Име на материала: Основи на общата теория на превода (езикови проблеми)

Характеристики на сценария, свързани с времето на нейното създаване, и задачи за превод

Наред с въпроса за запазване на националната идентичност на преведения сценария поставя въпроса за прехвърлянето на историческата си вкус. Епохата, в която е създаден литературно произведение, оставя своя отпечатък върху художествените образи в равнината на материала тяхното съдържание, и в равнината на обработка език.

Разбира се, научни и социално-политическа литература, също е белязан от печата на епохата, но от гледна точка на проблеми с превода на, в сравнение със задачите за превод на художествена литература, тя е по-малко важно: на базата на научна реч - логично и терминологична, практични, тъй като необходимостта от прехвърляне на старите научни произведения ( класически произведения на науката на ХIХ век и по-рано) има сравнително рядко; в тези случаи, когато то се появи, за езикови преводи във връзка с интересите на най-изчерпателна и достъпна предаване на съдържание, обикновено най-близо до модерна, макар и без прекомерно модернизация. Рядък изключение от това правило е преводи на стари - древни или средновековни - паметници на научната мисъл, точно прехвърляне на който изисква специален начин на изразяване - с използването на някои от по-архаичните синоними и изоставянето на някои специфични съвременни думи и по-специално - термини, който ви позволява да изберете конкретни цветове ценности подразбиращи скрипт, и да се избегне опасност исторически неправилно, т. е. твърде модерно осветление текст. Един добър пример за такова прехвърляне може да бъде издадена от Академията на науките на узбекски ССР в руската издание на средновековните научни произведения на Абу Али Ибн Сина (Авицена) и Biruni1. Но дори и тук, преводачите не отказват някои съвременни думи (като "режим"), чиято употреба не е в противоречие или двусмислие.

Що се отнася до литературата, той постоянно се превежда творби, създадени в различни исторически периоди, т.е. в различна степен, отдалечени от нашето време и писмен език; който винаги е повече или по-често - много голям - както се различава от съвременния езика на хората, дори в рамките на историята на модерното време, да не говорим за по-дълги периоди от време. Въпросът за прехвърлянето на исторически цвят е почти решен във връзка с основната цел на превод - да запознае читателя с съвременния литературен паметник, който в момента на създаването си, т.е. за читателя от възрастта си, той също така е модерно; на тази цел е да се използват най-вече модерни езикови преводи, дори и с такъв избор на лексика и граматични елементи, които в някои случаи да бъде разрешено да наблюдават правилното историческа гледна точка и да се очертае "време разстоянието", която ни отделя от времето на създаването на оригинала.

Развитието на различни езици става с различна скорост, в зависимост от историческите условия на страната и поминъка на хората. Това означава, че е безсмислено би било да се говори за каквито и да било исторически съответствия в развитието на различни езици: български език XVII век архаичен за нас, отколкото за френския език читател на същия век, защото на книжовния български език е през последните три столетия е претърпял по-съществени промени свързани главно с промяната на неговата основа (църковнославянски по разговорен руски).

Не е случайно, че историята на превода в България (създадени между XIX-XX.), Не са примери, когато произведения на западната литература XVI-XVIII век. пресъздадени на български език и също време; че би било трудно да си представите. Опитите за по-строг и постоянен спазване на историческа перспектива, като го пресъздава историческата живопис език извършва само с помощта на език означава по-късно в сравнение с времето на създаването на оригинала.

Безцелност Търсене Direct кореспонденция език исторически сценарий в работата на съветските преводачи не означава свобода да преведат литературата на миналото с помощта на специално съвременната лексика и фразеология. Използването на поне някои от специално модерни елементи на речта (в това число на думите, обозначаващи реалностите на нашето време и живот) неизбежно дойде в противоречие с действията време и околната среда, за да я прехвърлят на нашите дни, а в живота, да бъде наложена на читателя една идея на сдружението не е в съответствие нито с оригинала, нито с превода на текста.

Преводи на класически произведения на западната литература, която се появи в последния половин век, дават много примери за неспазване на модернизма, и служи като основно средство (дори отрицателна), за да пресъздаде историческа гледна точка. Ето откъс от "сантиментална пътуване" Лорънс Стърн в първоначалното и в превод АА Франковск:

"Градът на Абдера, notwith- стои Демокрит живее там, като се опитва всички правомощия на иронията и смеха, за да го възстановят, е най-подлите и най-разточителен град във всички Тракия. Това, което за отрови, конспирации и убийства, клевети, pasquinades, и метежи, нямаше да ходя там през деня; "тон беше по-зле през нощта".

"Град на Абдера, независимо от факта, че той е живял Демокрит, който се опитваше цялата сила на него ирония и подигравки го оправи, беше най-подъл и разпуснат останалите градове в Тракия. Там просто отравяния, на конспирации и убийства - някои от очерняне и клевета, общественото недоволство се е случило там през деня - и още повече, че през нощта "1.

Преводът е на най-често срещаните думи, които преобладават в съвременния руски език, в тясно съгласуване с оригиналния Стърн речника чиято преобладаваща част от своята все още е доста изгодно. Преводът се откроява като по-старите, само думата "клевети" (живот, обаче, в комбинация фразеологични "срам и позор", което, обаче, сега се използва само по ирония на съдбата).

Тук е и следния пасаж от характера на разказ "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле (книга 3, глава XXI). В превод Н. Любимов:

"Без никакво колебание те се местят на и влезе в къщата на поета, добрата старецът вече уловени в агония, макар да изглеждаше весел и той погледна включена открита и ясна визия. След посрещането му, Panurge го сложи на безименния пръст на лявата си ръка, както е подарък от сърце, златен пръстен с голям chudnym- ориенталски сапфир; след това в имитация на Сократ, той му подари красив бял петел - петел веднага скочи на пациента на леглото, той погледна стреснато, и много весело пее на висок глас. След това Panurge по отношение naiuchtiveyshih зададен поета да изрази и да представи своето становище по въпроса, какво го причинява, Panurge. намерение да се ожени. "2

По този начин, използването на архаизмите може да има по-дълбока основа не само желанието да се създаде ефекта на "антични". Така че, в един и същи превод на Рабле умерена употреба на архаизмите, всяка от които се отразява на остротата на цвета си (независимо дали е единствен значим дума или функция дума или форма slovoraspolozheniya), безразличен от гледна точка на имиджа на характера на, в речта си, което е намерил, например, реч монах брат Жан, когато той говори за "пухкави Koty" олицетворение алчни съдебен клас:

"Кой взе подкуп от погинат на подкуп, и начина, по който винаги се случва - мотивирано брат Жан. - Бащи настоящите пухкави котки са яли тези добри господа, че както подобава на техния ранг, посветени неговите отдих соколи и ловни кучета, така че тези упражнения, за да се подготви и да се втвърди в случай на война, за лов не е, че друг, като прототип на битката, и Ксенофонт чудно Той каза, че тъй като на лов, както от троянски кон, отиде всички храбри генералите. Аз ненаучени човек, но аз казвам така, а аз го вярвам. Душата на същите тези благородници, уверява Tsaptsarap, след смъртта си се премества в глигани, елени, сърната, Чапли, яребици и други животни, които те обичаха през целия си живот и търсят "1.

( "Подобаващо", "ред", "кого" в рамките на кавичките), "невежество" и здравия разум получава в изказванията на Жан с естествена за него като за един монах, навик книгите думи и фрази, които кръг като цяло и малък обикновеност и простота ( "и начина, по който винаги се случва"), и пародия на perelitsovki евангелските думи ( ", който взе подкуп от подкупа, ще бъдат загубени" - -. ср ", които се дърпат меча ще умре") и включва някои стилистични оцветяване по-ясно се открояват на фона ,

В друго проучване, NM Любимов - превод на "Дон Кихот" на Сервантес - увеличеното използване на архаични инструменти (лексикално и синтактично) сенчести образ на рицаря де ла Манча, като човек, вътрешно живее в един фантастичен свят и старомодна галантност и противниковият прозата на съвременната реалност; една и съща сенчести и контраста с употребата на народните, пословици и поговорки в реплики Санчо.

Неуредени съветски преводи на чужди класики никога не минаха от факта на комуникация работи с възрастта и покрай мястото, което му принадлежи в литературата от епохата. По този начин те се вземат под внимание възможността за използване на такива елементи в стил, който, като архаичен конотация, няма да доведе до усещане за архаичност.

"Проучване на сърцето ти, драги читателю, и да ми кажете дали сте съгласни с мен, или. не. Ако сте съгласни, а след това на следващите страници ще намерите примери обяснява думите ми. "1

Ако заявлението не е оправдана от архаизъм исторически оригиналност на преведения материал, но само, причинени вкус към старите, редки, претенциозните думи, като нещо, самодостатъчна, той създава противоречие с оригинала, е грешна представа за него - така, точно обратното на всички предварително разглобяване. По този начин, поет символист Balmont, превод Уолт Уитман, въведена в своите поеми и всички видове poeticisms, включително архаизмите. KI Чуковски забележки във връзка с това:

"Уитман казва, например на гърдата, Balmont отнема утробата. Уитман казва знамето. Balmont поема знамето. Уитман казва лифта. Balmont отнема podemlyu. Balmont сякаш се срамувам, че Уитман пише тромава и груба. Той се опитва да подсладите свои стихове славянството "2.

Преводът е на пътя към целта знанието на сценария, а ако архаизъм неправилно приложени, нарушава историческа перспектива, ни дистанцира nearhaichesky оригинален, а след това умишлено модерна дума в превод на стария текст е на противоположната крайност, води до много по-различна, смущаващи впечатление известен времеви разстояния от оригиналната или причиняване на спора между положението на действие и работата на фона, от една страна, и стила на превода - от друга страна,

Резултатите от тази бъркотия, разбира се, в различна степен, материално - в зависимост от вида и количеството на модернизиране на думите и тяхната връзка с контекста и степента на мотивация.

"Историята е, че един ден през лятото, при устието на река Guvy дойде от морето кораб. Собственикът на кораба, норвежка по рождение, наречена Bergfinn. Той е богат човек, стар и мъдър. Торстейн се качи на кораба. Той винаги се изхвърлят там, където е имало договаряне. Това се случи в този момент. Норвежци потърсили убежище и Торстейн е бил поканен да посети капитана на кораба, когато той попита за него. В хода на зимата Bergfinn беше мълчалив, но Торстейн се прояви като гостоприемен домакин. Норвегия е много се интересуват от нас. "

(Превод MI Steblin-Kamensky) 1

Степен бъркотия, създадена на фона на предишния разказ глагола "заинтересован" незначителен именно защото на фона точно толкова архаична и изборът на глагола е мотивирана от най-близкото семантично съвпадение с оригинала.

Малко по-силна степен на модернизация в текста "на българските истории XV-XVI век", преведена BA Larin с древния български език - това зависи от по-голямата честота на контраст с фона на думите на някои места В сюжета - например, в историята на обсадата на Константинопол и като от турците:

"Vracheve същите chres всички съдии nosch truzhahusya pomozhenii за него и едва ispravisha гърдите му, vshiblennoe мястото на въздействие." 2

"На пода на мястото не е предварително клане сто, но по-така rastyashe, турци Бо ве лицей сила priystuplshe и pogonyahu grazhan тежко; Stratig същото правило, и благородници, заедно с Zustuneem muzhestvovahu krepko2.

... Ако вие да не е бързо Сезар с избрани приятели "2.

"Лекарите, управлявани от него през цялата нощ, те са били в състояние да се изправи на повредения ядрото на гърдите." 3

"Битката на почивка не престават. Търкс натрупване на енергия и да се върне назад гърците. А нашите командири с Giustiniani отблъснали атака с голяма смелост и umeniem3.

На помощ на нарушението се втурнаха Сезар с неговите охранители. "3

И накрая, като пример за злоупотреба с модернизираща съоръжения може да се нарече превод на "Lay" прави М. Tarlovskaya. Самото име вече да "модернизира": "Става дума за кампанията на кон на Игор", и първата емисия линия са както следва:

Другарки и другари, стари vzvoroshit на печалбата

Дали ние трябва за инициативата,

За да Igorev конен поход до състояние,

син Святослав Рийд?

Представяме старт реч сричка,

На пръв поглед това, което се е случило:

Певицата не да се изправи изкоренен рецепция

Стар обичай Boyanov2.

В този дух се поддържа цялата превода. Думи като "нападение", "март", се използва като военна гледна точка на модерните времена, всички видове битови вулгарен език (като думата "Пек") или подобно-ежедневието думи (като "воин"), в изобилие, разпръснати из дискусията по-долу, rezchayshim противоречат на съдържанието на "Думи" и падането на неговия стил. В резултат на това - не толкова превод като експеримент повече от спорен.

Както различни стилови тенденции и принципи се прилагат, когато превръщането на отдалечени времеви продукти, след това, като материал, може да бъде 1) използването на средства archaizing език - художествено мотивиран или немотивиран; 2) осъвременяване придаващи текст или конкретни места модерен цвят мотивирани или немотивирани; 3) неутрализиране на историческия цвят, характеристики на затихване, свързани с него, мотивирани от факта, че оригиналът е неговата модерна епоха, и най-накрая, 4) комбинация от тези тенденции. Фактът, че тези тенденции или принципи съществуват и дори могат да се комбинират в една и съща прехвърлянето зависи от двойно съотношение, което за обикновения читател, и филолог, изследователят е едно литературно произведение, повече или по-малко далечното минало, т. Е. Корелацията на своята с езика на времето, когато той дойде, с езика, текущата дата за читателя.