- Кой си ти? Откъде идваш? Вярно е, че се скитат наоколо върху моретата, което води до всички народи на нещастие?
- Ние всички сме гърци, - отговорих аз циклопа - ветроходство от Троя. ни доведе тук на бурята. Ние ви умолявам да ни приеме любезно като гости. В края на краищата, вие знаете, че Зевс наказва този, който обижда поклонници и да им предоставя гостоприемство.
- Човек може да види, че сте дошли тук от далеч, непознат! - яростно извика към мен Циклоп - Кол мисля, че ме е страх от твоите богове. Какво значение има за мен Зевс! Не ме е страх от гнева на Зевс! Аз няма да ви пощади! Ще направя това, което искам! Кажи ми, къде са вашите кораби!
Разбирам защо Циклоп ме пита за кораба си, и му казал:
- Буря моя кораб се разби на крайбрежните скали, но избягал с другарите си.
Нищо не е казано за мен Циклоп. Той бързо сграбчи огромните си ръце на двамата ми другари, да ги удари на земята и убит. Тогава той ги варени, режат телата им на парчета и изяден. В ужас, стигнахме и започна да се моли за спасението на Зевс. Циклоп завършват ужасно му вечеря, спокойно протегна на земята и заспа. Исках да го убие, извади меча си, но погледнете в огромна скала, която е пълна с входа, разбрах, че това не ни избяга. Утрото настъпи. Отново Циклоп уби двама от моите спътници. След като ги яде, той е управлявал стадото от пещерата и блокираха входа на скалата. Дълго време си мислех, изложени означава, как да се избяга, най-накрая излезе с. В пещерата, открих един огромен дънер, подобно на мачтата. Циклоп вероятно са искали от него да направи клуб. Отсека края на дневника с нож, измъкна го, изгорени на въглища и се скрил. Вечерта обратно в стадото на Циклопите. Отново е убил двама от спътниците ми, и когато той свърши вечерята си отвратително, като сън. Но аз отидох при него и му предложи чаша вино. Циклоп пиха вино, дори и търсени, като ми казваше:
- Налейте ми още толкова да ми каже, как се казваш, искам да ви подготви подарък.
Налях втората чаша Циклоп, той поиска една трета, и излях една трета. й Хранене, казах на циклопите:
- Искаш ли да знаеш името ми? Моето име е Никой.
- Е, да слушате, не, ще те изям последен, той ще бъде моят подарък за вас, - така отговори със смях Циклоп. Изпи една трета чаша, пиянско и падна на земята и заспа.
Тогава дадох знак на другарите, ние грабна заострен край на дневника, той запали огън и изгори ги Циклоп око. Той изрева от ужасната болка, изтръгнал очите му тлееха брой и започна да изиска помощта на други Циклоп. Те дотича и започна да пита:
- Какво се случи с вас, Полифем? Кой те нарани? Не е откраднат, ако имате стадо? Защо ни събуди?
Те отговорили, ревящ диво, Полифем:
- Аз не съм със сила, а от хитър съсипват Не!
Те бяха разгневени Циклоп Полифем и извика:
- Ако никой няма да боли, че не е необходимо, така че да реве! Ако сте болен, това е волята на Зевс, и никой няма да се промени.
С тези думи излизане Циклоп.
Това е сутрин. С изстена от входа на скалата избута Полифем и започва да произвежда в стадото, усещайки ръцете си назад всеки овце и кози всеки. След това, за да се спаси другарите си, с мен се свърза три овни и средно свързано с един от неговите другари. Самият аз, стискайки ръцете си в гъста козина огромен овен домашен любимец Полифем, висеше отдолу. Отнесени от овните вързани под другарите си от Полифем. Последното е овен, с което искам да затвори. Полифем го спря, като го погали и се оплакват от нещастието си, че боли си безочлив Няма. Накрая той пропусна и този овен. Така че ние се спасихме от сигурна смърт. Напротив, ние изпъди стадо Полифем към кораба, където ни чака другари. Дадох другарите в траур за жертвите. Ние бързо се приближи до кораба, заснемане на овцете на Полифем, и отплува от брега. Когато се качили на такова разстояние, че гласът на един човек, аз извиках Циклоп:
- Хей, Cyclops! Неговата жестокост ви донесе върху себе си наказанието на Зевс. Не повече ще убие и изяде нещастните скитниците.
Чух Циклопите, в гняв, той вдигна един камък и го хвърли в морето. Почти разби носа на скала. Притеснен море от изпадане в него скала. Огромен вълна вдигна кораба си и хвърли на брега. Но аз избута шестия кораба, ние плавали обратно в морето. Ветроходство, се обадих Полифем:
- Знаеш ли, че Полифем ви заслепи Одисей, цар на Итака.
Изрева от ярост диви Циклоп и извика със силен глас:
- изпълнява пророчеството, предоставени ми от пророк! Мислех, че Одисей - страхотен гигант, но не толкова незначителна червей като теб!
Той помоли баща си Полифем Посейдон да ме накаже за това, че съм го лишава от. Той грабна една скала дори повече, отколкото първия, и го хвърли в морето. Fallen рок на кърмата на кораба. Огромен вълна вдигна кораба си и хвърли в морето. Така че ние се спасихме. За щастие, вече сме достигнали до острова, където чакахме другите кораби. Там сме внесли богати дарове на боговете. След като прекара нощта на брега на този остров, на следващия ден отидохме на дълъг път на необятната морската шир, траур за изгубени другари.
Свързани статии