Владимир Маяковски е казал за себе си: "Аз съм поет. И това е интересно. " По мое мнение, това е и до днес си остава най-оригиналните творци и новатори. Маяковски влезе в руската революция от поезията като певец, като предвестник на нови обществени отношения. Стихотворенията му са за най-голяма тежест са патриотични в природата. Лирическият герой на Маяковски - гражданин, който се стреми към по-добро бъдеще. Те не приемат безразличието и бездействието.
Що се отнася до любовта, нещо общо с това чувство на поет частност. Маяковски, каза, че любовта - винаги страда. Така например, в поемата "За всички" поетът разказва за последните чувства, емоционални преживявания на лирични, които искрено вярват, любим:
Silly комедия, спира да тече!
Лирична герой, по мое мнение, е романтична в чувствата си. Но разочарованието и вътрешно страдание го прави жесток и циничен. Болката на душата е толкова силна, че Маяковски престава да вярва в земна любов:
душата, не се губи,
и в сърцето на подигравка го плюе!
В бъдеще, работата на Маяковски - в поемата си "Писмо за същността на любовта" - идеята за съзидателната сила на любовта-конкурса със света otlilas известната строфа:
ревнува от Коперник,
отколкото съпругът на Мария Иванов,
тежка категория -
където и да избяга б.
Дайте по-долу краен вик
Горчивина недоволни оплаквания.
Това усещане е толкова силна, че лирическият герой не вижда без любим човек смисъл на живота и красотата на света:
Освен любовта си,
И аз не знам къде си и с кого.
В чувството му за лиричен герой - един обикновен човек, а аз не съм поет. Преди любовта всички хора са равни: силни и уязвими по същото време. Дори и изкуството не е в състояние да запишете герой от психически тормоз. Само мисълта, че любимият щастлив, въпреки че не се намира в непосредствена близост до него, да направи живота смислен лиричен, че има смисъл.
Струва ми се, че любовта поезията на Маяковски не може да се сравни с любовта поезията на други поети, защото той има своя собствена специална, чувство на проблема. Любовта, в зависимост от Маяковски, може да бъде само в един идеален свят, но в днешния дисхармония, където има само преследването на материала, не е така. Но човешката душа като проява на идеалния свят, все пак ще тече до това чувство.
Свързани статии