Когато вратата се отвори и на прага се появи на Дийн. Сърцето му биеше толкова силно, че е готов да скочи. Той се втурна към нея, за да я прегърне, но не можех да взема една стъпка: краката му няма да му се подчиняват, както ако те бяха схванат.

Тя се втурна към него и го прегърна със слава:
- Fawn're върна! И той почувства, като че тялото й се отпусна и започна да се стигне надолу, той загуби главата си за момент, а след това го хвана, не позволява да падне, вдигна ръце и внимателно положи на дивана.

Ран в кухнята, грабна кухненски кърпи, тя се намокри, докоснете и чрез натискане леко се втурнаха към дивана. Разкопча блузата на Дина няколко бутона, поставете кърпа към гърдите си.

Той направи всичко това с такава изумителна скорост и изглежда една мисъл, с подсъзнанието на действията му, че ако той е бил принуден да ги повтарям отново, той не може да го направи с такава скорост и прецизност, тъй като по това време тя беше изпратена от страха от неизвестното че с нея? Ако тя умре? Той е просто, че тя е спечелила, а сега, ако тя умре, той може да го загуби?!

Когато тя изпъшка и отвори очи, той е радостта от небето.

- Дина, скъпа, как си ме уплаши!
- Fawn, не трябва да излизат повече от мен - каза тя материалите по делото, като ставах и опасваща врата му с ръцете си - не си отивай!

- Дийн! Любовта ми, аз няма да те оставя, ще бъде с вас винаги, дори до смърт, - каза той. Но не ми се обади фауна. Fawn беше в неговия свят, а аз съм тук с вас, и сега съм обратно Дмитри, тъй като тя винаги е била.

И той размишляваше в себе си: - "Сега не е моментът да й каже, както бях обещал фауна. Ние трябва да чакаме!

Ако все още си мисли, че съм Fawn.

От тази работа писмена 2 мнения. Това показва тук миналата, а останалата част - Пълен списък.