Ключови думи: съпоставителното езикознание, интерференция, превод, език на системата, сравнителен анализ, ритъм, функционална граматика, концепция, идея, визия, понятийни
Предмет на изследване е език система от китайски и руски език, като обект на изследването послужи като контрастни различията си. Авторът изследва влиянието намеса на руския език в китайски. В съпоставителното езикознание повечето проучвания в района са на базата на анализа на граматическите категории руски като чужд език. Въпреки това, някои изучава феномена на грешка в контрастни лингвистиката, в резултат на структурни и функционални различия в езиковите системи на езика в контакт; като нарушение на нормативен език в устна и писмена реч изказвания в китайския език в светлината на понятията език като процес. Въз основа на този проблем, авторът разкрива не само разнообразието на фонетични и морфологични категории, но определя типология на грешките в продукта (възприемането на) писмен език в динамиката на дискурсивна внедряване.
С. Xu, описваща причините за грешки в изследването на китайския език, обръща внимание на езиковото компонент, както в ритъма на "Ритъм на китайски думи и български езици са отличителните черти на произношение, българските студенти често прехвърлят на правилата произношение на български език в китайски. В две срички думи китайски една сричка те произнеса дълга и с акцент, а друг - бързо и намалява, като по този начин се нарушава хармонията на звук и ритъм на думи равностойност срички. Например: pínqióng - лошо; jūnshì - военното дело; zhùsuŏ - жилища; Guangbo - радио: независимо от броя на гласните в крайната дължина на звукови сричките в думите на едни и същи данни ритъм. Такива фонетични грешки се дължат на недостатъчната дължина български сричка произношение изучаването на китайски език, което прави невъзможно сричка изказване с желания тон прави "[8, стр. 142].
Гледните точки на съвременните лингвисти върху характеристиките на превод и езикови различия на китайски и български езици са спорен характер, отразявайки главно формалните структурните характеристики на граматическата структура на частите на речта. За разлика от българския език, в китайската граматичен смисъл на думата не се изразява с морфологична позиция и с употребата на предлозите, спомагателни глаголи и друг ред на думите в изречението. Например, морфема "джи" се счита от изследователите като извинение (tszetszy) и като съюз (lyantsy). Yuen жън носи концепцията си за "китайски Лингвистите често се наричат ди или Zhi претексти (tszetsy). Въпреки това, предлога в предлог стои и морфема Чие не е свързана със стойността на "стои пред" или "застане зад". " Изследователят подчертава, че предлог е кратък, стои предлог предложен допълнение, едновременно лингвист е съгласен, че морфема Жи се нарече преструвки.
Въз основа на всички тези формулират основните изводи:
2. Оформени езикови умения в родния език непрекъснато се прехвърлят към нов език материал и актуализират в речта. В този случай, на майчиния език се превръща в подкрепа на изучаването на чужд език, в същото време той е майчин език може да доведе до грешка възниква, на всяко ниво на генерирането на вербално изразяване.
3. Системите за сблъсък, учител език китайски и български е длъжен да възстанови модели на родния език на ученици. Студентите, които изучават чужд език, често правят типологични грешки, дължащи се на смущения. Такива грешки са стабилни; случайни грешки се дължат на недостатъчно добив образователни материали.
Свързани статии