ПредишенСледващото

Промяна на шрифта - +

Той се намръщи и се представи нещастен. Майката отново го повика. Той извика към нея, за да го себе си. За момент настъпи тишина, и имаше майка в червено престилка, бродирани с черен конец. В ръцете си държеше дълъг нож.

- Ако ти се обадя на родителите, а след това да бъде кротък, мила моя, да стане и да отида при него! - Тя каза, че е изненадващо дори глас, като че ли да се каже, че утре, в съответствие с прогнозите за времето, се очаква студове, следователно, Рори, че е желателно да се облечете в плетена шапка и тръгна с глава откри.

Майката беше спокойно, но очите й блестяха от гняв, смятат, че тя едва успя да съдържа гнева си. Рори мълчеше, очевидно възнамеряват да се оттеглят отново, някъде далеч, и майката на половин тон повиши глас:

- Чу ли какво казах? - ноздрите й, конусни, като кон, усещайки пожар в прерията.

- Какви са родителите? - неясен, сякаш беше пиян, тихо измърмори Рори.

- Какво? - рязко каза Саманта, а лицето й за миг отразява недоумение.

- Аз нямам родители! - само смътно каза Рори. Струваше ми се, че той изгаря езика или зъбите си, разбити от ръба на раната втрива върху езика.

- Какво-о? - Подадох Саманта. Тя се обърна лилаво, дива коса махна, сякаш събуден от змия на главата на Медуза Горгона. - Какво каза, глупости? Какво каза? Повторете! Чуваш ли, повторете това, което току-що каза, копеле!

Очевидно е, че майката не забеляза, като нож пред него. Ана, която седеше отстрани на нея съжаление, че тя го имам в главата си, за да направите кръстословица в този момент. Рори седеше кротко, сякаш беше видял ядосан жената с голям нож на телевизионния екран, а не пред него.

- Аз нямам родители! - повтори той. - Знаете ли искаш да се повтори? - Той погледна към Саманта безизразно поглед.

Тя беше изненадана за миг, след което звънна стаята й крещи:

- Как смееш да говориш с мен в този тон. Как се говори този език се завърта. Filth, боклук! Wit, което е трябвало да бъде предаден на смърт веднага след раждането! Trash такъв, това не е ... мен ... в лицето! Копеле, ние ви хранят! НИЕ СМЕ! И не на приятелите ви и младите курви!

- Аз нямам ... гадже - тихо каза Рори.

Но жената не е вероятно да го чуя, защото на писъците.

- Ние ви повдигнат, облечени и нахранени! Вие живеете в нашата къща и ...

- в дома си? - Попитах Рори и ... Невероятно, Анна видя усмивката на лицето си глупак.

- ... в края на краищата това, смея да твърдя, че нямат родители! Ти си ... - Саманта се поколеба, тя най-накрая забелязали, че синът й се усмихва и да го погледне, просто за да избухна в смях и не оцелее. Това откритие го е еквивалентно действие, както ако хвърлени в бушуващите пламъци на няколко барела бензин прави. - копеле! О, копеле! Ще те убия! - изкрещя госпожа Тревър.

Анна, всички чувства студ с ужас, сви на топка, уверени, че сега става свидетел на това как майка й заколи брат си. Момиче и не мисли за това как да се хвърлят на майката, и изтръгне от нея ножа. Тя не е имала силата, и му обрив акт, той може да се увеличи само броя на трупове.

- Копеле! - Саманта плюе думи като картечница - куршума. - Копеле! Кучко! Ще те убия! Копеле! Scum! Ненаситната създание! - Тя беше близо до седи в син стол. - Аз казвам, не е нужно родителите? Не, ти кажа? Oo-OO OO-, копеле! И аз нямам син! Беше никога, никога, никога, никога, никога не го от мен не бих ...

Рори стана и се оказа нож един инч от корема му.

Свързани статии

Подкрепете проекта - споделете линка, благодаря!