Сергей Zuikov
Главен изпълнителен директор на "Zuikov и партньори"
В България, както и в повечето страни по света, няма специфично законодателство относно защитата на ноу-хау. В нашата страна, защитата на търговската тайна обикновено се извършва въз основа на договор, а именно, споразумения за присвояване, лицензионни споразумения и други споразумения.
Днес бизнесът е много често такова нещо като "ноу-хау". "Ноу-хау" Буквално, този израз се превежда от английски език. Сега идеята е интерпретирано представители на бизнеса като "технология на производство" или "изобретение" и в известен смисъл, е синоним на думата "иновация". Няма нищо изненадващо в това, че производителите с определени производствени тайни, искат да ги защити, така че ноу-хау може да бъде изцяло приписани на обектите на интелектуална собственост. Например, световноизвестната компания Coca-Cola формулата, използвана за защита на известната напитка е ноу-хау.
Една от основните характеристики на ноу-хау е неговата тайна, така че да говорим за тази форма на интелектуална собственост, ще бъде вярно да докосне такова нещо като търговска тайна. Особено, защото в България, както и в повечето страни по света, няма специфично законодателство относно защитата на ноу-хау. В нашата страна, защитата на търговската тайна обикновено се извършва въз основа на договор, а именно, споразумения за присвояване, лицензионни споразумения и други споразумения. В този случай, на правния режим на ноу-хау се определя от глава 75 от Гражданския процесуален кодекс на Република България и Закона "На търговски тайни".
И така, какво представлява търговска тайна? Това е поверителна информация, която позволява на притежателя да получи търговско предимство. Като правило, търговска тайна компонент на научни, технически, промишлени или финансова информация, включително търговски тайни. Такава информация не може да бъде достъпен за всички и да е обществено достояние, и неговия собственик има право да бъде защитено срещу незаконно използване на тайните си на трети лица.
Притежателят на ноу-хау има изключителното право да го използва, включително и продажбата. Такова право не изтече. В този случай, за признаване на търговски тайни информация, притежателят е длъжен да предостави такава информация на адекватна защита. Изключителното право да се ноу-хау вече не е валидна, само ако търговската тайна престават да бъдат поверителни, т.е. стават достъпни за широката общественост.
на ноу-хау защитни мерки трябва да се предприемат франчайзодателя. Съгласно член №10 България закон "На търговски тайни" мерки за защита на поверителността на информацията, получена от неговия собственик, трябва да включва:
- определяне на списъка с информация, която представлява търговска тайна;
- ограничаване на достъпа до информация, каза чрез определяне на реда на справочна информация и мониторинг на тази цел;
- регистър на лицата, които имат достъп до информация;
- регулиране на отношенията, свързани с употребата на информация, представляващи търговска тайна, работниците въз основа на трудови договори и изпълнители въз основа на договори за гражданското право;
- прилагане на носителя на запис, съдържащи информация, търговски тайни, или включването на данни за документи, съдържащи информация, като гриф "Търговска тайна".
Едва след като собственикът на търговската тайна, бяха приети всички тези мерки, търговска тайна е установен.
Нарушение на търговски тайни, се наказва от закона. Според правни документи, като нарушение може да представлява за дисциплинарни, граждански, административни или наказателна отговорност в съответствие с българското законодателство.
Както бе споменато по-горе, притежателя изключителни права на информацията могат да бъдат прехвърлени на друго лице въз основа на договор. Като правило, за тези цели на договора за възлагане или лицензионно споразумение. В първия случай, след сключването на споразумението за прехвърляне на правата, правата на първоначалния собственик за използване на ноу-хау, за да прекратят. Зад това е задължението за поверителност на предаваната информация - тя трябва да гарантира, че информацията е предмет на договора, случайно или умишлено не е била разкривана на трети лица. Под лицензионно споразумение на собственика на информация (лицензодателя) прехвърля на потребителя (лиценз) правото да използва ноу-хау, но само за целите и за условията, които подробно описани в договора. В документа се посочва също и мерки за предотвратяване на случайно или умишлено разкриване на информация е предмет на договора, първоначалният собственик на търговската тайна и си запазва правото да ги използва.
Връзката между титуляра на информацията представлява търговска тайна, както и неин контрагент по отношение на защитата на поверителна информация се уреждат в допълнение към договора и закона. Собственикът на информация представлява търговска тайна, изпратена им от друга страна, преди изтичането на договора не може да разкрие информация, която представлява търговска тайна, както и да прекрати едностранно защитата на нейната поверителност.
В действителност, всички, дори най-малката единица разполага с информация, че всички критерии отговарят на концепцията на търговската тайна. Въпреки това, работата с тази информация не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. В някои случаи би било подходящо да се получи патент, вместо да използва институцията на "ноу-хау". Въпреки това, посъветва каква форма на защита на интелектуалната собственост, ще бъде по-изгодно в даден случай, тя може да бъде само квалифициран специалист.
Свързани статии