреждава за възможни въвеждането на тези продукти в обращение.

Въпреки това, както е посочено в резолюцията, отговорността не са направени за закупуване на стоки, съдържащи незаконно възпроизвеждане на търговска марка (независимо от целта на такова придобиване), както и за транспортиране и съхранение на такива стоки, без цел да го въведе в обращение на територията на Руската федерация.

ВИЕ България пленум посочи, че отговорността за незаконно използване на търговската марка обхваща не само първата, но и за всички последващи продавачи. Поради това, на нито един доставчик продукти имат отговорността да разберете дали една търговска марка е защитена в Руската федерация.

Също така в резолюцията изяснява въпросите, свързани с формата на вината организации и отделни предприемачи в извършването на правонарушението. Юридическите лица носят отговорност, ако не се провери легитимността на тяхната причина да използва търговската марка и (или) не уточни дали той се дава правна защита в Руската федерация. За индивидуални предприемачи отговорност възниква, включително, ако те са знаели или е трябвало да знае, че с чужда търговска марка, но не е убеден в законността на използването им.

Задължението да се докаже, че са предмет на административно нарушение съдържа неразрешен възпроизвеждане на търговската марка (марка за услуги, наименование за произход, или наименования, подобна на нея) се пада на тялото, ще направи доклад за административно нарушение и следва да подаде молба до съда.

ВИЕ България пленум посочи, че при разглеждането на случаи на административни нарушения сключване на собственика на авторските права не може да се разглежда като експерт. Тя трябва да се оценява заедно с други доказателства.

Установи дали маркировката на стоки е объркващо подобно на друга търговска марка, арбитражният съд трябва да определи как приликата възприема от потребителите. Едно от доказателствата, потвърждаващи сходството на обозначения и търговската марка от гледна точка на потребителите на може да бъде последните анкети.

По този начин, човек може да бъде подведено под отговорност на основание чл. 14.10 от Административнопроцесуалния кодекс на България, само ако продуктът е признат за подправен. Имайте предвид, че в този случай, притежателят също има право да изисква при опция му от нарушителя, вместо обезщетение заплащане на обезщетение в размер на 10 до 5 милиона рубли. (По преценка на съда), или равен на удвоената стойност на стоките, върху които марката е публикувал незаконно, или еквивалентно на два пъти стойността на правото да използва търговската марка (стр. 4 на чл. 1515 от Гражданския кодекс).

В случай на внос на оригинални стоки, митническите органи не могат да продължат със случая на административно нарушение по чл. 14,10 на Административнопроцесуалния кодекс. Това важи и за случаите, когато няма споразумение с притежателя на авторските права.

Във връзка с приемането на резолюцията се препоръчва да се има предвид следното:

- отговорност по чл. 14.10 от Административнопроцесуалния кодекс на Република България може да се направи не само на човека, който незаконно поставени марката на продукта. Е предмет като човек, въвеждането в обращение или вносител с цел въвеждане в гражданското обръщение на територията на България стоки, които (на етикетите, опаковки, документация) нечетливи средствата за идентификация. Следователно, продавачите на стоки, обозначени с търговските марки, следва да се изисква от доставчиците документи, потвърждаващи регистрацията на търговската марка в България или в една от страните на СОИС (ако стоките са внесени от чужбина);

- за реализацията на продукти, съдържащи незаконно копиране на търговската марка, обвинен по чл. 14.10 от Административнопроцесуалния кодекс на Република България може да се направи всяко лице, ангажирани в такава реализация, а не само от първия продавач;

- придобиване (независимо от целта на придобиване) за продукт, съдържащ незаконно копиране търговска марка, както и съхранението и транспортирането на такива стоки, без цел прилагането й в обращение български форми не се обиждай по чл. 14.10 от Административнопроцесуалния кодекс;

- притежателя на правото в случай на административно нарушение по чл. 14.10 от Административнопроцесуалния кодекс на Република България може да се намери в силата на пострадалия Чл. 25.2, 28.2 от Административнопроцесуалния кодекс. Титулярът на правото има право да обжалва решението на съда по този случай във всички случаи;

- внос на оригинални стоки без разрешението на притежателя на авторските права не представлява престъпление по чл. 14,10 на Административнопроцесуалния кодекс.

Свързани статии

Подкрепете проекта - споделете линка, благодаря!