Сегашната Con проституция България определя местната власт като един от елементите на конституционно установения ред, като независима форма на управление от хората, принадлежащи към него. Местното самоуправление в рамките на собствените си сили и нейните агенции, не са включени в системата на държавните органи. Държавата представлява държавната власт и местното самоуправление - публично. Увеличаване на правата на местните правителства на власт проявява в това, че техните решения са задължителни.
Нормативни юридически актове на местно самоуправление органи вече са потвърдени от независими, независими от правителството, но подчинени на Конституцията на Република България и правото на системата на български език, издаден от общинските съвети старейшините самоуправляващи се територии - градски и селски селища, както и пряко от * население (1) ,
Нормативните актове са решенията на ръководителите на общини, области, градове, села и селища, специална зона, затворени териториални образувания. Всички те се установят задължителни правила за поведение (върховенство на закона) за населението на местните звена на държавни институции, институции и организации, които работят в тези области, както и един или друг начин отразява многообразието от методи, техники, форми, които организират и продължава да се развива местното самоуправление в България ,
В резултат на това ниво на правна уредба може да се характеризира като конструкция от многослоен формира от конституционните норми, норми на федерални закони, закони на републики, територии, региони, федерални градове, грамотите и други документи, приети на общинско ниво, включително и двата регламента, посветени специално на местните местната власт и секторни законови разпоредби, които са само частично засегнатите общински отношения (норми на избирателния закон, данъчно право РАБОТА И др.). Такова регулиране разнообразие е предназначена за оптимизиране на системата на местното самоуправление, като се отчита много държавата, местните, частни интереси, за да го създаде рамка, в която институцията на властта ще бъде ефективен и безопасен за обществото, така и на правата и свободите на индивида.
Съгласно чл. 6 наречен Закон управлявана от общините са местни въпроси, както и някои държавни сили, които могат да бъдат предоставени на местните власти.
Списъкът, за съжаление, не се изясни по какъв местните проблеми са различни от въпросите от национално значение, коя от следните в тази статия първоначално е бил включен в компетентността на местното самоуправление, както и какви въпроси са държавни правомощия, възложени на местните власти по силата на определени обстоятелства.
По този начин, за по-нататъшно разграничаване на правомощията на местното самоуправление предлага да се отпуснат на следните критерии:
- (Въпроси от компетентността на местните власти, следва да се отнася предимно интересите на населението на съответната административно-териториална единица;
- въпроси да бъдат разгледани от местните власти, трябва да бъде основен елемент от ежедневния живот на населението (жилища, градски транспорт, обществени услуги, и т.н.);
- решаването на тези въпроси може да се извършва само на мястото на пребиваване на гражданите, когато са изпълнени необходимите условия и механизми, създадени за тази цел;
- Изпълнение с лице задачи на местната власт изисква връзка с обществената компонент под формата на териториалното общественото самоуправление и други социални групи от населението;
- Важен фактор е способността на населението да наблюдава изпълнението и оценката на резултатите обективно да се справят с тези проблеми.
Тези критерии могат да бъдат използвани за класификация на въпросите на управлението на местно и национално значение, ако тяхната задача не е предвидено от закона * (3).
На тези въпроси на общинско ниво са публикувани-закони и разпоредби, които могат да бъдат разделени в четири групи, които са изброени в низходящ ред на йерархична позиция в подсистемата на нормативни правни актове на местното самоуправление (съответно от първата група (това е най-високото ниво в йерархията):
- устав на общини (области, градове, квартали в градове, градове, села и други административно-териториалните единици;
- нормативните правни актове на избран представител и изпълнителните органи на местното самоуправление, както и други представители на местните власти;
- нормативните правни актове на ръководителите на общински формации;
- нормативните правни актове на други длъжностни лица, определени от представителния орган на местната власт или на ръководителя на общината.
Така че, Хартата на общината - е най-комплексния характер на документа, който най-добре отразява правното състояние на общините. Хартата има комплексно правно естество. От една страна това е нормативната уредба на местния характер на деянието в качеството си на такъв:
- е създаден на базата на федерално и регионално законодателство и не трябва да го противоречат;
- Тя работи само на територията на общината.
От друга страна, той е:
- документ от по-висока правна сила на територията;
- Всички останали общински правни актове, приети въз основа на нея и в нейното изпълнение;
- всички останали актове, не мога да го противоречат, в противен случай те трябва да бъдат обявени за нищожни. Общински харта е приета с референдум или население пряко избран представителен орган на местното самоуправление и премина държавна регистрация или съдебни органи, или в най-високата законодателен орган на Федерацията.
В научната литература изрази мнение, че регулаторните правните актове на местното самоуправление трябва да:
- отговарят на изискванията на принципа на правовата държава по форма и съдържание;
- да бъдат публикувани в рамките на компетенциите на съответната местна власт за провеждане на съответната община;
- в случаите, предвидени от закона, при спазване на държавна регистрация (например задължителна държавна регистрация подлежи на наредби на общините);
- публикуван (публикуван) за обществеността;
- приведени в съответствие с актовете (решения), издадени от публичните органи и местното самоуправление * (4).
Въпреки това, спазването на тези изисквания, от теоретична гледна точка, необходимо и достатъчно за да се гарантира легитимността на формула подзаконовите нормативни актове от местно значение, е сложно на практика. Причината за това е, че сегашната българското законодателство не определя с достатъчна яснота и недвусмислена ролята и статута на местната власт в държавната система, както и бази на взаимодействие на държавните органи и местните власти. Считано от днес, също са спорни проблеми от естеството на местни публични органи, включително и двете държавната власт и местното самоуправление, на критериите за разграничаване на държавата и местните власти, не ограничава правата на върховните органи на изпълнителната власт в областта на формиране на общински органи.
Както бе споменато по-горе, в съответствие с чл. 12 България Конституция признава и гарантира местното самоуправление в България; местното самоуправление в рамките на собствените им правомощия; местните власти, не са включени в системата на държавните органи.
Разработване на разпоредбата, свързана с основите на конституционната система на България, българската конституция постановява, че местното самоуправление в България осигурява независимо решение население от местни въпроси (чл. 1, чл. 130), включително и на самоопределението на населението на структурите на местната власт (ал. 1, чл. 131), изпълнението на граждани на местната власт, както пряко, така и чрез избираем и други местни власти (гл. 2, чл. 130). Член 133 от Конституцията на Република България в броя на гаранции на местната власт, наречени забрана за ограничаване правата на местното самоуправление, залегнали в Конституцията на Република България и федерални закони.
В съответствие с чл. 131 от Конституцията на България местната власт осъществява в градските и селските населени места и в други територии, като се вземат предвид исторически и други местни традиции.
По смисъла на чл. 131 (з. 1) в своята връзка с чл. 12 и 130 (гл. 1) от Конституцията на България, градски и селски общини като такива са предназначени за решаване на въпроси от местно значение, което може да бъде решен в съответствие с формирането на собствената си, на своя собствена отговорност, но не и на въпросите, които по същество трябва да бъдат разгледани от публичните власти.
Определяне на нивото, на което са общини, т.е. че то допринася колкото е възможно сближаване на местно самоуправление на населението и се оставя да се справи с пълната гама от въпроси от местно значение, да бъдат прехвърлени към юрисдикцията на местната власт, и в същото време, не би попречило на разрешаването на въпроси, които излизат извън тези граници и по същество във връзка с правомощията на държавните органи, може да е различна и зависи от характеристиките на различните региони в България.
Установяване на общи принципи на организация на местното самоуправление в съответствие с чл. 72 (п. "N" гл. 1) Състав на България се прилага едновременно България и нейните участници. Според съвместната компетентност, издадено от федерални закони и в съответствие с тях закони и други нормативни актове на юридически субекти на България (чл. 2, чл. 76 от Конституцията).
Въпреки това, законодателни инициативи в тази област, за съжаление, не са свързани с разделението на властите на местните власти в задължителните и избираемите, както се прави в някои чужди страни, като Финландия. Задължителни правомощия, установени от законите, и те не могат да бъдат изоставени, защото чрез тези пълномощия са изпълнени жизнените потребности на населението на дадена територия. Състоянието обикновено се определят минимални стандарти на базата на тези функции, обществени услуги, мониторинг на тяхното изпълнение, като по този начин се гарантира степен на защита на населението в случай на повреда на действието или бездействието на местните власти. По избор като част от орган, в рамките на компетенциите на местните власти, извършва на доброволни начала и не обикновено е инсталиран на върха, и се разработва по земята. Тези въпроси, на изключителната компетентност на местната власт трябва да се регулират предимно от нормативни правни актове на местното самоуправление, които могат да бъдат считани за една от подсистемите, включени в българската правна система.
Необходимо е разделението на обществото и държавата, но в същото време да се гарантира правилното функциониране на обществото, без правителствена помощ. Липсата на ясна представа за характера, целите и задачите на местната власт може да доведе до нарушаване на законните права и интереси на общините и телата им, за да се гарантира, че те ще бъдат асимилирани от държавата. За да се избегнат тези последствия, ако се съсредоточат върху ранното развитие на теоретични въпроси на концепцията за федералното законодателство в областта на местното самоуправление, които биха намерили решение идентифицираните проблеми. От друга страна, това би било положително влияние върху последователността и съгласуваността на нормативните правни актове на местното самоуправление, предназначени да бъде основен принцип на формиране на реални отношения самостоятелно управление, като се вземат предвид нуждите и особеностите на общините.
VN Yatsenko,
Съдия на Федерална Арбитражния съд
Северна федерален окръг
кандидат JURID. науки
* (1) А. Мицкевич Източници (форми на изразяване) на българското законодателство. Исторически и теоретични есе // закон: творчество и интерпретация. S. 35-36.
Свързани статии