Текстове: The Observer
На тихо езеро, тя обичаше да ходи,
Зад нея гледах от дъба всеки ден.
Почувствах го в сърцето си, че има нещо,
И това е всеки ден става все по-силен.
И нищо на света не беше чудесна,
Как да се насладите й любов и копнеж.
И да се крие зад зеленина тихо слушат песните й,
И понякога малко припяват нежно.
- О, какво смешно и наивно момче.
Мисля, че не го забелязва.
- Колко мило, че е.
- В крайна сметка, той обича да знам точно.
- От ума ми донесе.
- Защо се криеш за?
- Птиците летят в небето,
Opavshii зелен лист плава по вода,
И аз все още не знам коя е тя при Дъба всеки ден пее.
И дървото е все по-близо,
Поляна цветя се виеха венец.
И с пръст във водата е изведени букви,
Нито дума не можеше да разбере за съжаление.
Но изведнъж имаше криза, и напукана моите кучки,
И с него, аз паднах в една локва в същия момент.
Почти удавил, пиян на всички води живот.
Плувах по някакъв начин, седна на един камък и увехнали.
- О, какво смешно и наивно момче.
Мисля, че не го забелязва.
- Колко мило, че е.
- В крайна сметка, той обича да знам точно.
- От ума ми донесе.
- Защо се криеш за?
- Птиците летят в небето,
Opavshii зелен лист плава по вода,
И аз все още не знам коя е тя при Дъба всеки ден пее.
Но с гърба ми, тя излетя вода я лилия,
Сложих на луксозен му коса
И по лицето видях сладка усмивка,
Какво мога да кажа, аз се усмихна.
- О, какво смешно и наивно момче.
Мисля, че не го забелязва.
- Колко мило, че е.
- В крайна сметка, той обича да знам точно.
- От ума ми донесе.
- Защо се криеш за?
- Птиците летят в небето,
Opavshii зелен лист плава по вода,
И аз все още не знам коя е тя при Дъба всеки ден пее.
Свързани статии