6. Създаване на английския национален език
Както споменах по-горе, в Англия след нормандското нашествие съжителствали три езика: английски, френски (англо-) и латински. Английски диалекти, говорени от местното население, са равни помежду си; те са написани от различни работи, но тъй като не се използва официалният език на английски език. Официалният език, използван в производството на парламентарните дебати в областта на образованието, е англо-. Латинска е езикът на църквата и науката.
Тъй като увеличаване на усвояването на населението на Норман англичаните проникнали в тези социални слоеве, които преди това говорим език е френски. В началото на 13 век. можете да се проследи постепенното разширяване на сферата на използване на английски език. Такъв начин, французите започнаха да вземат своите позиции. Така че, в 1258 английският крал Хенри III се обърна към народа на страната с призив на два езика - френски и английски език (Лондон) диалект. В средата на 14 век. възхода на английски език става още по-очевидна. Английски постепенно започна да се измести французите от производството и Парламента; Преподаване в училищата започва да бъде на английски език.
До края на 14 век. Английски накрая стана официален език. Последният акт, най-накрая подпечата победата на английски език над французите, е премахването през 1477 от френския език като език на обучение. От този момент има съотношение между промяна на диалект. Специалното положение на придобиване на диалекта Лондон, е включена характеристиките на различните диалекти. Въпреки това, той е в основата на Източна и Централна с едно докосване на елементите югозападните, както и други диалекти.
Лондон диалект от началото на 14 век. представени стихотворения Адам Дейви; втората половина - произведения на Джефри Чосър, Джон Gower и Джон Уиклиф. Трябва да се отбележи огромна роля произведения на Джордж. Чосър (1340-1400) в развитието на английската литература. По-важни трудове "Кентърбъри Приказки" и "легенда на добри жени", отговарят в много случаи, разпръснати в цялата страна, които несъмнено са допринесли за разпространението на писмената форма на диалект Лондон. Не по-малко важна роля, изпълнявана от превод на Библията на английски език, направен от Джордж. Уиклиф.
По време на 15-ти век. Лондон книжовен език постепенно се разпространява, измествайки местните диалекти. Като столицата на щата, Лондон е най-големият търговски център, градът на силни браншови организации; Тогава дойде хора от различни професии, от различни региони говорят различни диалекти. По този начин, на ранен етап на формиране на националния език в Лондон диалект съжителствали различна форма диалект като произношението и граматиката. Концепциите на езиковите правила не съществуват, не е традиция, която не може да се отстрани няколко варианта.
Трябва да се отбележи, че през 15. Това е период на големи промени в политическата структура на Англия. След войните на розите (1455-1485) в страната, за да се установи абсолютна монархия на династията Тюдор. Това допринесе за рязко централизация на властта и разделянето на държавния език на диалектите, които са паднали върху състоянието на оралните диалекти.
Лондон диалект като диалект на най-големия икономически, административен и политически център на страната има огромно влияние върху всички области на езика. Важна роля в това играе от въвеждането на печат. English е първият принтер, Уилям Какстън (Уилям Какстън), родом от Кент, се срещна с печатната преса в град Брюж във Фландрия. Тук, в 1475 Какстън отпечатва първата книга на английски език "The Recuyell на историите на Троя" ( «събраната историите на три"). Обратно у дома, той се отваря в Лондон Какстън печатница, а през 1477 в Англия, се появи на първата печатна книга "The Dictes и поговорки на философите" ( «Афоризми и отчет на философите").
Тъй като концепцията за стандарти не е било, Какстън не беше сигурен в правотата на езика. По отношение на правописа, той спазва традицията, произведена от книжници. Въпреки това, този правопис традиция вече не е актуална, тъй като Той не изключи възникващите разлики между правопис и произношение. Прилагането на този остарял правопис в печата, като по този начин го Какстън обезопасени.
Така, до 16. ясно обозначени със специфичното положение на диалекта Лондон като основа на зараждащия националния език, а до края на 16 век. Добавяне на национален език, може да се разглежда като пълно. По-нататък той едновременно с образуването на английската нация. Ако народен език е представен само в регионалните диалекти, на националния език nadterritorialen защото обслужващи цялата страна. Диалекти са почти не са грамотни, в писмена форма, използването на господстващо национален език. В областта на устната комуникация Национални функции език във всички обществени институции.
Учението на майчин език в училище започва в края на 16 - началото на 17 век. В тази връзка има нужда от универсален език норми. Този проблем е решен така. обади. граматици и orfoepisty. Сред най-известните orfoepistov 16. трябва да включва Харт U.Bullokara; 17. - Gill; Ch.Batlera, Ch.Kupera; 18. - Dzh.Dzhounza; 19. - Dzh.Uokera. Orfoepisty до известна степен са прекурсори за phoneticists prescientific ниво. Те се опитаха да се опише съвременното произношението от гледна точка на съотношението на буквите и звука и да даде някои препоръки. Отправната точка тук е буквата, а не винаги orfoepisty се прави разлика между букви и звуци.
През втората половина на 18 век. граматици си поставили за цел да "подобри" език, тя избавяне от излишните и го фиксират в тази форма завинаги. В съответствие с целите на граматици от онова време не само да се опише на езика, но и да има определени правила, насоки и забрани.
Сред рационалистическата учени може да се нарече R.Lauta (R.Lowth), представител на "правилността" на принципа (коректност), въз основа на логиката ( "причина"), Dzh.Edisona, Dzh.Svifta.
По време на 17-ти - 18-ти век. Английски литературни норми са развили резистентност, която се е образувала и укрепен в делата на граматици и orfoepistov, както и в редица литературни творби от този период. Книжовния език на 18-ти век. характеризира с много по-голяма степен на стандартизация и регулиране от Системата за ранно съвременен английски език на 16 - 17 век. По този начин, в края на 18-ти - началото на 19-ти век. Тя е напълно установена норма на националния език. образователната и референтен блок е създаден - граматиката и речници - което позволява на говорещия (и писател) на този език, за да изберете правилния или подходящата форма на думата в рамките на тази норма.
По този начин, ние виждаме, че на английски език е преминал дълъг път на развитие, и се развива като резултат от завоеванията на тримата и културна революция. С други думи, на английски език е докарана до Великобритания от германски племена - ъглите, саксонците и ютени; той е бил повлиян от латински, когато Англия претърпя християнизация; след това на английски беше слабо обогатен скандинавски заеми, и в крайна сметка се превръща в френскоговорящи нормани. В тази връзка, може да се цитират думите на Даниел Дефо, който е описано англичаните - «си Роман-Saxon-датско-Норман английски».
Информация за работата на "Появата и развитието на английския език"
изразявайки в средата на думата след неударена гласна в думи на френски произход. Head. Председател на ------------------------------------------------- - Разглеждане на билети на тема история на АНГЛИЙСКИ ЕЗИК И УВОД Специална филология билет номер 12 Дайте лингвистични особености "Млади Едда". Анализ на социалните условия на националния живот на Англия.
Ще американските фонетиката, а британски и австралийски изисква гел, и Африканския хрилни Южна ... (133) 9 - 16 глави на книгата «майчин език» В деветата глава, "добър и лош английски" (134-146), Брайсън обмислят литературна норма английски език. Проблемът на правилното използване и правилното използване граматичен - един от най-спорните в модерно.
на английски, български думи като polynia - polynya, Спутник - сателит, в резултат на експедициите на съветските полярни изследователи и стартирането на Спутник. В допълнение към прякото заемане на значителен брой "осакатен" се появява в английски език, което означава, думи и фрази, взети от речника на английския материал, но от вида на съответните български думи, например.
Свързани статии