ПредишенСледващото

Основните видове речници

Начало | За нас | обратна връзка

Въз основа на класификацията на академик LV Scherba, лексикографите са два основни вида речници:

1) енциклопедични речници (или енциклопедия): (например, измерва Енциклопедия, Малка енциклопедия, Литературно Енциклопедия, Детска енциклопедия, Философски тълковен речник, и т.н.);

2) филологически (езикови) речници.

Основната разлика от тези речници е, че енциклопедични слой-Ware описва самото нещо (т.е. обект, явление, исторически факт, и т.н.). И в езиков речник, за описано и обяснено, на първо място, на думата, т.е. език единица наричайки това нещо. (Ще покажем това от примера на думата "капитал". Ако енциклопедичен речник дава само своята лексикалното значение, речника, на първо място, като се имат предвид граматичните характеристики на думата, тя е съществително, женствена и т.н., и след това се дава му лексикалното значение).

Най-известните български предреволюционни енциклопедични речници са:

1) мулти-обем "Енциклопедичен речник" две издателите - Brockhaus и Ефрон, номериране в общо 86 обема;

2) многотомен "Енциклопедичен речник", който публикува братя гранат (с 58 тома).

По време на съветския период от нашата история много добре познат в бившия Съветски съюз и в други страни по света са получили многотомна "Голямата съветска енциклопедия" - в 30 тома (TSB), както и малък Съветски енциклопедия - в 10 тома (ITU).

Има и индустрията енциклопедии. Например, "Енциклопедия на литература", "Медицински Енциклопедия", "Правен Енциклопедия" и др.

Езикови речници, от своя страна, са разделени на два типа: речници многоезичен (. Най-вече двуезичен, кото-rymi, който използваме за изучаване на чужд език с превод и т.н.) И едноезични, в който думата, за да обясни, са от уста на на същия език.

Сред едноезични речници разпределени sleduyuschietipy езикови речници на българския език:

2. правопис.

3. правоговорен речник.

4. Разговорник.

5. морфемното и дума речници формация.

6. граматични речници.

7. речника на омоними.

8. синонимен речник.

9. антоними речник.

10. Речници paronyms.

11. Исторически речници.

12. етимологичен речник.

13. диалектни речници.

14. речници език на писателя.

15. намаляване на речника.

16. Честота речници.

17. Обратни речници.

18. Комплекс речници.

Първите български речници, се появиха в края на XIII век. предварително се възмущава малък списък на непознати думи (с техния речник и Ниеми), в паметниците на Стария руската литература, в XVI век. тези речници стана изготвени по азбучен ред като ефект-Vie, които се наричат ​​"Azbukovnik".

Първият отпечатан речник, който съдържа една дума вече в 1061, пеене-кърлинг през 1596 като допълнение към граматиката на известния филолог по време на свещеника Лорънс Zizaniy. Тълкуване под-Wörgl предимно славянски думи и книги Neboli-Чое брой чужди думи.

А подготвителна стъпка към създаването на речник на съвременния български език (днешен за определен период) са двуезични и многоезични речници. През 1704 в Москов-съм бил освободен "Енциклопедия treyazychny" Фьодор Polikarpov-Орлов объркани-vaniem български думи в гръцки и латински. В една и съща възраст на Петър, че е съставен първият Речник на чуждите думи "Lexicon Keyword нов форум», съдържащи 503 текстообработваща срамежлив.

В XVIII век. има интерес към произхода и формирането на определени думи се появяват за етимологичен етикета Trediakovsky, Ломоносов, Sumarokov, Tatishcheva и Дру-GIH писатели и учени. В края на века, което е произвел множество речници на църковно-славянски ( "Църква речник" и "UPDATE на" да му се съдържа обяснението на повече от 20 хиляди думи).

Въз основа на предишния лексикографски труд пеене-рана възможност да започне работа по създаването на норма-тивна на речника на българския език в рамките на неговата би могло да се постави-ни, по-специално, ръкописи университет и други изследователи.

Специално място сред речници на българския език речници заемат, които предлагат не само граматични характеристики на думи и правилно постави акцента в думата, но също така тя дава лексикален тълкуване.

"Речник на velikobolgarskogo език" VI Дал

Най-известните и популярни в България обяснителен речник в XIX век е "тълковен Речник на език velikobolgarskogo" VI Дал в 4 обема. Материали за неговия речник на VI Дал (1801-1872) събира трохите на целия си съзнателен живот, повече от 50 години.

Думите в речника VI Дал не се намира на азбучен принцип, както в Sovrem-променливи речници на българския език, както и на принципа на вложени, т.е. всички сродни. започваща със същата буква, поставен в един от речника. Например: вода - вода - вода - вода носител - водка.

За да илюстрираме използването на думата VI в свързаното реч Дал не често използват цитати от произведения на изкуството, както и стабилни комбинации от думи-ции (обрати на фразата), но също така и лично записва своите притчи. Като цяло, си речника има около 30 000 от тези пословици и поговорки. (Той след това да ги публикува под формата на книга).

Както е известно, VI Дал рязко негативно отношение към назаем думите, и вярва, че съвременния българския книжовен език твърде "импрегнирани" на Запад. И така, той себе си, за да се заменят думите привлечени чисто български думи. Това е отразено в речника му. До всеки назаем дума го постановява-вал и еквивалентна на нея (в лексикалното значение) чисто руски дума, която той създаде пета, аз самата се измисли. Например :. Галоши - mokrostupy, сесия - дневна, пенсне - nosohvatka, театър - срам гримаса - rozhekorchit В тази връзка в Dal съгласни с Пушкин.

В първия том на обяснителен си речника VI Дал постави голяма статия, озаглавена "На диалектите на българския език", в която за първи път в науката за българския език е опит да се даде класификация на български народни диалекти. (В dialetologicheskoy науката реши да отпусне severnovelikobolgarskie, yuzhnovelikobolgarskie srednevelikobolgarskie и диалекти).

Прочетете статията YT Вали "Великият български лексикограф" (вж. Приложение 33).

Академични речници съвременния български книжовен език от преди войната и следвоенните периоди (изд. DN Ушаков и EVGENYEVA AP)

В Съветския предвоенния период тя е била публикувана "Речник на българския език" под редакцията на проф DN Ushakova 4 тома. В допълнение към DN Ushakov в изготвянето на този речник присъстваха такива известни учени-филолози като В. Виноградов, отидете Winokur, BA Larin, BV Tomaszewski и SI Бърнс.

Работата по речника се извършва общо 12 години - 1928-1940. Тол-kovy речник, изд. DN Ушаков е публикувана през 1935 г. (том I) до 1940 (обем IV).

Този речник включва над 85 000 думи. За разлика от пояснителния речника на Дал Slo-Var Ушаков (както го наричат ​​за по-кратко) е изградена строго според азбучния принцип. Този речник отразява произнасянето норми на българския книжовен език 40-те години на ХХ век: всяка дума е признак на стрес. Той има много стилистични носилка: knizh-ING дума остаряла дума, която разговорен дума и т.н. Този речник е широко използвана, са цитати, най-вече от текстовете на руската литература XIX - началото на XX век .. както и социално-политическа литература от периода. Слоят-Var и поставените фрази са били широко използвани. Заемки в маршируване по български език и запазва характера си на чужд език, придружени с инструкции на език, от който са взети назаем.

"Речник на българския език" под редакцията на проф DN Ушаков е първият в историята на руската култура от съветския период, речник, което е отразено на речника и фразеологията на българския книжовен език, разработен от средата на XX век, отразено лексикално, стилистично, правописа и произнасянето правилата на този период.

Свързани статии

Подкрепете проекта - споделете линка, благодаря!