-I днес и се измива и се подготвят вечеря - каза тя и се насочи към рекичката.
Хайде, - каза Михаил ухили и заби вила в купа сено. Той започна подсвиркваше весело песен.
Половин час по-късно Мара вихрушка отлетя в къщата.
-Look това! - Тя му показа ръцете си. Пръстите и ръцете са били покрити с черен цвят. - Аз съм триене сапун. Дебел. Компилирано пясък. Как иначе може да отмие това?
Дали боята от черупката.
-Не искам да кажа, че е невъзможно да се измие?
Сините й очи се взираха в него.
- И знаеш ли какво ще бъде?
Той се усмихна леко и заби вила в купа сено.
- Защо не ми каза?
Майкъл се облегна на неговата вила. - Ти не попита.
Ръцете й се свиха в юмруци, зачервено лице с гняв. Тя вече не изглежда безразличен и арогантен. Той добави, дърва за огъня, който вече е в ход. - Ядки, за да бъдат почистени от обвивката и да изсъхне, а след това да ги разшири дейността си в торби. Ти и аз ще ги има в дългите вечери през зимата.
Той видя цвета втурнаха към лицето й; тя е готова да се взривят.
- Вие това целенасочено!
Буря от чувства, натрупани в него е готова да избухне, затова той предпочете да запази мълчание.
устните на Майкъл виеха в суха усмивка.
- Знаеш ли, Мара, ако наистина искаше
се върне в рая, ти щеше да го направи много отдавна.
Тя се изчерви, и тя се влага само в яростта си. Тя не можеше да си спомни, когато тя се изчерви последен път.
- Защо всичко това? - попита тя с нетърпение. - Бил съм
Съм изпълнил всичките си пари!
Той заби вила в купа сено. - Не искаш ли да се полу-чил до сега, госпожо. Нищо не струва. Кръв се втурнаха към главата й.
Търпението Майкъл скъса. Той я хвана и се обърна към него.
- Защо си мърмори под носа си, Мара! Хайде! казвам
ме в лицето. Покажете истинската си чувства!
Тя се отдръпна. Проклинам изля от устата й като рог на изобилието. Тя знаеше, че много от тях. Виждайки колко го разгневи, тя вдигна глава леко предизвикателство.
- Хайде, ме удари! Може би това ще ви помогне да се превърне в човек!
- Това не е като, но мисля, че това, което искаш? За да ви победи? - Кръвта му кипеше, а вече губи контрол над себе си, той беше готов е на път да отговори на призива й. Той се тресеше от ярост и гняв. - Защото това е всичко, което знам. И тъй като не искате вашата идиотска упоритост да се знае, че има нещо друго на света!
Не ме карай да се смея! Мислиш ли, че си различен от останалите? Аз заминавам. Аз ви се отплатя за всичко - ежечасно. Изпълних си злато!
-Chush! Бягаш, защото те е страх. Защото ти харесва тук.
Тя се обърна, за да го удари, но той я хвана за ръката. Тя замахна отново, той сграбчи китката й.
- И накрая, аз поех вниманието! - Той пусна
ръката й. - Най-малко сега ме гледаш,
но не чрез мен.
Ангел се обърна и тръгна бързо през градината. Влизайки в къщата, тя затвори вратата. Майкъл Очаква се, че в момента на прозореца лети столове, но нищо не се е случило.
Сърцето му биеше силно. Той си пое дълбоко дъх и прокара ръка през косата си. Сега започваме открита война. Е, така да бъде. Той все още е по-добре, отколкото си безразличие. Е мислят малко, той отново подвижни триони за работа.
Когато се върна в къщата, Мара изглеждаше спокоен. Тя го погледна и се усмихна сладко усмивка, налагане му дълбока чиния. Сол в тази супа Оказа достатъчно, за да го мариновайте жив лосове. Кифлички скръцна със пясък, и когато той погледна към кафето си, той видя, че в димяща чаша плаващ муха. Засмя, той хвърли кафето на вратата. Какво друго е в магазина за него?
- Защо да не говорим за това, което наистина
наистина притеснен за?
Ангел сложи ръце на масата.
- Искам да кажа само едно нещо. Аз няма да остана с теб
завинаги. - Той я погледна с отвратителен, puz-
zling усмивка, която тя искаше да се сложи на гърне си
главата. - Няма да остана - отново повтори тя.
- Ние ще живеем само от ден на ден, lyubi-
на месец май. - Като се изключва рафт консервата с боб, той започна да яде. В своята
очи горяха от гняв. Той седна на масата, довършваше
студена вечеря.
Тя го погледна.
-Аз не принадлежи на вас, и вие го знаете.
Къде мислиш, че ти е мястото? В публичен дом?
-Това избера, нали?
Ти дори не си знаете, че имате избор. Смятате ли, че има само един път, и то води право към ада-ком.
Знам, че това, което искам.
-И не ми каза?
- Искам да се махна от тук! - Тя стана и излезе на
двор - беше й чувство на неудовлетвореност и гняв е твърде голям. тя
Вече не можех да го видя.
Майкъл постави банката и стоеше на вратата и се облегна на рамката на вратата.
Знам, но аз не мисля, че животът ми е свързан по някакъв начин с вашата. - Като чул това, той се ухили, но не и забавно. Тя се обърна и го погледна. Очите й блестяха. - Какво имаше предвид, когато каза, че го иска?
За известно време, Майкъл мълчаливо обмисляше отговора. Той си помисли за това дали той ще бъде в състояние да убеди. Аз ще намеря думи да го обясня?
- Искам да ме обичаш, - каза той и
Видях самодоволна усмивка на лицето си. - Искам да се доверите
ме достатъчно, за да позволи на себе си да обича, и аз искам
да останеш с мен, и бихме могли да изградим живота
заедно. Това е, което искам.
От своята искреност на гнева й утихна.
- Господине, не разбирате, че това
това е невъзможно?
-Ти дори не мога да си представя кой съм, с изключение на това, че сте си идея!
-Then ми каже.
Свързани статии