Какво се е променило? Каква ще бъде продължителността на почивка.
Тези и други въпроси в последните дни, все повече и повече, за които чуваме от граждани.
За да започнете, нека Бързам да успокоя - големи промени няма да се случи.
В заключение бих искал да отбележа, че нашата трудовото законодателство в крайна сметка може да се промени, но промените работниците си надолу гарантира правото да напусне след параметрите, определени в Конвенцията, ще бъде невъзможно.
Послепис За улеснение по-долу пълния текст на Конвенция на МОТ номер 132 "платен отпуск".
По отношение на новите назначения.
Международната организация на труда
Конвенция 132 N
Платен отпуск
(Преработен през 1970 г.)
Генералната конференция на Международната организация на труда,
Като реши да приеме различни предложения по отношение на платен отпуск, което е четвъртата точка в дневния ред на сесията,
След като установи, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
Разпоредбите на Конвенцията се извършват от националното право, доколкото те не се извършват в противен случай се прилагат ефективно с помощта на колективните трудови договори, арбитражните решения, съдебни решения или официални органи за установяване на заплатите или по някакъв друг начин, който съответства на практиките на страната с оглед на съществуващия условия.
1. Конвенцията се прилага за всички заети лица, с изключение на морските лица.
1. Всяко лице, за които се прилага тази конвенция има право на платен годишен отпуск, определен минимална дължина.
2. Всяка държава, която ратифицира конвенцията, което показва продължителността на отпуска в декларация, приложена към ратификацията му.
3. Оставете в никакъв случай не може да бъде по-малко от три работни седмици в продължение на една година работа.
4. Всяка държава, която е ратифицирала тази конвенция, може впоследствие, нова декларация да уведоми генералния директор на Международното бюро на труда, които той определя по-дълга почивка от това, което беше посочено по ратификация.
1. Лице, продължителността на което през дадена година е по-малко от тази, необходима за придобиване на право на пълна почивка, предвиден в предходния член, има право в продължение на една година на платен отпуск, който е пропорционален на продължителността на работата си през тази година.
2. Изразът "година" в параграф 1 от настоящия член се счита календарната година или който и да е период със същата продължителност, както е определено от компетентния орган или друг съответния орган на всяка страна.
1. За да отговаря за всеки платен годишен отпуск може да изисква минимален период от работа.
2. Продължителността на всеки такъв период на работа се определя от компетентния орган или друг съответния орган във всяка държава, но не трябва да надвишава шест месеца.
3. Методът за изчисляване на продължителността на периода на работа за признаване на правото на отпуск се определя от компетентния орган или друг съответния орган във всяка държава.
4. В съответствие с условията, определени от компетентния орган или друг съответния орган във всяка страна, отсъствие от работа по тези причини извън контрола на заетото лице, като заболяване, злополука или отпуск по майчинство трябва да се счита за опит работа.
1. Официални и традиционни празници и почивни дни, независимо от това дали те попадат в рамките на годишната почивка или не, не се брои като част от минималния годишен отпуск с платени съгласно параграф 3 на член 3 от Конвенцията.
2. В съответствие с условията, определени от компетентния орган или друг съответен орган във всяка страна, периодите на неработоспособност, причинена от заболяване или злополука, не може да се счита като част от минималния годишен отпуск с платени съгласно параграф 3 на член 3 от Конвенцията.
1. Всяко лице, което взема отпуск, предвидено в тази конвенция не получават в пълен период на този отпуск поне си нормален или средната работна заплата (включително паричния еквивалент на всяка част от тази награда, която обикновено се плаща в натура и която не е постоянна величина плащания, извършени независимо от това дали лицето е на почивка или не), изчислени в съответствие с метода, определен от компетентния орган или друг съответния орган във всяка държава.
2. Вземания да бъдат изплатени в съответствие с параграф 1 от настоящия член, се плащат на съответната страна преди отпуск лице, освен ако не е предвидено друго в споразумение, приложимо към този човек и предприемач.
1. Разпределението на годишния платен отпуск на части може да бъде разрешено от компетентния орган, или посредством съответните механизми във всяка страна.
2. Освен ако не е предвидено друго в споразумение, приложимо за предприемача и съответната на служителя лице, и при условие че продължителността на такъв човек му дава право да направи това, една от тези части на празника се състои от най-малко две непрекъснати работни седмици.
1. непрекъсната част на годишния празник с платени, посочена в параграф 2 от член 8 от настоящата конвенция, при условие, и да се използва не по-късно от една година, а останалата част от годишния празник с платени не по-късно от осемнадесет месеца, считано от края на годината, за което наличните ваканция.
2. Всяка част от годишния отпуск, надвишаващи определен минимален срок може да бъде отложено със съгласието на съответното лице, служителят, за период по-дълъг, че е посочено в параграф 1 на този член, но не надхвърлят определен лимит.
3. Минималните и срока, посочен в параграф 2 от настоящия член, се определят от компетентния орган, след консултации с представителните организации на работодателите и на работниците или чрез колективното договаряне или чрез друг подобен метод в съответствие с националната практика, която може да бъде съвместимо с националните условия.
1. Период, когато е допуснато, освен ако се установи по правилата, колективен трудов договор, арбитражно решение или други средства, в съответствие с националната практика, определена предприемач, след консултация със заинтересованото лице, заетите или негови представители.
2. При определяне на момента, в който на празника трябва да се вземат предвид изискванията на работата и възможности за отдих, на разположение на лицата в платена заетост.
Работим по наемане на човек, който е работил за минимален период, съответстващ на това, което може да се изисква по силата на параграф 1 от член 5 от Конвенцията, се предоставя след прекратяване на платен отпуск, който е пропорционален на продължителността на периода на работата си, за които той не е получил никаква почивка, или на мястото на това му се плаща компенсация или предоставени равностойни права на следващата ваканция.
Споразумение за отказ от минималната за годишния платен отпуск, предписани от параграф 3 на член 3 от тази конвенция, или на не-използването на такъв отпуск със замяната на компенсацията, или по друг начин, в съответствие с националните условия, се счита за недействителна или забранено.
Компетентният орган или друг съответния орган във всяка страна може да установи специални правила за случаите, когато наетото лице се занимава с период от ваканционни дейности, свързани с получаването на доходи, в противоречие с целта на почивка.
Са взети всички необходими мерки, подходящи за методите на прилагане на разпоредбите на Конвенцията за да се гарантира правилното прилагане и изпълнение на правилата и нормите за платен отпуск, използвайки подходяща проверка или по друг начин.
1. Всяка държава може да приеме задълженията на тази конвенция по отделно:
а) по отношение на заетите лица в икономическите сектори, различни от земеделието лица;
б) по отношение на заетите в селското стопанство лица.
2. Всяка държава се определя при ратифицирането му дали приема задълженията на Конвенцията по отношение на лицата, посочени в подточка "а" от параграф 1 на този член, по отношение на лицата, посочени в подточка "б" от параграф 1 от настоящия член, или по отношение на, и и др.
3. Всяка държава, която след ратификация приел задълженията по тази конвенция само по отношение на лицата, посочени в подточка "а" от параграф 1 от настоящия член, или на лицата, посочени в подточка "б" от параграф 1 от настоящия член, може впоследствие да уведоми генералния директор на Международното бюро труда, че приема задълженията на Конвенцията по отношение на всички лица, за които се прилага тази конвенция.
Тази конвенция ревизира Конвенцията от 1936 на платен отпуск, както и Конвенцията от 1952 г. за платен отпуск в селското стопанство при следните условия:
а) приемане на задълженията по тази конвенция по отношение на заетите лица в икономическите сектори, различни от земеделието лица, една държава, която е страна по Конвенцията през 1936 г. платен отпуск, автоматично води до незабавно денонсиране на последната конвенция;
б) приемането на задълженията по тази конвенция по отношение на заетите в селското стопанство, държава, която е страна по Конвенцията от 1952 г. относно платен отпуск в селското стопанство водят до автоматично денонсира незабавно последната конвенция лица;
в) датата на влизане в сила на тази конвенция не означава закриване на Конвенцията от 1952 г. относно платен отпуск в селското стопанство за по-нататъшно ратификация.
Официалните ратификации на тази конвенция, на генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация.
1. Тази конвенция обвързва само държавите членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор.
2. Тя ще влезе в сила дванадесет месеца след Генералният директор регистрира като ратификациите на две държави членки на Организацията.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всички държави-дванадесет месеца след датата на регистрация на документа си за ратификация.
1. Една държава, която е ратифицирала тази конвенция, може, след изтичането на десет години от датата на първоначалното му влизане в сила, да денонсира това с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация. Денонсирането влиза в сила една година след регистрацията на документа за денонсиране.
2. Всяка държава, която е ратифицирала тази конвенция, която в една година след изтичането посочени в предходната алинея, на десетгодишния период, упражни правото си на денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от десет години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки десет години по начина, предвиден в тази статия.
1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички членове на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации и актове за денонсиране, които са му съобщени от членовете на Организацията.
2. Като уведомява членовете на организацията, за регистрирането на втората ратификация, генералният директор привлича вниманието им към датата, на която конвенцията влиза в сила.
Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистрация в съответствие с член 102 от Хартата на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации и актове за денонсиране, които той е регистрирал в съответствие с разпоредбите на предходните членове на.
Всеки път, Управителният съвет на Международното бюро на труда и счита, че е необходимо да се представя на Генералната конференция доклад за прилагането на настоящата конвенция и се преценява дали да включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната ревизия или изменение.
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и освен ако не е предвидено друго в новата конвенция, тогава:
а) ратификацията от държавата членка на новата ревизираща конвенция предполага автоматично, независимо от разпоредбите на член 19, денонсира незабавно тази конвенция, при условие, че новата ревизираща конвенция влезе в сила;
б) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция, тази конвенция ще бъде открита за ратификация от държавите членки.
2. Тази конвенция във всички случаи ще остане в сила по своята форма и съдържание за всички държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали Конвенцията на ревизия.
На английски и френски текстове на тази конвенция имат еднаква сила.
Конвенцията влезе в сила на 06.30.1973.