България По данни на Министерството на здравеопазването в рамките на публично-частно партньорство в регионите на България 24 са активно развиващите инфраструктурни проекти: медицински и акушерски центрове, офиси на общопрактикуващи лекари, семейна медицина центрове. По този начин, публично-частни партньорства в сектора на здравеопазването се развиват Република Татарстан, Северна Осетия, Кабардино-Балкария, и Новосибирск, Самара, Белгород, Новгород, Ленинград, Вологда, Липецк, Калуга, Рязан, Свердловска и Ростов област, Ставропол Територия и град София. "Сега повечето региони са активно работи по метод за аутсорсинг, когато второстепенни функции на здравни институции, се прехвърлят на трети лица - също е публично-частно партньорство" - заяви министърът на здравеопазването Вероника Skvortsova България в речта си пред Международния инвестиционен форум XII в Сочи.
Практиката на такива проекти вече включва няколко основни модели на партньорство, включително и извършването на търговска дейност на бизнес организация в рамките на определен период от време, за изграждането и експлоатацията на инфраструктура от частни инвеститори, както и капиталовото финансиране за създаване на нови обекти. Обещаващи площ от прилагане на ПЧП е системата на задължителното здравно осигуряване. Въвеждането на възможността за частично компенсиране на задължителното здравно осигуряване в лечението в частна клиника в голяма степен ще допринесе за интеграцията на частния сектор в предоставянето на медицинска помощ на населението, развитието на доброволното здравно осигуряване, промени в данъчното облагане на медицински организации с нестопанска цел и бизнеса да инвестира в развитието на общественото здраве.
Глобалната тенденция на разширяване на практики за партньорство в сектора на здравеопазването между правителството и бизнеса е довело до развитието на редица възпроизводими модели на ПЧП проекти. Въвеждането на ПЧП не е възможно без да се отчита спецификата на страната: организационната структура, законодателство, инвестиционен климат. Ето защо е приемливо за България са само някои от съществуващите световната практика форми на взаимодействие.
По-специално, ориентирана към бъдещето модел може да бъде изпълнението на частни партньори, реконструкция на институции на общественото здраве, както и да получи право да управлява и поддържа инфраструктурата на тези институции в рамките на срока за изплащане на инвестициите си. Образцова държава е от полза в случай на липса на достатъчно ресурси за самостоятелно реконструкция на лечебното заведение. Изменението на този модел е предвидено съфинансиране от страна на държавата и бизнеса, в който началния етап на частния партньор осигурява 100% от инвестициите, а след въвеждането в експлоатация на държавата в продължение на няколко години възстановява част от първоначалните разходи. Изграждането на новата институция трябва да реши актуални проблеми на региона в областта на здравеопазването се дължи на възможността за предоставяне на медицински услуги оскъдна.
Приложимо в българската практика е и модел, в който държавата се основава на медицински организация за своя сметка, а след това го предава на частния партньор в управлението на активи с възможност за закупуване. Изборът на модела на взаимодействие може да се дължи на липсата на инвеститори в началната фаза на строителството, както и необходимостта от незабавно решаване на този въпрос, както и невъзможността да се гарантира нормалното функциониране на медицински организации и услуги, без участието на частния партньор.
В допълнение, много потенциал е модел, в който строителството на медицинската организация от частния партньор в съответствие с тази задача на държавата, както и при завършване на инфраструктурата се прехвърля към партньора, който има право да предоставят здравни услуги и управление на медицинската организация. В същото време печалбите са разходи, капаци и предоставя на желаното ниво на възвръщаемост на инвестициите на риска. Предимството на този модел е фактът, че за предоставянето на платени медицински услуги, както и предоставянето на услуги в рамките на системата CHI, държавата плаща. В допълнение, всеки един от следните модели изисква създаването на индикатори за мониторинг и контрол върху действията на частния партньор.
В България, въпреки липсата на развитие на ПЧП в областта на медицината на федерално ниво, има успешни регионални проекти. "Ние планираме в индустрията за създаване на концепцията за развитие на ПЧП, за да работят по модела на местни проекти и да се подготвят за тази база нормативни документи, което позволява да се възпроизвеждат тези проекти, както и предприятията по-активно в работата. В допълнение, ние трябва да се оптимизира на тарифите, така че да ги направи по-привлекателна за инвеститорите ", - каза заместник-министър на здравеопазването на България Lala Gabbasova.
Ключовите мерки на държавната политика в областта на здравните услуги са насочени към създаване на модел за саморегулация, разработване на която ще се проведе в условията на интензивно взаимодействие между публичния и частния сектор. Изпълнение на ПЧП на национално ниво ще ускори развитието на пазара на медицински услуги, и ще допринесе за формирането на ефективна конкурентна среда, оптимизиране на управлението на финансовите ресурси, подобряване на качеството и увеличаване на броя на предоставяните услуги. В допълнение, развитието на публично-частно партньорство ще се отрази увеличението на възвръщаемостта на вложените средства в здравеопазването, създаване на благоприятен инвестиционен климат, ускоряване на въвеждането на практиката на държавни гаранции.
Свързани статии