Моята котка Alf, който е на осем години, обича да седи на вашия монитор. Поглеждайки точно над екрана и да се срещнат със зелени очи. Старс, аз съм там пиша. Звук клавиши явно го дразни.
- Какво гледаш? - го попита понякога - бих му каже нещо, да се говори, пихме по бира.
А той просто мърмори нещо като котка и се е обърнал. Събудих се през нощта, защото някой дърпа ръката ми. Бавно отвори очите си и да видим огромния очи Алфа.
- Че dryhnesh? Хайде хайде, хайде да отидем до покрива.
Аз веднага скочи и се втренчи в него. Тръпки по гръбнака. Такъв голям Шаги и да говори. За момент изглеждаше един друг в очите, а след това изведнъж, коварно, със замах, той ме удари с лапа в слабините. Ужасна болка се преви, но уточни, мозък.
- Какво си ти, ohrenel доста kotyara скъсана?!
- О! Най-накрая се събуди! - изръмжа той по-скоро - и не забравяйте, Господарю, ти скъса ме заковат топките миналия петък, когато buhoy беше? Аз също не е наранен.
- Така че аз се шегувам!
- Аз също се пошегува. - каза той и се усмихна лукаво, - нека да се облече, аз съм готов.
И имаше един огромен червен език енергично ближе козината си. Аз бързо се облякох и затвори вратата с ключ апартаменти, и ние започнахме да се изкачи нагоре по стълбите към входа. Тъмнината е ужасно, аз постоянно се намира някъде и нещо дойде. Само Alf вървеше много добре и уверено.
- Отвори капака! - нареди той - Васка, кучко, пиян с трета апартамент дупка точкуване шперплат. Месец вече на покрива не е било. И за нас, котките не могат да се извършват без покрив.
- Ела при мен, Учителю, merznesh, най-вероятно.
Alf мощен лапа ме притисна към нея. Топла, мека вълна веднъж затопля. Седяхме в една прегръдка на миришещ битум покрив и поздрави зората. Той тихо и сладко мърка и да си очите на хоризонта. И сега, проблясък на златни лъчи. Едно, две, и слънцето е бавно и тромаво ставам към хоризонта. Страхотно! Веднага птици свиреха. Някъде в дъното на трамвая дрезгаво. Градът оживяха пред очите ни. Четиридесет и бодро излезе от ъгъла на тротоара, гледайки подозрително нас.
- Виждате ли, приятелю, но си струва да се живее! - приказка Alf и ме потупа по рамото.
Събудих се, защото Alf леко надраскване главата ми. Отново дойде нощта и легна на възглавницата над главата ми. Усмихнах се и си спомни съня и погали ушите му.
- Хайде, мърморко, давам ти да пият мляко!
На същия ден Скъсах щита, който се качва котка дупка в покрива. Котките трябва да се случи на покрива.
Свързани статии