Добавянето на 2 Лет. 36 сек. Манасия молитва:
В 2 Лет. 33: 12-13 четем: "Господ донесе командири на асирийския цар, който хванаха Манасия ... и го във Вавилон. И в скръб, той се помоли на лицето на Господа ... и се моли за него, и той послуша го и чул молбата му. " В същия раздел още през 18-19 STT. да се чете: "Останалата част от дела на Манасия и молитвата му към неговия Бог ... са в регистрите на Израилевите царе. И молитвата му, и че Бог послуша него ... Hozaya записан в книгата "(т.е.. Д. Виждащите). От тези показания Няма съмнение, че Манасия затворник е "молитва", която е запазена до момента на Хрониките на писателя в две исторически паметници: Израилевите царе и записи на гледачите. Най-вече добре известен еврейски свещен текст на Стария Завет, тази молитва не е запазена. Но в превода LXX на устни преводачи за Codex Alexandrinus на латиница (с изключение на езика на древните и италианския превод на Ieronimovskogo) в sirskom, етиопски и арабски преводи на химна със запазена надпис на "Молитвата на Манасия, цар на евреите." Въз основа на тясно взаимно сходството на химна във всички тези преводи, учените признават единството на оригинала във всички преводи и по този начин признават оригиналния гръцки текст на превода LXX. В неговите качества признава, че тази "молитва" и съставен на гръцки език, и поради това не може да принадлежи на Манасия и над potsitovannye Библейските доказателства служи само като претекст за неговата подготовка и включване в библейските списъците на LXX превод и Вулгата, и от тях в нашия славянски и преводи на български език.
За произхода на разглежданите отговори на молитвите вече дадени по-горе, но само негативни, въпреки единодушното: тя принадлежи на Манасия. Що се отнася до положителния: кога и кой го е направил, тук пълен с напрежение и хипотетично. Споменаването на тази молитва са само Апостолските резолюции (2, 22), и когато то е напълно пропуска. Но този паметник, в настояща форма, не се смята за паметник на раннохристиянската литература: IV-VI век. не по-рано от Александрийската превода на Кодекса за LXX, където тя съществува. Така че, в IV и V век. от R.X. Тази молитва е било. Но всички изследователи, дори остро критичен посока (напр. Диван), признават предхристиянската произхода на него. Кредитира с най-много ерата на Макавеите и палестинския евреин, който говори свободно гръцки, и го виждам като отражение на чувствата на вярващите евреи, ерата на Макавеи. Но, разбира се, това е само един прост предположение, изводите от които се срещнахме доста, и в Общото въведение и насаме. А поради това, че няма да настоява за това. Само се съмнявам, еврейския произход на молитва, облечени чисто еврейски характер на становищата за Господа и "патриарси". Кристиан сотериологията и универсализъм не е тук. Повече от това не можем да кажем нищо.
Молитва текст запазена в малък брой сайтове. На гръцки Александрия само един код и turitsenskoy псалтир (№ 262 в Парсън). Латински превод на своя неизвестен произход, и е различна от Италия и от Ieronimovskogo преводи. Sirsky превод се съхранява в два списъка с Chronicles и преведен Апостолските конституции. Етиопски в превода на Псалмите и Апостолските конституции. Арабски превод Апостолските конституции.
Трябва да се отбележи, че молитвата в паметниците и публикациите заема различно място. The Codex Alexandrinus, turitsenskoy етиопски псалтир и превода, и на Александрия, и Кодекса на изданието на превода LXX Москва, тя се поставя след Псалмите сред "песента" (8-ми песен); изброява древен римски превод на славянски руски и трансфери се поставят в 36 гл. Хрониките 2; в Вулгата в края на Библията сред апокрифите.