Тя дойде при него, когато беше в болницата, за да го види. Той я чакаше с цялото си сърце.
- Вие все още дойде - каза й той.
- Не, не може да дойде.
- Радвам се, че си тук.
- Аз също.
Те минаха покрай мъжа. Човекът го попитах за цигара.
- Ако ти започваш да се пуши, моля да се измъкне от мен, - каза му тя.
- И вие искате да, аз се отказвам? - той я погледна със зелени очи, които я информираха, че той наистина го е направил.
- Не мога да ви кажа, какво да правя. Това е твоят живот - може и да реши какво да прави с него - не гледам в очите му, тя тихо отговори.
- Предавам се! Реших! Просто ... - той се страхува да поиска основният въпрос, който го измъчваше.
- Само.
- Ако сте близо до ... - той сведе очи към пода.
- Искате ли това?
-Да, и вие?
- И да, аз ...
Това е началото на тяхната любов. В малкия коридор, в който тъмнината се бореше с малки светлинни лъчи. Тя беше там, седеше на перваза на прозореца, той е плахо я целуна по бузата. В коридора, тя седна в скута му и смело в шегите си. Те биха могли да прекарват часове говори и няма значение какво.
Той я обичаше, когато за първи път видях я да се грижи за своя приятел. Той за първи път се влюбих в нея доброта, а след това на гласуване, а след това тя го погледна и той за пореден път се влюбих в чертите й. Тя го обичаше, когато той й се обади и говори за себе си. Когато той й казал, че е красива и той харесва на лицето й се разля усмивка и розови бузи. По-късно тя разбра, че го обича.
След като той е бил изписан от болницата, те не отговарят.
Той започна да пие. Тя падна стремително в проучването.
И само през нощта те мислят един от друг ...
Защо не те останат заедно? Те биха могли да се оженят и да роди куп деца, но уви ... Техният начин за щастие премина в различни посоки. Може би те ще си спомнят времето си със сълзи в очите му.
Защо хората винаги усложняват нещата?
Свързани статии