Моят затвор е почти към своя край и аз съм щастлив, че в деня, след очакваното. Вовк Разбира се, че се опита да се забавляват и да се забавлява, но тя не, от най-ранна възраст и неопитност, това не е много добра. Като цяло, животът спря без мен.
Разбира се, аз се опитах да мисля за себе си забавления. Опитах се да се размножават паяци, сухи мухи на перваза на прозореца, гледайки през прозореца. В стаята ми имаше две. Един в градината, а другата към кухнята. Аз не знам защо това е прозореца на стаята до кухнята, най-вероятно на факта, че в разгара на разходите печката.
Винаги съм гледал, когато баба е бил зает с нещо в кухнята. Поне някои забавления и разговор.
- Това осъдения, са най-вероятно искате да имате? - Попита бабата скубане svezhezarublennogo петел. - Добри supets е днес.
Не казах нищо, Стана ми жал за петела.
- О, млъкни, все още затворници от нормална храна, не се разрешава. Това ми да ви пожали емисия е. Но ти пораснат, да влезе в затвора - и вие седнете, не ходят на врачка, и това е, когато се сетите Babkin супа.
Баба премина на супа и още нещо мърмореше и затвор храна, но аз не я слуша. Изкачих се до другия прозорец и погледна като разходка в пилетата градината, но без този петел, чиято глава лежеше на кухненската маса. И аз със сигурност имат желание да отмъсти за кура му. Реших да не малки букви и внимателен.
Ами какво мога да кажа? Начало, аз все още трябва да се върне. Къде съм без дом? Баби и дядовци вече podostyli и скочи върху мен.
- Виж. - Посочих му баба ми. - Излиза супа набор. Седнете на масата, ще имаме вечеря. Не stsy. Картофи с гъби за вечеря. Да се надяваме, гъби не druzhbanov вас? И те предупредя бъдеще, ако нещо се обърка. Изведнъж с тиквички в авери отида. Ами аз не знам вече какво можете да ги нахранят.
Като цяло, за супата ми прости. В крайна сметка, за да пее Изправих се, не дрога му вродено
Свързани статии