Вътрешен самоуправление на етническите малцинства
1. Правата на човека като политически и идеологически проблем
Права на човека и защита на националните малцинства - един от най-важните проблеми на етно-политически науки домейн. Тя обхваща политически и правни регулатори етническа живот като юридически актове, регламентиращи национални права на личността, на националния характер на държавата, правния статут на етнически групи, норми на междуетническите взаимодействия, начини за разрешаване на етнически конфликти.
2. Право на народите на самоопределение като политическа и правна проблем
Правата, посочени в тези документи, които са взети под закрилата на всеки индивид, но човекът винаги е член на общността. Най-стабилен вид колективна човешкото съществуване е етническа общност. Благосъстоянието на хората не може да бъде пълна, ако зле екип, към която той принадлежи. По този начин, на индивидуалните права на отделни разпоредби са конюгирани с правата на колектива.
Все пак трябва да се има предвид, че формулировката на правото на самоопределение и неговото тълкуване в международното право, съществено се отличават. Фактът, че правото на самоопределение, когато тя е получила международно признание, предполага правото на независимост. Оттогава това е въпрос на народите, ще бъдат освободени от колониална зависимост. В същото време те са били формулирани в международното право и основните условия, при които една нация (народ) са имали право на самоопределение, което води до независимост: 1), ако тя е под военна окупация; 2) ако е бил в миналото, тяхната собствена държава, или е бил част от държава, различна от тази, която в момента заема; 3) ако то е ясно дефинирана териториалното пространство.
Много експерти смятат, че международната общност може да подкрепи твърдението на един народ на самоопределение, което води до независимост, изисква определени минимални условия. На първо място, хората трябва да са различни от страната на основните критерии, на преобладаващото население (етнически, езикови, културни), в допълнение, трябва да има място за различния си териториална диференциация от останалата част от населението. Ако хората разсеяни между доминиращата населението на страната, нейните изисквания за независимост рядко ще се считат за законни. Международната общност е разработил практика, че външната помощ на изискванията самоопределение трябва да бъде одобрено от Общото събрание на ООН, с две трети от гласовете. "Хора" и двусмислено отношение към тълкуването на самото понятие. Общоприето правни, социални и политически дефиниция на това понятие, в международното право не. Дискусия по този въпрос в крайна сметка се намалява до ООН до извода, че понятието "народ" трябва да се разбират не в етнически смисъл, а като символ на всички жители на определена територия. Освен това, много страни са провели и правят разлика между понятията "нация" и "малцинство". Те вярват, че международното право важи и за народите, а не на малцинствата, че терминът "народ" е приложима само за по-голямата част от населението в рамките на държавата, а оттам и правото на самоопределение се отнася само за по-голямата част. Самоопределение, разбира като независимост не е в правата на малцинствата, те трябва да намерят справедливост в границите на държавите, към които принадлежат, и поради това не трябва да се прилага към колективните и индивидуалните права на човека. По този начин, правото на народите на самоопределение е предоставянето на всеки народ да избират свободно и независимо от формата на държавността, или други начини за самостоятелно развитие, които не са насилствено задържане на всички хора, като част от държавата.
Но това трябва да се разглежда от гледна точка на неговото историческо съдържание, специфичните условия за изпълнение ще вземат под внимание интересите не само на хората, стремящи се към независимост, но също така и да живеят заедно с него народите, всички от многонационална държава, целостта и единството на нейна територия, което също е вярно.
Такъв подход към проблемите на самоопределение не са изпълнени с много етнически групи, а това създава сериозно напрежение в различни части на света. Много етнически лидери смятат, че едва под формата на правото на народите на самоопределение може да бъде собствена независима държава.
3. Вътрешният самоуправление на етническите малцинства
В България, правото на народите на самоопределение се извършва в рамките на вътрешния самоопределение и националната автономия. Има три форми на автономия: нацията и държавата (Република България), Националната-териториална (автономни региони и региона) и национално - културен. Последният наскоро бе създаден като начин за приватизация на етническата фактор.
В съответствие с изискванията на Закона за България "На национално-културната автономия", то се приема като форма на национално и културно самоопределение, което е обществено сдружение на българските граждани, които се идентифицират с някои етнически общности, въз основа на тяхното доброволно самоорганизация, за да се самостоятелно способства за запазването на идентичността, развитието език, образование, национална култура (чл. 1).
Според някои експерти, Закона "На национално-културната автономия" не е без недостатъци. Но дори и в този си вид тя "представлява пробив в посока на освобождението на хората от грижите на държавата, които вече могат да поемат отговорност за възраждането на националния език и култура."
Национално-културна автономия като форма на вътрешно самоопределение не обхваща проблема с правата на малцинствата в пълен размер. Особено сред специалисти по международно право не съществува универсална дефиниция на термина "малцинство". Оживена дискусия по този въпрос в рамките на ООН не е била успешна.
Многократните опити са правени да даде смислен отговор на това понятие, но всички те се провалили. Сложността на етнически и демографски и етно-политически българска структура води до факта, че много от българския народ, който, в зависимост от техния размер, би могло да се дължи на етническите (национални) малцинства са политически доминираща в тяхното национално-държавна и национална-териториални единици, които очевидно не е в съответствие с международния подход към проблема. В допълнение, степента на междуетническия и междукултурния интеграция в България, нивото на етническото разнообразие преселване на жителите му е толкова висока, че се подчертае етническите малцинства е въпрос на много проблематично.
В тази декларация в Sec. 4. Чл. 8 ясно посочва, че нищо в неговите разпоредби може да се тълкува като разрешаване на дейност в противоречие с целите и принципите на Организацията на обединените нации, включително и суверенно равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите. В съответствие с установената практика, Декларацията на ООН не е официално обвързващ документ, но се надяваме, че с течение на времето, на Декларацията ще бъде заменен от съответната конвенция, която налага на държавите-членки на правното задължение.
Свързани статии